Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
28
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
Намерени са
33063
резултата от
1758
текста в
34
страници с части от думите : '
Божествен живот
'.
На страница
28
:
1000
резултата в
56
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Възможно е в този земен
живот
за първи път да срещнем един човек и веднага да имаме чувството, че сме душевно свързани с този човек.
Нека вземем един случай. Ние срещаме хора в живота. Тук се забелязва ясна разлика между единия вид срещи с хората и другия вид.
Възможно е в този земен живот за първи път да срещнем един човек и веднага да имаме чувството, че сме душевно свързани с този човек.
И напълно е възможно да имаме интензивни чувства към този човек, но може би изобщо да не ни интересува как той изглежда, дали е хубав или грозен, дали е вежлив или невежлив. Това, което ни привлича към този човек, се издига нагоре от душата ни, ние изпитваме симпатия към него. Да, в един или друг случай е възможно да изпитаваме и антипатия, която се поражда само от това, че сме се доближили до този човек и сме осъзнали, че той е тук; но това, което изпитваме към него, не зависи от впечатлението, което той ни прави със своите действия или с това, което той ни казва. Такива изживявания застават в земния ни живот като големи въпросителни, както обширните жизнени проблеми, които ни доставя животът. И когато така сме се запознали с някой, ние изобщо не се чувстваме притиснати да се размислим, какво представлява този човек и какво прави той.
към текста >>
Такива изживявания застават в земния ни
живот
като големи въпросителни, както обширните жизнени проблеми, които ни доставя
живот
ът.
Тук се забелязва ясна разлика между единия вид срещи с хората и другия вид. Възможно е в този земен живот за първи път да срещнем един човек и веднага да имаме чувството, че сме душевно свързани с този човек. И напълно е възможно да имаме интензивни чувства към този човек, но може би изобщо да не ни интересува как той изглежда, дали е хубав или грозен, дали е вежлив или невежлив. Това, което ни привлича към този човек, се издига нагоре от душата ни, ние изпитваме симпатия към него. Да, в един или друг случай е възможно да изпитаваме и антипатия, която се поражда само от това, че сме се доближили до този човек и сме осъзнали, че той е тук; но това, което изпитваме към него, не зависи от впечатлението, което той ни прави със своите действия или с това, което той ни казва.
Такива изживявания застават в земния ни живот като големи въпросителни, както обширните жизнени проблеми, които ни доставя животът.
И когато така сме се запознали с някой, ние изобщо не се чувстваме притиснати да се размислим, какво представлява този човек и какво прави той. Всичко, което ни привлича към него в известно отношение се събира като сбор от чувства, като сбор от вътрешни усещания, изпълващи нашата душевна нагласа. Ние изобщо не чувстваме нуждата да ги оправдаем, взимайки под внимание какво върши той.
към текста >>
Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в
живот
а и т.н.; ние се интересуваме за негова външност.
Там не се появяват такива усещания. Тези хора започват да ни интересуват, без всъщност да чувстваме в душата си някаква симпатия или антипатия към тях. Хората ни интересуват. Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат. И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него.
Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност.
При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек. Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент. И това, което сме имали заедно с него в миналото, то формира нашите чувства, оформя нашите усещания към него. И определящите са тези усещания, тези чувства, а не дали той е хубав или грозен, дали е благосклонен или злонамерен човек.
към текста >>
Когато нещо такова се случи в
живот
а - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен
живот
всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент.
Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат. И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него. Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност. При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек.
Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент.
И това, което сме имали заедно с него в миналото, то формира нашите чувства, оформя нашите усещания към него. И определящите са тези усещания, тези чувства, а не дали той е хубав или грозен, дали е благосклонен или злонамерен човек. Точно когато съвсем ясно и определено се изпитва такова нещо и когато е възможно духовнонаучното изследване да освети нещо подобно, то ще намери усещането за оправдано чрез това, което самото то може да каже за една формирана в миналото карма. И ние ще намерим потвърждение на това, което казвам още чрез някои други факти.
към текста >>
Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни
живот
и, през няколко или дори само през един земен
живот
; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек.
Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата. Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек?
Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек.
Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват.
към текста >>
Живот
ът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме.
Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания.
Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме.
Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора. Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>
Ние сме свързани с тях само през този земен
живот
и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното.
Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват.
Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното.
И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора. Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>
Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен
живот
и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения.
Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора.
Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения.
Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>
Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния
живот
.
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане.
Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот.
Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически. Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот. Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот.
към текста >>
Онова, което ги довежда един до друг в земния
живот
, ги обвързва кармически.
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот.
Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически.
Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот. Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи.
към текста >>
Тогава те заедно изминават
живот
а между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен
живот
.
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически.
Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот.
Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така.
към текста >>
Какви са тогава общо взето последиците за земния
живот
на човека?
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически. Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот.
Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека?
От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така. Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
От това общо взето следва, че хората, които през един земен
живот
са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен
живот
отново ще се стремят един към друг.
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически. Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот. Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека?
От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг.
Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така. Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане. Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също.
към текста >>
Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през
живот
а между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен
живот
.
Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически. Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот. Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг.
Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот.
И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така. Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане. Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също. И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на човечеството и винаги отново, и отново се срещат на Земята.
към текста >>
Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така.
Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане.
Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също. И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на човечеството и винаги отново, и отново се срещат на Земята. Това е и правилото. По правило ние не се срещаме с хора на Земята, които в миналото са били инкарнирани в различно от нашето време.
към текста >>
Когато само непредубедено се помисли за
живот
а, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение.
Виждате ли, човек научава това, когато чрез духовното разглеждане на света наистина проникне в събитията на човешките взаимовръзки.
Когато само непредубедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение.
Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте. Понеже духовната работа върху Гьоте ми беше дълбоко присърце, често трябваше да се запитвам, какво би било, ако бих бил съвременик на Гьоте. Външно погледнато такова нещо би трябвало да изглежда прелестно за някого. Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори? Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата.
към текста >>
Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя
живот
някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори?
Виждате ли, човек научава това, когато чрез духовното разглеждане на света наистина проникне в събитията на човешките взаимовръзки. Когато само непредубедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение. Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте. Понеже духовната работа върху Гьоте ми беше дълбоко присърце, често трябваше да се запитвам, какво би било, ако бих бил съвременик на Гьоте. Външно погледнато такова нещо би трябвало да изглежда прелестно за някого.
Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори?
Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата. Най-малкото аз си казвах: Мисълта, да живея по едно и също време с Гьоте, всъщност би била напълно непоносима. Защото Гьоте точно затова ми е станал особено скъп, защото всичко, което той е оставил беше там, защото известно време той беше действал тук и човек отново можеше да го потърси в духовните пра дълбини на световното развитие. И това е така: Не би могло да се понесе, да се живее едновременно с Гьоте! Само когато се обхване с поглед конкретното отношение към него, каквото човек има като роден след него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, следователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непосредствено, а където са налице оплетени кармични отношения, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова.
към текста >>
Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря погледът за човешкия
живот
, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия
живот
.
Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря погледът за човешкия живот, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия живот.
Човек повече не говори само неопределено наоколо. Той съвсем не се изкушава да започне с общо познатите фрази: «Ах, защо не съм живял тогава! » Когато бъде истински обяснена, кармата, така да се каже укрепва човека в неговите жизнени условия, поставя го на дадено място, където той живее със своето земно битие. С това обаче се показва истинският съдбоносен характер на кармата. Той изпъква, когато започнем да мислим защо ние сме пристъпили в земния живот точно в едно определено време.
към текста >>
Той изпъква, когато започнем да мислим защо ние сме пристъпили в земния
живот
точно в едно определено време.
Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря погледът за човешкия живот, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия живот. Човек повече не говори само неопределено наоколо. Той съвсем не се изкушава да започне с общо познатите фрази: «Ах, защо не съм живял тогава! » Когато бъде истински обяснена, кармата, така да се каже укрепва човека в неговите жизнени условия, поставя го на дадено място, където той живее със своето земно битие. С това обаче се показва истинският съдбоносен характер на кармата.
Той изпъква, когато започнем да мислим защо ние сме пристъпили в земния живот точно в едно определено време.
До тази епоха ни е довело обстоятелството, че ние сме подготвили нашата карма с други души, с които сме кармически свързани. Ние сме я подготвили така за времето, когато навлизаме в това физическо земно съществуване.
към текста >>
Естествено така е и с тази истина, - макар и че тя е истина и общо взето важи, - че хората преминават развитието на земния
живот
на групи.
Така е с аксиомите. Но когато човек иска да пристъпи в духовния свят, трябва да отвикне и от всички други истини за физическия свят. В духовния свят не може да има принципи, там всичко е индивидуално. Всяко нещо трябва да се разглежда само за себе си. Това логическо обхващане на всичко, това извеждане на всеобщи правила съвсем не се намира в духовния свят.
Естествено така е и с тази истина, - макар и че тя е истина и общо взето важи, - че хората преминават развитието на земния живот на групи.
Това правило има изключения. И точно тогава, когато то е нарушено, човек се научава истински да познава неговото значение. И за това ще дам един пример:
към текста >>
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми
живот
.
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот.
Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот? В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1]. Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма.
към текста >>
Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения
живот
?
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот.
Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот?
В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1]. Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост.
към текста >>
По-късно видях - понеже той запалваше интереса ми, - че не можех да направя всъщност нищо, освен да мисля за взаимовръзките на неговия
живот
.
По-късно видях - понеже той запалваше интереса ми, - че не можех да направя всъщност нищо, освен да мисля за взаимовръзките на неговия живот.
Но когато човек иска да изследва кармата, наистина е така, че той изобщо не може да я изследва, ако първо разглежда набиващите се в очи жизнени отношения. Ако бях взел под внимание, че той беше отличен учител по геометрия, или това, което той можеше да покаже, аз сигурно никога не бих достигнал до същността на неговата карма. Но върху мен правеше силно впечатление, че той имаше сакат крак. Единият му крак беше по-къс от другия.
към текста >>
Вижте, това са неща, който всъщност обикновено се смятат за маловажни в
живот
а.
Вижте, това са неща, който всъщност обикновено се смятат за маловажни в живота.
Това, което дълбоко интересува човека са такива неща, които довеждат вътре в кармическите взаимовръзки, когато човек ги вземе под внимание. Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина. Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек. Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа.
към текста >>
Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния
живот
на конкретния човек.
Вижте, това са неща, който всъщност обикновено се смятат за маловажни в живота. Това, което дълбоко интересува човека са такива неща, които довеждат вътре в кармическите взаимовръзки, когато човек ги вземе под внимание. Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина.
Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек.
Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа. Никога той не започваше часа по друг начин. Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен живот на този човек. Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек.
към текста >>
Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен
живот
на този човек.
Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина. Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек. Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа. Никога той не започваше часа по друг начин.
Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен живот на този човек.
Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата. Но това съвсем не идва от главата, съвсем не е вярно, че човекът изживява геометрията в главата си. Вие не бихте разбрали един ъгъл, ако не бихте го извървявали.
към текста >>
Такива са интимните отношения в
живот
а
Само понеже ние сме станали такива абстрактлинги, не го знаем, а вярваме, че извличаме геометрията от главата си. Главата наблюдава, когато ние извървяваме геометрията, танцуваме я и т.н. и тогава тя, главата изгражда формите, които се намират в геометрията. Тя само наблюдава. И всички тези връзки, този специфичен начин да се подчертае геометрията ми стана ясен, когато проникнах в душевността точно на този човек, който трябваше да върви с един сакат крак и поради това, че той особено силно чувстваше този крак, всъщност бе станал едностранно такъв отличен геометрик.
Такива са интимните отношения в живота
към текста >>
Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от
живот
а на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак.
Но чрез какво аз можах да продължа? Този човек застана пред мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до английския поет лорд Байрон.
Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак.
И тогава, когато човек е докоснал така кармата, тч му се разкрива по-нататък. И аз можах да открия, как тези двама души през Средновековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба. Аз достигнах до същността на техния тогавашен живот.
към текста >>
Аз достигнах до същността на техния тогавашен
живот
.
Но чрез какво аз можах да продължа? Този човек застана пред мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до английския поет лорд Байрон. Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак. И тогава, когато човек е докоснал така кармата, тч му се разкрива по-нататък. И аз можах да открия, как тези двама души през Средновековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба.
Аз достигнах до същността на техния тогавашен живот.
към текста >>
Предишният
живот
на Байрон никак не приличаше на
живот
а на Байрон през деветнадесето столетие.
Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие.
Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба. Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим. Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него.
към текста >>
Предишният
живот
на моя учител не е подобен на
живот
а му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба.
Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие.
Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба.
Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим. Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него. След като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен.
към текста >>
Но
живот
ът ми потвърди това нарушаване по необичаен начин.
Какво се беше случило всъщност там? Вижте, тези двама души се бяха разделили, те повече не се събраха отново. Единият е прочутият поет Байрон, другият е живеещият по-късно незначителен учител по геометрия. Тук правилото, за което говорих, е нарушено.
Но животът ми потвърди това нарушаване по необичаен начин.
Онзи учител по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този учител по геометрия докато беше мой учител, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума. Той така се проявяваше, като че ли беше една личност, за която аз само бях чел. Той не беше подходящ за времето си, изглеждаше като погрешно поставен в тази епоха. И така продължи. Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име.
към текста >>
Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя
живот
като една сянка, въпреки, че аз много го обичах.
Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име. Аз наистина имах предчувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар учител, понеже го обичах, поне някога преди много години - вече бяха изминали тридесет години. Междувременно той беше остарял и живееше в университетския град Грац в Австрия. Аз пристигнах в Грац за антропософската лекция, отворих адресната книга, исках съвсем определено да го потърся. Това не можа да стане, понеже непрекъснато имах посещения, бях задържан и не можах да говоря с него частно.
Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя живот като една сянка, въпреки, че аз много го обичах.
Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя. Той вече беше починал. Следователно, остана си това, че аз стоях срещу една личност, която, въпреки че ми беше така близка, беше останала за мен като прочетена в една книга, като една принадлежаща към съвсем други епохи личност. Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник.
към текста >>
Той стоеше в последния си
живот
съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои.
Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя. Той вече беше починал. Следователно, остана си това, че аз стоях срещу една личност, която, въпреки че ми беше така близка, беше останала за мен като прочетена в една книга, като една принадлежаща към съвсем други епохи личност. Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник.
Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои.
Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан. Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече. Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като загадка - а живота навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата. Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост. Точно това често се вижда при исторически личности.
към текста >>
Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда
живот
а, точно при изживявания, които се представят като загадка - а
живот
а навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата.
Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник. Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои. Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан. Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече.
Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като загадка - а живота навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата.
Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост. Точно това често се вижда при исторически личности.
към текста >>
Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен
живот
.
Бих искал и тук да ви покажа един пример.
Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот.
Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше. Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот.
към текста >>
Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в
живот
а, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от
живот
а - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята.
Бих искал и тук да ви покажа един пример. Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот. Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше.
Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята.
Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот. Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава.
към текста >>
Това се вижда и в неговия външен
живот
.
Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот. Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше. Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист.
Това се вижда и в неговия външен живот.
Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава. Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда! Това се е случило.
към текста >>
Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на
живот
а на Гарибалди и това веднага ще се забележи.
Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше. Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот.
Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи.
Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава. Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда! Това се е случило. Той се завърнал от някакво морско приключение и без да знае, бил обвинен, че бил взел участие в някакви политически заговори.
към текста >>
Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния
живот
, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда!
Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот. Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава.
Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда!
Това се е случило. Той се завърнал от някакво морско приключение и без да знае, бил обвинен, че бил взел участие в някакви политически заговори. В негово отсъствие той бил осъден на смърт, което прочита във вестника. Той изглежда съдбовно да стои над живота.
към текста >>
Той изглежда съдбовно да стои над
живот
а.
Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава. Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда! Това се е случило. Той се завърнал от някакво морско приключение и без да знае, бил обвинен, че бил взел участие в някакви политически заговори. В негово отсъствие той бил осъден на смърт, което прочита във вестника.
Той изглежда съдбовно да стои над живота.
към текста >>
Но и други случаи в
живот
а му са още по забележителни.
Но и други случаи в живота му са още по забележителни.
Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата. Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа! Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби! Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед. Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока.
към текста >>
Хора, които стоят здраво в
живот
а, не се влюбват през далекоглед.
Но и други случаи в живота му са още по забележителни. Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата. Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа! Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби!
Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед.
Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж. Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа! Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала. Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили.
към текста >>
Това било един взаимен
живот
, който насърчавал геройството на жената.
Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж. Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа! Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала. Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили.
Това било един взаимен живот, който насърчавал геройството на жената.
В неговите военни походи тя истински героично го придружавала. И не се случва непременно често, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете. Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив.
към текста >>
След десет години, както се случва в
живот
а, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт.
След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>
Както виждате той е бил свързан със земния
живот
по по-различен начин, отколкото другите хора.
Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили.
Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора.
Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>
Аз бях заинтересован да проследя един такъв
живот
.
Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора.
Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>
Но в
живот
а на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице пред нас застава една личност, чийто
живот
трудно може да се обясни.
Когато го разглеждах, бях отведен отново в областта на ирландските мистерии. Също и този Гарибалди е една душа, в която се крие една индивидуалност, минала през мистериите на Хиберния и докато до известна степен той е бил един вид ирландски посветен, се е преселил на Изток, дори в областта на Райн, където е действал заедно с други.
Но в живота на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице пред нас застава една личност, чийто живот трудно може да се обясни.
Защото в известен смисъл Гарибалди е самата истина. Според цялата своя дълбока душевност, според своята душевна нагласа, той беше републиканец. И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия. Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел. Това първоначално изглежда невероятно.
към текста >>
Човешките взаимовръзки са тези, които действат в
живот
а, а не абстрактното, което имаме чрез разума.
Те се раждат по същото време в същата област на Италия. И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възгледи. Така че един такъв убеден републиканец като Гарибалди привързва към себе си съвсем различно устроения Виктор Емануел и човешката свързаност означава за него повече от така наречените убеждения. Аз давам този пример, за да видите, какво значение има човешката принадлежност, когато е кармически основана. Тук някой може да счита за истина това, друг онова; кармичната принадлежност е по-силно свързваща.
Човешките взаимовръзки са тези, които действат в живота, а не абстрактното, което имаме чрез разума.
Но как хора могат да са свързани в живота и като такива да могат да минават като сенки през живота, когато са извадени от тяхната кармична поредица, това се показва едва тогава, когато се проследи кармата точно в характерните случаи.
към текста >>
Но как хора могат да са свързани в
живот
а и като такива да могат да минават като сенки през
живот
а, когато са извадени от тяхната кармична поредица, това се показва едва тогава, когато се проследи кармата точно в характерните случаи.
И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възгледи. Така че един такъв убеден републиканец като Гарибалди привързва към себе си съвсем различно устроения Виктор Емануел и човешката свързаност означава за него повече от така наречените убеждения. Аз давам този пример, за да видите, какво значение има човешката принадлежност, когато е кармически основана. Тук някой може да счита за истина това, друг онова; кармичната принадлежност е по-силно свързваща. Човешките взаимовръзки са тези, които действат в живота, а не абстрактното, което имаме чрез разума.
Но как хора могат да са свързани в живота и като такива да могат да минават като сенки през живота, когато са извадени от тяхната кармична поредица, това се показва едва тогава, когато се проследи кармата точно в характерните случаи.
към текста >>
2.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нека днес да се насочим към събитията в душевния
живот
, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в
живот
а може да се покаже личната карма, личната съдба.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба.
Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено.
към текста >>
Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен
живот
, ние наистина първо виждаме, че в този душевен
живот
ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба.
Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия.
В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има.
към текста >>
Освен този мисловен
живот
и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия
живот
, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен
живот
.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно.
Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот.
Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора.
към текста >>
Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен
живот
, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен
живот
.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот.
Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот.
И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства.
към текста >>
И който непредубедено може да сравнява нещата в
живот
а, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот.
И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено.
Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин.
към текста >>
Но чувственият
живот
ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни
живот
, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има.
Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено.
Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има.
При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи.
към текста >>
И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни
живот
, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи.
Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин.
И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи.
- И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>
И в обикновения буден дневен
живот
чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни.
И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели.
към текста >>
Така че ние можем да кажем: - През будния ни
живот
ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието.
Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам». Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото.
Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието.
В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим. Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието.
към текста >>
Но в този земен
живот
вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли.
Само че има нещо, което също и когато сме будни, постоянно изплува от дълбините на душата ни. Това са спомените. Ние мислим за настоящето. Това настояще прави определено впечатление върху нас.
Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли.
Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето. Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот. И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре. Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним. Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени.
към текста >>
Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен
живот
.
Това са спомените. Ние мислим за настоящето. Това настояще прави определено впечатление върху нас. Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли. Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето.
Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот.
И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре. Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним. Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това.
към текста >>
И когато си спомняме за това, което сме прекарали в
живот
а, в тези спомени виждаме, че нашият душевен
живот
, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре.
Ние мислим за настоящето. Това настояще прави определено впечатление върху нас. Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли. Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето. Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот.
И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре.
Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним. Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това. Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот.
към текста >>
Ние чувстваме, че в този земен
живот
в действителност ние сме това, за което можем да си спомним.
Това настояще прави определено впечатление върху нас. Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли. Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето. Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот. И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре.
Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним.
Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това. Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот. И виж ти, веднъж спомените му изчезнали.
към текста >>
Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя
живот
, когато за един период от време изчезнат неговите спомени.
Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли. Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето. Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот. И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре. Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним.
Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени.
Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това. Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот. И виж ти, веднъж спомените му изчезнали. Той повече не знаел кой е бил.
към текста >>
Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си
живот
най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален
живот
.
И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре. Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним. Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора. Аз искам да ви дам един пример за това.
Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот.
И виж ти, веднъж спомените му изчезнали. Той повече не знаел кой е бил. Особеното е - аз ви разказвам действителен случай, - че в него угасва не разумът, не представите в настоящето, а само спомените. Той не знаел вече какъв е бил като момче, като младеж, като мъж; той можел да си изгражда представи само за това, което в момента му прави впечатление. И понеже вече не знаел какъв е бил като момче, като младеж, като мъж, той не можел да свързва повече настоящия си живот с миналия, това не било възможно за него в този миг, когато паметта му се загубила.
към текста >>
И понеже вече не знаел какъв е бил като момче, като младеж, като мъж, той не можел да свързва повече настоящия си
живот
с миналия, това не било възможно за него в този миг, когато паметта му се загубила.
Един доста уважаван човек по време на напълно нормалния си живот най-напред си имал спомените за всичко онова, което е било, за това какво е правил през детството си, как е бил възпитаван, какво е изживял през студентските си години, какво се е случвало през неговия професионален живот. И виж ти, веднъж спомените му изчезнали. Той повече не знаел кой е бил. Особеното е - аз ви разказвам действителен случай, - че в него угасва не разумът, не представите в настоящето, а само спомените. Той не знаел вече какъв е бил като момче, като младеж, като мъж; той можел да си изгражда представи само за това, което в момента му прави впечатление.
И понеже вече не знаел какъв е бил като момче, като младеж, като мъж, той не можел да свързва повече настоящия си живот с миналия, това не било възможно за него в този миг, когато паметта му се загубила.
към текста >>
Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от
живот
а си е научил повече, отколкото в трите академични години.
При смяната на зъбите не само се отхвърлят млечните зъби, - това е само последниият акт в отхвърлянето, - отхвърлено бива цялото първо тяло. Второто тяло, което имаме до половата зрялост, него ние изграждаме от нашата духовно-душевна същност, както сме я донесли, когато сме слезли от духовния свят във физическото съществуване. Но ние сме възприели множество впечатления от това, което ни заобикаля през времето между раждането и смяната на зъбите. Ние сме били отдадени на всичко това, което се е вляло в нас чрез това, че сме се научили да говорим. Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика!
Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години.
Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни. Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите. От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка.
към текста >>
Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от
живот
а си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите.
Но ние сме възприели множество впечатления от това, което ни заобикаля през времето между раждането и смяната на зъбите. Ние сме били отдадени на всичко това, което се е вляло в нас чрез това, че сме се научили да говорим. Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика! Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години. Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни.
Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите.
От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно.
към текста >>
Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия
живот
, насреща на това, което е по-късно.
Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика! Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години. Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни. Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите. От определен момент това остава като един вид неопределен спомен.
Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно.
Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите.
към текста >>
Каквото възприемате през първите седем години от
живот
а си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм.
От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно.
Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм.
И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни. Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му. Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>
В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от
живот
а ни.
Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло.
В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни.
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му. Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от
живот
а му.
Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни.
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му.
Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>
И когато от смяната на зъбите
живот
ът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива.
И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива.
Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго. Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм. Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло. И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на живота, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
към текста >>
И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на
живот
а, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива. Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго. Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм. Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло.
И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на живота, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
към текста >>
По отношение на детето през неговите първи седем години от
живот
а му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления.
Виждате ли, ние трябва отново да достигнем до такива неща.
По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления.
Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота.
към текста >>
Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към
живот
а и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред
живот
а на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане.
Виждате ли, ние трябва отново да достигнем до такива неща. По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления. Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия.
Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане.
И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота. А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството. Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна!
към текста >>
Това може да бъде нещо велико в
живот
а.
По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления. Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия.
Това може да бъде нещо велико в живота.
А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството. Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни. Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах.
към текста >>
Тогава
живот
ът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен.
- Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота. А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството.
Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен.
Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни. Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават. Човекът изучава нещо за животните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи.
към текста >>
Човекът изучава нещо за
живот
ните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи.
Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни. Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават.
Човекът изучава нещо за животните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи.
Целият душевен живот трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този живот. И тогава? Тогава от самото човешко развитие ще можем да погледнем към предземния живот.
към текста >>
Целият душевен
живот
трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този
живот
.
Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна! В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни. Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават. Човекът изучава нещо за животните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи.
Целият душевен живот трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този живот.
И тогава? Тогава от самото човешко развитие ще можем да погледнем към предземния живот.
към текста >>
Тогава от самото човешко развитие ще можем да погледнем към предземния
живот
.
Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават. Човекът изучава нещо за животните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи. Целият душевен живот трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този живот. И тогава?
Тогава от самото човешко развитие ще можем да погледнем към предземния живот.
към текста >>
За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя
живот
в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин.
По-късно идва това, което се присъединява към половата зрялост, идват годините между половата зрялост и двадесет и първата, двадесет и втората година. Да, какво ни разкрива там човекът?
За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя живот в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин.
Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в живота настъпва една промяна. Човекът изважда своя вътрешен живот повече навън. Но когато си усвоим едно внимателно, деликатно чувство за наблюдението на първите две жизнени епохи, това, което се проявява от човека след половата зрялост, ще ни изглежда като един втори човек, наистина като един втори човек. Това се вижда даже и през физическия човек, както той стои видимо пред нас; и това, което се проявява в глупости, но и в някои хубави неща, ни изглежда като един втори, подобен на облак човек в човека. Ние се нуждаем от наблюдението на този втори облакообразен човек в човека.
към текста >>
Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в
живот
а настъпва една промяна.
По-късно идва това, което се присъединява към половата зрялост, идват годините между половата зрялост и двадесет и първата, двадесет и втората година. Да, какво ни разкрива там човекът? За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя живот в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин.
Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в живота настъпва една промяна.
Човекът изважда своя вътрешен живот повече навън. Но когато си усвоим едно внимателно, деликатно чувство за наблюдението на първите две жизнени епохи, това, което се проявява от човека след половата зрялост, ще ни изглежда като един втори човек, наистина като един втори човек. Това се вижда даже и през физическия човек, както той стои видимо пред нас; и това, което се проявява в глупости, но и в някои хубави неща, ни изглежда като един втори, подобен на облак човек в човека. Ние се нуждаем от наблюдението на този втори облакообразен човек в човека. Днес навсякъде се поставя въпросът за този втори човек.
към текста >>
Човекът изважда своя вътрешен
живот
повече навън.
По-късно идва това, което се присъединява към половата зрялост, идват годините между половата зрялост и двадесет и първата, двадесет и втората година. Да, какво ни разкрива там човекът? За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя живот в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин. Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в живота настъпва една промяна.
Човекът изважда своя вътрешен живот повече навън.
Но когато си усвоим едно внимателно, деликатно чувство за наблюдението на първите две жизнени епохи, това, което се проявява от човека след половата зрялост, ще ни изглежда като един втори човек, наистина като един втори човек. Това се вижда даже и през физическия човек, както той стои видимо пред нас; и това, което се проявява в глупости, но и в някои хубави неща, ни изглежда като един втори, подобен на облак човек в човека. Ние се нуждаем от наблюдението на този втори облакообразен човек в човека. Днес навсякъде се поставя въпросът за този втори човек. Но нашата цивилизация не дава отговор на това.
към текста >>
Той е онзи, който е живял през миналия земен
живот
и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен
живот
.
Този човек искат те да обхванат! Какво всъщност представлява той? Какво пристъпва в известна степен напред от това човешко тяло, което е видяно да се изгражда в собствената физиономия, в собствените жестове, при което може също да се почувства, как през втората жизнена епоха между смяната на зъбите и половата зрялост се изгражда това, което е имало предземно съществуване? Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека? Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там?
Той е онзи, който е живял през миналия земен живот и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен живот.
Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия живот през времето около половата зрялост. В мига от живота, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен живот. Но нещо трябва да се случи в човешката душевност, за да може да се прояви едно ясно изживяване за това, което сега ви описах.
към текста >>
Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия
живот
през времето около половата зрялост.
Какво всъщност представлява той? Какво пристъпва в известна степен напред от това човешко тяло, което е видяно да се изгражда в собствената физиономия, в собствените жестове, при което може също да се почувства, как през втората жизнена епоха между смяната на зъбите и половата зрялост се изгражда това, което е имало предземно съществуване? Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека? Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там? Той е онзи, който е живял през миналия земен живот и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен живот.
Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия живот през времето около половата зрялост.
В мига от живота, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен живот. Но нещо трябва да се случи в човешката душевност, за да може да се прояви едно ясно изживяване за това, което сега ви описах.
към текста >>
В мига от
живот
а, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен
живот
.
Какво пристъпва в известна степен напред от това човешко тяло, което е видяно да се изгражда в собствената физиономия, в собствените жестове, при което може също да се почувства, как през втората жизнена епоха между смяната на зъбите и половата зрялост се изгражда това, което е имало предземно съществуване? Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека? Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там? Той е онзи, който е живял през миналия земен живот и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен живот. Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия живот през времето около половата зрялост.
В мига от живота, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен живот.
Но нещо трябва да се случи в човешката душевност, за да може да се прояви едно ясно изживяване за това, което сега ви описах.
към текста >>
Но в
живот
а може да се изучава и безкористната обич.
Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат. Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно. Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието.
Но в живота може да се изучава и безкористната обич.
Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега.
към текста >>
Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен
живот
.
Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия.
Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот.
Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега. Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели. Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие. И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг.
към текста >>
Вие сте били роден като един човек в един земен
живот
, да кажем през 737 и през 799 сте умрели.
Тя също съществува. Може да се учи да се изгонва самолюбието от любовта. Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега.
Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели.
Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие. И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг. Защото този, който през осмото столетие се е разхождал наоколо, той е във вас, той обаче до такава степен е един друг за вас, станал ви е чужд, в каквато степен сега ви е чужд един друг, един втори човек. Вие трябва да можете да се поставите спрямо предишната ви инкарнация както сега спрямо друг човек, иначе няма да придобиете никакво предчувствие за предишната ви инкарнация.
към текста >>
И двете са свързани чрез
живот
а между смъртта и новото раждане.
Тогава се учи да се познава - сливането с другия, истинската отдаденост на другия. Вие виждате, че към тази отдаденост, към тази безкористна любов отново може да се присъедини онова чувство, което човек трябва да има за самия себе си, когато иска да предчувства предхождащия си земен живот. Приемете, че сте един човек, роден през 1881 и живеете досега. Вие сте били роден като един човек в един земен живот, да кажем през 737 и през 799 сте умрели. Сега наоколо се разхожда човекът, личността Б през деветнадесето, двадесето столетие, а някога през осмото столетие се е разхождала наоколо личността, която сте били самият вие.
И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане.
Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг. Защото този, който през осмото столетие се е разхождал наоколо, той е във вас, той обаче до такава степен е един друг за вас, станал ви е чужд, в каквато степен сега ви е чужд един друг, един втори човек. Вие трябва да можете да се поставите спрямо предишната ви инкарнация както сега спрямо друг човек, иначе няма да придобиете никакво предчувствие за предишната ви инкарнация. Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост. Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи.
към текста >>
Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни
живот
и.
И двете са свързани чрез живота между смъртта и новото раждане. Но ако искате да имате понятие за разхождащата се тогава през осмото столетие личност, вие би трябвало така да се обичате, както обичате някой друг. Защото този, който през осмото столетие се е разхождал наоколо, той е във вас, той обаче до такава степен е един друг за вас, станал ви е чужд, в каквато степен сега ви е чужд един друг, един втори човек. Вие трябва да можете да се поставите спрямо предишната ви инкарнация както сега спрямо друг човек, иначе няма да придобиете никакво предчувствие за предишната ви инкарнация. Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост.
Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи.
Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека. Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането. Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно. Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш? - тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни животи.
към текста >>
- тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни
живот
и.
Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи. Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека. Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането. Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно. Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш?
- тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни животи.
Аз искам да зная какво от предишните степени на съществуването живее вътрешно в самия мен. Вие нищо не знаете за това. Вие нищо не ми казвате за него.
към текста >>
За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се проследят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разгледа и собствения
живот
в светлината на повтарящите се земни
живот
и и на кармата.
Днес в човешките души съществува стремежът да се прозре, да се разбере кармата.
За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се проследят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разгледа и собствения живот в светлината на повтарящите се земни животи и на кармата.
Затова в тези лекции свързвам историческите разглеждания с постепенното насочване към наблюдението на собствената карма на всеки отделен човек. Това е темата на тези лекции. До последната лекция ние искаме да достигнем толкова далеч в нашето разглеждане, че да получим ясна представа, как в себе си човек може да почувства своята собствена карма. Но това не може да се постигне по друг начин, освен когато първо се разгледат нещата на фона на големите структури на световната история. Затова оставете ме също да приключа и тези разглеждания - при които първо исках да осветлим вътрешната душевност на човека, да осветлим същността на едно надеждно съвременно движение – и отново да поставя един световноисторически образ пред вас.
към текста >>
Аз ви бях казал, че каквото е било посвещение в една предишна инкарнация, в един следващ
живот
може да отстъпи назад.
стремежи на тогавашното време. Художествени, литературни, исторически, педагогически стремежи, всичко се втичаше в двора на Харун ал Рашид. Много по-достойно за уважение е това, което се намираше в този ориенталски двор, от всичко онова, което духовно се вършеше в двора на Карл Велики. А някои неща във военните походи на Карл Велики не бяха нещо, което би могло да възхити едно съвременно сърце. Едновременно с Харун ал Рашид, в двора му живееше една друга личност, която тогава беше универсален мъдрец, но през една предишна инкарнация, много по-рано той беше един посветен.
Аз ви бях казал, че каквото е било посвещение в една предишна инкарнация, в един следващ живот може да отстъпи назад.
Наистина беше една грандиозна академия това, което беше основано там в Ориента. Но тази друга личност беше един вид организатор. Знание, изкуство, поезия, архитектура, скулптура в някогашната форма, науките бяха организирани от този мъж в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
Докато Харун ал Рашид - в известна степен проследил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през
живот
а между смъртта и новото раждане, че погледът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа.
Двете души, Харун ал Рашид и неговият мъдрец преминаха през портата на смъртта и се развиха по-нататък. Ние знаем, че това беше времето, в което арабизмът се разпространи в Европа. Това разпространение приключи. Но както самият Харун ал Рашид, така и неговият мъдрец останаха при техните дела.
Докато Харун ал Рашид - в известна степен проследил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през живота между смъртта и новото раждане, че погледът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа.
Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи живота на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу. Но всъщност там той вижда, както вече ви описах, действията на Серафими, Херувими и Престоли, но това още е свързано със случващото се на Земята. Както тук се поглежда нагоре към небето, там, когато човек се намира между смъртта и новото раждане, се поглежда надолу към Земята. И когато външната страна на физическия живот отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело. То прие външно съвсем друг облик.
към текста >>
Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи
живот
а на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу.
Двете души, Харун ал Рашид и неговият мъдрец преминаха през портата на смъртта и се развиха по-нататък. Ние знаем, че това беше времето, в което арабизмът се разпространи в Европа. Това разпространение приключи. Но както самият Харун ал Рашид, така и неговият мъдрец останаха при техните дела. Докато Харун ал Рашид - в известна степен проследил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през живота между смъртта и новото раждане, че погледът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа.
Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи живота на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу.
Но всъщност там той вижда, както вече ви описах, действията на Серафими, Херувими и Престоли, но това още е свързано със случващото се на Земята. Както тук се поглежда нагоре към небето, там, когато човек се намира между смъртта и новото раждане, се поглежда надолу към Земята. И когато външната страна на физическия живот отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело. То прие външно съвсем друг облик. От Харун ал Рашид стана основателят на новия мироглед, лорд Бако фон Верулам.
към текста >>
И когато външната страна на физическия
живот
отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело.
Но както самият Харун ал Рашид, така и неговият мъдрец останаха при техните дела. Докато Харун ал Рашид - в известна степен проследил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през живота между смъртта и новото раждане, че погледът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа. Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи живота на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу. Но всъщност там той вижда, както вече ви описах, действията на Серафими, Херувими и Престоли, но това още е свързано със случващото се на Земята. Както тук се поглежда нагоре към небето, там, когато човек се намира между смъртта и новото раждане, се поглежда надолу към Земята.
И когато външната страна на физическия живот отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело.
То прие външно съвсем друг облик. От Харун ал Рашид стана основателят на новия мироглед, лорд Бако фон Верулам. Пред този, който може да разглежда нещата без предубеждения, във всичко, което Бако наложи на света, наистина се проявява новото издание на това, което беше извършвано някога в Ориента. На Изток християнството беше чуждо на хората. Бако беше външно християнин, но това, към което той вътрешно се стремеше, беше не християнско.
към текста >>
Виждате ли, така действа нещо такова в зората на съвременния духовен
живот
.
Виждате ли, така действа нещо такова в зората на съвременния духовен живот.
Едва така се разбира това развитие на историята, където от една страна при единият се забравя християнството там, където научното образование е станало външно, а от друга страна при другия то е станало още по-вътрешно. В своята инкарнация, в своето въплътяване, което се пренася от Ориента и завладява точно задълбочения живот на Средна Европа, Амос Комениус действа заедно с това, което идва от Запад. В Средна Европа идващото от двете страни се съединява, но в него се съдържа много ориентализъм. Не когато просто се види историческото развитие като се отвори една книга и хоп - това се казва изсмукване от пръстите, не ми хрумва друга дума - човек си изсмуква от пръстите какво представлява лорд Бейкън, какво представлява Амос Комениус. Не чрез това се научава да се прозре вътрешното развитие на човешкия род, а с това, че човек разглежда, как различните епохи се развиват чрез самите хора, как предишните импулси се внасят в по-късните епохи чрез самите хора.
към текста >>
В своята инкарнация, в своето въплътяване, което се пренася от Ориента и завладява точно задълбочения
живот
на Средна Европа, Амос Комениус действа заедно с това, което идва от Запад.
Виждате ли, така действа нещо такова в зората на съвременния духовен живот. Едва така се разбира това развитие на историята, където от една страна при единият се забравя християнството там, където научното образование е станало външно, а от друга страна при другия то е станало още по-вътрешно.
В своята инкарнация, в своето въплътяване, което се пренася от Ориента и завладява точно задълбочения живот на Средна Европа, Амос Комениус действа заедно с това, което идва от Запад.
В Средна Европа идващото от двете страни се съединява, но в него се съдържа много ориентализъм. Не когато просто се види историческото развитие като се отвори една книга и хоп - това се казва изсмукване от пръстите, не ми хрумва друга дума - човек си изсмуква от пръстите какво представлява лорд Бейкън, какво представлява Амос Комениус. Не чрез това се научава да се прозре вътрешното развитие на човешкия род, а с това, че човек разглежда, как различните епохи се развиват чрез самите хора, как предишните импулси се внасят в по-късните епохи чрез самите хора. Опитайте се веднъж да си изясните какво се случва там. Християнството се е разпространило, по един определен начин християнството е обхванало областите от Средна до Северна Европа.
към текста >>
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен
живот
.
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот.
Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство. Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца? - Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството.
към текста >>
Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на
Божествен
ото триединство.
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот.
Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство.
Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца? - Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух.
към текста >>
Когато разгледаме духовното в целия природен
живот
, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца?
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот. Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство.
Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца?
- Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух. Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там се разглежда това конкретно.
към текста >>
- Ние бихме преминали през целия
живот
от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля.
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот. Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство. Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца?
- Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля.
Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух. Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там се разглежда това конкретно. Срещу тази конкретност се изправя мохамеданството, абстракцията: «Няма никакво друго божествено същество, освен самият Бог-Отец, единственият бог».
към текста >>
Срещу тази конкретност се изправя мохамеданството, абстракцията: «Няма никакво друго
божествен
о същество, освен самият Бог-Отец, единственият бог».
- Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух. Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там се разглежда това конкретно.
Срещу тази конкретност се изправя мохамеданството, абстракцията: «Няма никакво друго божествено същество, освен самият Бог-Отец, единственият бог».
Отец е всичко, не се признава никакво троично разчленяване на Бога. - Този непосредствен бащин протест е самият Мохамед, такива бяха и неговите приемници.
към текста >>
В една епоха, където като най-висшата човешка способност може да се изгради само абстрактното, само чисто мисловното, сухото, прозаичното, в една такава епоха постепенно човекът обожествяваше своя мисловен
живот
, понеже се познаваше само единия абстрактен Бог, той все повече и повече се идентифицираше с мисленето.
В една епоха, където като най-висшата човешка способност може да се изгради само абстрактното, само чисто мисловното, сухото, прозаичното, в една такава епоха постепенно човекът обожествяваше своя мисловен живот, понеже се познаваше само единия абстрактен Бог, той все повече и повече се идентифицираше с мисленето.
Човекът го божествяваше, като беше забравил, че мисленето има една алтруистична черта, все още това човешко мислене, този човешки интелект. В приемниците на Мохамед по оригинален начин беше заложена тази абстрактност в представите за света. Един от тези приемници беше Муавия. Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински абстраклинги, хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила.
към текста >>
3.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на
живот
а може да получи едно предчувствие за действието на кармата.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие.
Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата.
Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените.
към текста >>
Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя
живот
; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си
живот
и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен
живот
изобщо не е протекъл на тази Земя.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие. Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си.
Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя.
От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания.
към текста >>
В течение на този земен
живот
азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените.
Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност.
В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените.
Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко.
към текста >>
Ние се намираме вътре в
живот
а, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания.
Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът.
Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания.
Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното?
към текста >>
Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в
живот
а, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко.
В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си.
Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко.
Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз.
към текста >>
Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния
живот
.
Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него!
Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот.
Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1):
към текста >>
Но не виждате ли как азът в земния
живот
съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното?
Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот.
Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното?
Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1):
към текста >>
Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни
живот
, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз.
Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание.
Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз.
Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1):
към текста >>
Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения
живот
.
Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот.
Ние можем да зададем нови въпроси относно нашите изживявания. Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ. Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето.
към текста >>
Тогава обаче
живот
ът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ.
Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот. Ние можем да зададем нови въпроси относно нашите изживявания.
Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ.
Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
към текста >>
Когато в
живот
а често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ. Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те!
Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него.
към текста >>
Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към
живот
а, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко.
към текста >>
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват
живот
а ни с известно светло и радостно чувство.
- И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство.
Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко. Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот.
към текста >>
Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в
живот
а, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия
живот
?
Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство.
Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот?
- Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко. Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот.
към текста >>
А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в
живот
а ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него.
Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата.
А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него.
Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко. Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот.
към текста >>
Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя
живот
съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този
живот
.
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко.
Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот.
към текста >>
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към
живот
а.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота.
И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
към текста >>
И за
живот
а е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота.
И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа.
При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота.
към текста >>
При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато
живот
ът се разглежда не с емоции, а от чистата душа.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа.
При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа.
Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче.
към текста >>
Възможно е да се съжалява за някои неща, които
живот
ът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа.
Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда.
Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността.
към текста >>
Защото, ако не бе се случило в
живот
а това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда.
Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е.
Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо.
към текста >>
Накрая чувството, което човек може да има спрямо
живот
а се редуцира въпреки това до тази благодарност към
живот
а.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е.
Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност.
към текста >>
Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с
живот
а, когато повече очаква от
живот
а.
И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота.
Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
към текста >>
И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от
живот
а според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение,
живот
ът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо.
Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността.
И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо.
За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго. Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
към текста >>
Когато някой изпитва благодарност към
живот
а, точно чрез благодарността към
живот
а той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на
живот
а.
Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
към текста >>
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към
живот
а.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота.
към текста >>
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към
живот
одаряващия дух на човека.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека.
Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
към текста >>
Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към
живот
а, ражда разтварянето на сърцето за проникващите
живот
а духовни същества.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов.
Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега.
към текста >>
И тъй като
живот
ът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в
живот
а вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към
живот
а връща назад от този
живот
в битието преди раждането.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането.
Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
към текста >>
Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в
живот
а.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането.
Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота.
Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки.
към текста >>
Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над
живот
а благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота.
Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>
Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен
живот
.
Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот.
Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>
Но този действителен
живот
отговаря така, както аз разясних сега.
Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот.
Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега.
Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>
Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към
живот
одаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега.
Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>
Но той уредил
живот
а си по друг начин, защото нямал пари да повтори годината или да тръгне из света като пропаднал матурант.
Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет. Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример. Той поглежда назад до осемнадесетата си година. Спомня си събитията от своята четиридесета година назад до осемнадесетата си година и достига до момента, когато е пропаднал на матурата си. Някога това му е причинило голяма болка.
Но той уредил живота си по друг начин, защото нямал пари да повтори годината или да тръгне из света като пропаднал матурант.
Всичко това е било подготвено. Ако беше си взел матурата, той щеше да стане уважаван финансов инспектор, щеше да постигне много, но нямаше да има време да развие лежащите в дълбините на душата му способности и сили. Разбира се, може да се каже: - Когато тези сили на фантазията са налице, те са така силни, че при всички обстоятелства щяха да се проявят въпреки финансовата му дейност. - Това абстрактно може да се каже, казва се също винаги; но не е истина. В действителност някои поети дължат точно своя особен темперамент, това, което са станали, на обстоятелството, че им се е случило нещо подобно на това, което разказах.
към текста >>
Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в
живот
а; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг.
Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
към текста >>
Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен
живот
- сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
към текста >>
Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни
живот
и и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни
живот
и.
Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба.
Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи.
Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен. И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма. Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
към текста >>
И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния
живот
, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма.
Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи. Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен.
И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма.
Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
към текста >>
Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни
живот
, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи. Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен. И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма.
Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
към текста >>
Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен
живот
.
Ние преминаваме така през света, че можем схематично да начертаем нашия път през света по този начин (виж рис. 2, стр. 229). Ние вървим по Земята, в нас са призрачните спомени. Ако си представим един човек и тези призрачни спомени вътре в него, би трябвало да си ги представим като малък облак в областта на неговата глава - там където главата постепенно преминава в тялото, - който облак става все по-призрачен, колкото се приближава към тялото.
Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен живот.
Ние имаме една вътрешна памет и паметта на света извън нас. Всеки човек е обгърнат с тази аура. Не само като спомен в нас е отпечатан настоящият земен живот,
към текста >>
Не само като спомен в нас е отпечатан настоящият земен
живот
,
Ние вървим по Земята, в нас са призрачните спомени. Ако си представим един човек и тези призрачни спомени вътре в него, би трябвало да си ги представим като малък облак в областта на неговата глава - там където главата постепенно преминава в тялото, - който облак става все по-призрачен, колкото се приближава към тялото. Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен живот. Ние имаме една вътрешна памет и паметта на света извън нас. Всеки човек е обгърнат с тази аура.
Не само като спомен в нас е отпечатан настоящият земен живот,
към текста >>
а около нас са отпечатани предишните земни
живот
и на човека.
а около нас са отпечатани предишните земни животи на човека.
Не винаги е лесно да се разгадае този спомен, но той е там. Разгадаването е трудно и не беше лесно да се опознаят онези случаи, в които през изминалите дни аз ви разказах за такова разгадаване. Но тук всичко е записано. Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си. Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет.
към текста >>
Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния
живот
- да се почерпи от тази памет.
а около нас са отпечатани предишните земни животи на човека. Не винаги е лесно да се разгадае този спомен, но той е там. Разгадаването е трудно и не беше лесно да се опознаят онези случаи, в които през изминалите дни аз ви разказах за такова разгадаване. Но тук всичко е записано. Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си.
Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет.
При тази памет винаги са нужни няколко дни. Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах. Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот. Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие. По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят.
към текста >>
Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен
живот
.
Но тук всичко е записано. Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си. Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет. При тази памет винаги са нужни няколко дни. Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах.
Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот.
Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие. По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят. Който вярва, че ще може да принуди духовния свят да му разкрие това или онова, той съвсем сериозно се заблуждава, от това той ще почерпи само заблуди. Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят.
към текста >>
Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към
живот
а, който ви описах.
Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура.
Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах.
Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората.
към текста >>
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен
живот
узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни
живот
и, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие.
Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие.
За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
За съжаление в душевния
живот
на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност.
Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие.
За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност.
Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Живот
ът днес се взима много повърхностно от хората.
Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност.
Животът днес се взима много повърхностно от хората.
Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Човек бърза през
живот
а, не се спира спокойно да почувства отделните събития.
Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората.
Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития.
Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия
живот
, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от
живот
а, без в този
живот
да могат да се проявят като индивидуалности.
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития.
Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Познавах в
живот
а един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи.
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
към текста >>
След това там, където живееше,
живот
ът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи. Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм. Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици.
След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции.
Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави.
към текста >>
- сега беше потънал в блатото на тривиалния
живот
.
Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави. Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо!
- сега беше потънал в блатото на тривиалния живот.
След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град.
към текста >>
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато
живот
ът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата.
Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми. Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората. Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата.
към текста >>
Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в
живот
а, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми.
Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример.
към текста >>
Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този
живот
, в който човекът се намира в момента.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми. Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента.
В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример. Винаги ми се е струвало, че точно тези примери ми бяха поставяни на пътя от моята лична карма, за да се даде необходимата насока на моите възгледи за кармата.
към текста >>
В един земен
живот
ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми. Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората. Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента.
В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата.
Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример. Винаги ми се е струвало, че точно тези примери ми бяха поставяни на пътя от моята лична карма, за да се даде необходимата насока на моите възгледи за кармата.
към текста >>
Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от
живот
а.
Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери.
Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота.
Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
към текста >>
Те застават в
живот
а като личности, които индивидуално слабо са засегнати от
живот
а, а
живот
ът ги обгръща само външно.
Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери. Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота.
Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно.
Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд.
към текста >>
Когато
живот
ът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им.
Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери. Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота. Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно.
Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им.
Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема
живот
а повърхностно, тя съвсем не се докосва до
живот
а, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота. Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи.
Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
От единия
живот
човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд.
Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд.
Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
Такива неща се случват в нашия
живот
.
Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд.
Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни предишни
живот
и, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от средата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване, знанието за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала.
Вижте, тук се поражда големият въпрос: Защо се случва това? - За многобройни души се показва, че до това се е дошло по забележителен начин.
Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни предишни животи, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от средата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване, знанието за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала.
Това знание, което се разширява от Земята до космическата духовност, това знание беше познато на повечето християни през първото столетие и то заглъхна през четвъртото, петото, шестото и седмото столетие от раждането на Христос. То заглъхна толкова много, че днес се е стигнало толкова далеч - но някога наистина беше започнало, - че най-големият упрек относно разбирането на Христос чрез антропософията се състои в това, че антропософията разбира Христос като едно космическо същество, като едно слънчево същество. Вие виждате навсякъде при противниците, че се счита за най-големия грях на антропософията, че тя схваща Христос космологически. Там се казва: - Това е притопляне на онова, което вече е било тук като гностично християнство. - Но хората съвсем не знаят, какво изобщо представлява гностичното християнство.
към текста >>
И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с
живот
а, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния
живот
в Космоса.
От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае. Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито.
И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса.
Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот.
към текста >>
Понеже в известна степен те така са се носили през
живот
а като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален
живот
.
Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито. И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса.
Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот.
към текста >>
Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този
живот
така, както ви описах.
Така се разглежда съдбата на човека.
Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах.
Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса. В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот. Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела. И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно.
към текста >>
В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния
живот
.
Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса.
В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот.
Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела. И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно. То може само по най-сериозен начин да бъде приемано от нас.
към текста >>
Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия
живот
, а воля и дела.
Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса. В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот.
Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела.
И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно. То може само по най-сериозен начин да бъде приемано от нас.
към текста >>
И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния
живот
, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на
живот
а?
Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса. В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот. Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела.
И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота?
Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно. То може само по най-сериозен начин да бъде приемано от нас.
към текста >>
4.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки
живот
се разглежда непълноценно, ако в самонаблюдението не се включи и сънят.
От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки живот се разглежда непълноценно, ако в самонаблюдението не се включи и сънят.
Но сънят всъщност остава извън съзнанието. Когато в своето присъщо на сегашната епоха съзнание човекът обикновено се замисли над себе си, той поглежда назад и всъщност вижда само дните; той пропуска нощите, понеже те минават несъзнателно за него. При обикновените сънливци, една трета част от живота се пропуска. При разглеждането обаче на свръхсетивното, на участието на човека в духовния свят, точно тази трета е от огромно значение. Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската).
към текста >>
При обикновените сънливци, една трета част от
живот
а се пропуска.
От някои разглеждания, които стоят във връзка с изграждането на съдбата на човека, с кармическото изграждане, вие можете да видите, че този човешки живот се разглежда непълноценно, ако в самонаблюдението не се включи и сънят. Но сънят всъщност остава извън съзнанието. Когато в своето присъщо на сегашната епоха съзнание човекът обикновено се замисли над себе си, той поглежда назад и всъщност вижда само дните; той пропуска нощите, понеже те минават несъзнателно за него.
При обикновените сънливци, една трета част от живота се пропуска.
При разглеждането обаче на свръхсетивното, на участието на човека в духовния свят, точно тази трета е от огромно значение. Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската). Когато някой достигне определена възраст и погледне назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня. Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо.
към текста >>
В днешния
живот
човек не поглежда ретроспективно назад.
Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската). Когато някой достигне определена възраст и погледне назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня. Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо. - Това той би трябвало всъщност да го направи.
В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад.
Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение. Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата. А самонаблюдението дава важни указания за отделната, за личната карма. Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия живот - този на събуждането и този на заспиването.
към текста >>
Той обръща твърде малко внимание на
живот
а, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение.
Когато някой достигне определена възраст и погледне назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня. Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо. - Това той би трябвало всъщност да го направи. В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад.
Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение.
Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата. А самонаблюдението дава важни указания за отделната, за личната карма. Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия живот - този на събуждането и този на заспиването.
към текста >>
Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за
живот
а му, той би имал една насока, едно указание за кармата.
Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо. - Това той би трябвало всъщност да го направи. В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад. Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение.
Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата.
А самонаблюдението дава важни указания за отделната, за личната карма. Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия живот - този на събуждането и този на заспиването.
към текста >>
Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия
живот
- този на събуждането и този на заспиването.
- Това той би трябвало всъщност да го направи. В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад. Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение. Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата. А самонаблюдението дава важни указания за отделната, за личната карма.
Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия живот - този на събуждането и този на заспиването.
към текста >>
Естествено човекът обикновено не различава тези фини усещания, но точно тези фини усещания, които може да забележи в себе си, по определен начин насочват към много неща в целия човешки
живот
.
Моментът на събуждането има нещо мрачно за много хора, също и моментът на заспиването. Но когато заспива, човекът има чувството, че той мъкне, така да се каже, със себе си събитията от деня, които е преживял и че те все повече избледняват и го напускат; те стават все по-леки. Моментът на събуждането носи чувство на тежест, едно чувство като че ли човек се издига от някакви дълбини, като носи от тях нещо, което внася в деня и което трябва да се преработи през деня. Оттам идва и тежкото чувство при събуждането. Ние имаме лош вкус, което може да премине в едно лошо усещане на тъпота в главата.
Естествено човекът обикновено не различава тези фини усещания, но точно тези фини усещания, които може да забележи в себе си, по определен начин насочват към много неща в целия човешки живот.
Какво всъщност се случва в човека? Нека да опишем съвсем правилно, от една определена гледна точка също и съвсем точно това, което става с човека, като кажем: - Когато заспиваме, в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, азът и астралното тяло излизат навън в духовния свят. Но как точно става това? За да напреднем точно в разглеждането на кармата, нека днес ясно си представим в душата как всъщност се извършва този процес, който с известно право първо описваме абстрактно.
към текста >>
Когато през деня наблюдавате будния
живот
, първоначално в него ще имате онези изживявания, които са мисловни изживявания, които са предизвикани от различните събития в
живот
а.
Когато през деня наблюдавате будния живот, първоначално в него ще имате онези изживявания, които са мисловни изживявания, които са предизвикани от различните събития в живота.
Те са тук. Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи. Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре. Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления. Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата.
към текста >>
Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни
живот
и.
Когато през деня наблюдавате будния живот, първоначално в него ще имате онези изживявания, които са мисловни изживявания, които са предизвикани от различните събития в живота. Те са тук.
Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи.
Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре. Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления. Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата. Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня. По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис.
към текста >>
Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти
живот
ът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления.
Когато през деня наблюдавате будния живот, първоначално в него ще имате онези изживявания, които са мисловни изживявания, които са предизвикани от различните събития в живота. Те са тук. Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи. Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре.
Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления.
Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата. Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня. По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис. 4 на стр. 238).
към текста >>
Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния
живот
- мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата.
Когато през деня наблюдавате будния живот, първоначално в него ще имате онези изживявания, които са мисловни изживявания, които са предизвикани от различните събития в живота. Те са тук. Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи. Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре. Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления.
Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата.
Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня. По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис. 4 на стр. 238).
към текста >>
Два така различни потока на вътрешния
живот
са налице също и в съня.
Те са тук. Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи. Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре. Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления. Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата.
Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня.
По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис. 4 на стр. 238).
към текста >>
Едното течение, чието качество се изживява особено при заспиването, е вече споменатото, което човек изживява силно и съзнателно в първите десетилетия след смъртта, където още веднъж преживява
живот
а си, но като в негатив, по противоположен начин.
Тези две течения са срещуположни.
Едното течение, чието качество се изживява особено при заспиването, е вече споменатото, което човек изживява силно и съзнателно в първите десетилетия след смъртта, където още веднъж преживява живота си, но като в негатив, по противоположен начин.
към текста >>
Аз ви дадох един драстичен пример - когато сте ударили една плесница на някого, в
живот
а след смъртта вие не чувствате това, което сте изпитали като гняв и удовлетворение, когато сте ударили плесницата, а чувствате това, което е почувствал другият от тази плесница, неговите физически болки и морално унижение.
Аз ви дадох един драстичен пример - когато сте ударили една плесница на някого, в живота след смъртта вие не чувствате това, което сте изпитали като гняв и удовлетворение, когато сте ударили плесницата, а чувствате това, което е почувствал другият от тази плесница, неговите физически болки и морално унижение.
Това вие бихте изживели картинно, не в действителност, ако съзнателно бихте продължили изживяването, което имате в момента на заспиването, когато то постепенно помръква. Ако човек изцяло, в ясно съзнание се вживее там, тогава ще изпита това, което е противоположното на дневния живот, но картинно. През първите десетилетия след смъртта то се изживява реално.
към текста >>
Ако човек изцяло, в ясно съзнание се вживее там, тогава ще изпита това, което е противоположното на дневния
живот
, но картинно.
Аз ви дадох един драстичен пример - когато сте ударили една плесница на някого, в живота след смъртта вие не чувствате това, което сте изпитали като гняв и удовлетворение, когато сте ударили плесницата, а чувствате това, което е почувствал другият от тази плесница, неговите физически болки и морално унижение. Това вие бихте изживели картинно, не в действителност, ако съзнателно бихте продължили изживяването, което имате в момента на заспиването, когато то постепенно помръква.
Ако човек изцяло, в ясно съзнание се вживее там, тогава ще изпита това, което е противоположното на дневния живот, но картинно.
През първите десетилетия след смъртта то се изживява реално.
към текста >>
Начинът, по който аз описах това, съответства приблизително на
живот
а, който човек има, когато е буден, когато е отдаден със своите мисли на външния
живот
.
Начинът, по който аз описах това, съответства приблизително на живота, който човек има, когато е буден, когато е отдаден със своите мисли на външния живот.
Но има и едно друго течение. И това другото, то представлява нещо гигантско. Както разясних, то се изживява при събуждане. Само че то има нещо тежко, което се внася в деня и постепенно бавно се преодолява, като човек се освобождава от него. Когато с инициационното наблюдение то напълно се прозре, се вижда, че в това второ течение се крие цялата човешка карма.
към текста >>
Моментът на събуждането е такъв, за който трябва да се каже, че той означава едно леко загатване на всичко това, което човекът носи в себе си от своите изминали земни
живот
и.
Както разясних, то се изживява при събуждане. Само че то има нещо тежко, което се внася в деня и постепенно бавно се преодолява, като човек се освобождава от него. Когато с инициационното наблюдение то напълно се прозре, се вижда, че в това второ течение се крие цялата човешка карма. Цялото кармическо минало минава покрай човека при всеки сън. Докато в това, което човекът може да изживее при заспиването той предчувства предимно своята бъдеща карма, която се изгражда за бъдещето, когато той се събужда, в чувството, което описах, му остава едно леко, съвсем леко усещане за кармата, която той носи.
Моментът на събуждането е такъв, за който трябва да се каже, че той означава едно леко загатване на всичко това, което човекът носи в себе си от своите изминали земни животи.
Това обаче се улавя чрез всичко, през което преминават астралното тяло и азът, когато те влизат и се разпространяват от върха на пръстите на ръцете и краката навътре в човека. Така е обаче, че една тежка карма, една карма, която трудно се понася, има свойството да излъчва в главата всичко онова, което е отложено като нездравословни вещества, докато една добра карма всъщност складира горе добрите вещества. И там духовното и природното се докосват. Доброто в кармата на човека внася нагоре в главата здравословните състояния на организма сутринта, прави главата свободна; от добрата карма в главата не се появяват толкова много болестнотворни изпарения. От лошата карма, от всичко, което е останало, от нашите зли дела, в главата като един вид изпарения се внасят всевъзможни нездравословни отлагания в човешкия организъм.
към текста >>
Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на
живот
а ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на
живот
а ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото.
Доброто в кармата на човека внася нагоре в главата здравословните състояния на организма сутринта, прави главата свободна; от добрата карма в главата не се появяват толкова много болестнотворни изпарения. От лошата карма, от всичко, което е останало, от нашите зли дела, в главата като един вид изпарения се внасят всевъзможни нездравословни отлагания в човешкия организъм. Главата се чувства бръмчаща и затъпяла от това, което е лошата карма. Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние.
Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото.
Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали. Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние.
към текста >>
Тогава насреща ни идват спомените за различните земни
живот
и, които сме прекарали.
Главата се чувства бръмчаща и затъпяла от това, което е лошата карма. Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането.
Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали.
Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън.
към текста >>
Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен
живот
, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни
живот
и, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание.
Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали.
Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание.
Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме.
към текста >>
Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на
живот
а му в будното състояние.
Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали. Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма.
Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние.
Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот.
към текста >>
Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за
живот
а, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен
живот
намира възможност да навлезе в нашия дневен
живот
.
Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта.
Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот.
От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва.
към текста >>
От нощта кармата постепенно навлиза в дневния
живот
на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня.
Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот.
От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме.
към текста >>
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя
живот
и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
към текста >>
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в
живот
а им.
Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им.
Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня.
към текста >>
През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за
живот
а ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва.
Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие.
През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва.
Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това.
към текста >>
Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен
живот
, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме.
Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането.
към текста >>
Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в
живот
а му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси.
Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това.
Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси.
Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях. Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света. Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в живота му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
към текста >>
Има много неща в съвременния
живот
, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света.
Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях.
Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света.
Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в живота му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
към текста >>
Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в
живот
а му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях. Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света.
Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в живота му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
към текста >>
А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в
живот
а и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления.
А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления.
Какво правим ние там? Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи. Да кажем, на 14. Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства.
към текста >>
Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни
живот
и.
А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления. Какво правим ние там?
Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи.
Да кажем, на 14. Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства. Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот. Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо.
към текста >>
Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен
живот
; там го срещаме в образа му от предишния земен
живот
.
Какво правим ние там? Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи. Да кажем, на 14. Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства.
Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот.
Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго. Ако срещнем обаче един човек за първи път в живота, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен живот не сме били заедно с него. Нищо чудно, че не можем да го сънуваме!
към текста >>
Ако срещнем обаче един човек за първи път в
живот
а, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен
живот
не сме били заедно с него.
Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства. Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот. Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго.
Ако срещнем обаче един човек за първи път в живота, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен живот не сме били заедно с него.
Нищо чудно, че не можем да го сънуваме! Вие виждате, как подобни неща стават прозрачни, когато духовно правилно се наблюдават.
към текста >>
И така, това, което се разиграва между заспиването и събуждането в образуването на кармата, може да протече нормално, да протече истински нормално; тогава човекът ще види, как се изгражда съдбата му като изпълнение на онова, което той си е донесъл от предишен земен
живот
.
И така, това, което се разиграва между заспиването и събуждането в образуването на кармата, може да протече нормално, да протече истински нормално; тогава човекът ще види, как се изгражда съдбата му като изпълнение на онова, което той си е донесъл от предишен земен живот.
Или той ще изживее, какво по-късно значение имат онези неща, които той мисли или върши в този земен живот. По правило то ще се прояви в това, което човек мисли или върши. Но може да настъпи и още нещо.
към текста >>
Или той ще изживее, какво по-късно значение имат онези неща, които той мисли или върши в този земен
живот
.
И така, това, което се разиграва между заспиването и събуждането в образуването на кармата, може да протече нормално, да протече истински нормално; тогава човекът ще види, как се изгражда съдбата му като изпълнение на онова, което той си е донесъл от предишен земен живот.
Или той ще изживее, какво по-късно значение имат онези неща, които той мисли или върши в този земен живот.
По правило то ще се прояви в това, което човек мисли или върши. Но може да настъпи и още нещо.
към текста >>
Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен
живот
, което е от голямо значение.
Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен живот, което е от голямо значение.
Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен живот нещо много важно. Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло. Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи. Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие.
към текста >>
Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен
живот
нещо много важно.
Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен живот, което е от голямо значение.
Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен живот нещо много важно.
Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло. Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи. Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години. В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие. Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите.
към текста >>
Да приемем, че нормалният
живот
на човека трае седемдесет години.
Вижте, човек може да е направил или мислил нещо в един земен живот, което е от голямо значение. Нека предположим, че някой човек, който днес живее на Земята е направил през предишен земен живот нещо много важно. Това, което е кармически резултат, то не живее в тялото, което човек е получил от родителите, не и в етерното тяло, което получава първо от тях, а живее в астралното тяло и в аза; то живее в това, което излиза навън от физическото и етерното тяло. Но нека да приемем, че това, което тежи кармически над един човек, е нещо много силно, че то не може да чака до тази възраст, когато астралното тяло отслабва, понеже в старостта мускулите и костите вече стават чупливи.
Да приемем, че нормалният живот на човека трае седемдесет години.
В тези седемдесет години, през които човекът обикновено може да живее на Земята, също и астралното тяло и азът преминават през едно развитие. Астралното тяло при детето е такова, че то въздейства силно, може мощно да въздейства върху целия физически и етерен организъм; в известна степен при детето то може да работи в мускулите и костите. В старостта то не може да го прави, тогава астралното тяло относително отслабва. Азът става по-силен, но той се отдръпва в по-слабото астрално тяло и така той също действа по-слабо. Но именно на астралното тяло се дължи, че през старостта не може повече истински да се работи в мускулите и в костите.
към текста >>
И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в
живот
а, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст.
Представете си, че някой, който живее сега през двадесетото столетие, преди е живял в четиринадесето, или в единадесето столетие. Но когато е живял през единадесето столетие, той е направил нещо много тежко, нещо, което е оставило много силни отпечатъци в астралното тяло. Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло. Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст.
И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст.
Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък живот в инкарнацията си през двадесетото столетие. Тук виждате, как времетраенето на живота се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела. Те са вплетени в астралното тяло.
към текста >>
Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък
живот
в инкарнацията си през двадесетото столетие.
Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло. Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст. И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст. Какво означава това?
Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък живот в инкарнацията си през двадесетото столетие.
Тук виждате, как времетраенето на живота се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела. Те са вплетени в астралното тяло.
към текста >>
Тук виждате, как времетраенето на
живот
а се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела.
Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това. Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст. И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък живот в инкарнацията си през двадесетото столетие.
Тук виждате, как времетраенето на живота се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела.
Те са вплетени в астралното тяло.
към текста >>
Разгледайте веднъж едно такова астрално тяло, което е преминало през важни жизнени ситуации в някой предишен земен
живот
, през зли дела.
Нека продължим нататък.
Разгледайте веднъж едно такова астрално тяло, което е преминало през важни жизнени ситуации в някой предишен земен живот, през зли дела.
Те така действат в астралното тяло, че това астрално тяло твърде силно навлиза във физическото и в етерното тяло. Това силно навлизане не е здравословно. Само едно известно нормално отношение на астралното тяло към физическото и етерното тяло е здравословно. Силното навлизане, предизвикано например от една лоша карма, разрушава органите и това предизвиква болести в тях. Сега имаме второто.
към текста >>
Точно значителното, което човекът мисли или върши, довежда до ранната смърт през следващия земен
живот
.
Дали и духовно се казва така? Не. Там трябва да се каже обратното.
Точно значителното, което човекът мисли или върши, довежда до ранната смърт през следващия земен живот.
Направеното през единадесето столетие се превръща в смърт през двадесето столетие. А преди смъртта първо се появява болестта. Човекът се разболява, за да умре в подходящия момент. Причината за смъртта, която кармически трябва да настъпи, както видяхте сега, е предхождащата я болест. Това е духовно казано.
към текста >>
Така постепенно се среща това, което човек е прекарал през различните земни
живот
и.
Вижте, когато в една непосредствено предшестваща инкарнация, да кажем, в единадесето столетие е извършено нещо важно спрямо даден човек или друг важен факт в мислене или в дела, то при заспиването срещаме това, което е станало през единадесето столетие преди това, което се среща от някоя по-ранна инкарнация, да речем от второто столетие преди раждането на Христос.
Така постепенно се среща това, което човек е прекарал през различните земни животи.
Но виждате ли (посочва се рисунката 5), когато човек стигне дотук, е така, че първото, което се среща там, е това, което е извървяло пътя от тук до тук. Това, което е било по-рано там, е изминало пътя само от тук до тук. Кармата идва насреща ни. Това обаче показва, че онова, което е тук горе, идва от това, което е тук долу, това, което е тук долу, може би идва от сърцето. Това обаче, което е съвсем долу в организма, което се е преживяло в предишната инкарнация, то идва от главата.
към текста >>
Когато се прозре от колко далеч назад идват значителните събития при болестите, може да се каже от кармата, че това, което се появява като болест в краката, произхожда от сравнително не далеч лежащ земен
живот
, а което идва като болест в главата, от сравнително далечен земен
живот
.
Но виждате ли (посочва се рисунката 5), когато човек стигне дотук, е така, че първото, което се среща там, е това, което е извървяло пътя от тук до тук. Това, което е било по-рано там, е изминало пътя само от тук до тук. Кармата идва насреща ни. Това обаче показва, че онова, което е тук горе, идва от това, което е тук долу, това, което е тук долу, може би идва от сърцето. Това обаче, което е съвсем долу в организма, което се е преживяло в предишната инкарнация, то идва от главата.
Когато се прозре от колко далеч назад идват значителните събития при болестите, може да се каже от кармата, че това, което се появява като болест в краката, произхожда от сравнително не далеч лежащ земен живот, а което идва като болест в главата, от сравнително далечен земен живот.
Така че преходът от духовното във физическото може да се преценява също и според кармата.
към текста >>
Според нашата карма през нашата първа инкарнация, която изобщо може да се нарече инкарнация, с цялото наше тяло ние повече сме били разтворени в природата, били сме просто една общност с другите форми на растителния и
живот
инския
живот
, които днес имат своите приемници.
Каквито са те днес, така че да ни отразяват външния свят, са се развили сравнително по-късно, едновременно например с появяването на кварца на Земята в неговата сегашна форма. Кварцът в природата, какъвто е днес, разбира се съвсем в началното си състояние, е късен продукт в развитието на природата. Геологията разбърква всичко и не знае как стоят нещата. Затова кварцът, силицият, когато се употреби правилно като лечебно средство, действа върху всичко, което е нервно-сетивна система, или по-точно сетивата, разположени в целия организъм. Сетивата в тяхната настояща форма са се формирали във време, когато и камъните, съдържащи силиций, са се формирали в тяхната сегашна форма.
Според нашата карма през нашата първа инкарнация, която изобщо може да се нарече инкарнация, с цялото наше тяло ние повече сме били разтворени в природата, били сме просто една общност с другите форми на растителния и животинския живот, които днес имат своите приемници.
Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация. При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките). Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува. Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука.
към текста >>
Всичко в
живот
а така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука.
Според нашата карма през нашата първа инкарнация, която изобщо може да се нарече инкарнация, с цялото наше тяло ние повече сме били разтворени в природата, били сме просто една общност с другите форми на растителния и животинския живот, които днес имат своите приемници. Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация. При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките). Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува.
Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука.
Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми. Ако човечеството отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното. А чрез нищо друго не се стига така, бих казал, съответно в духовното, както точно чрез всичко това, което може да се узнае за кармата.
към текста >>
Защото всичко останало е лутане и напипване в
живот
а, като един
живот
в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми.
Гъбите и корените на растенията някога не са изглеждали така, но по известен начин това, което днес съществува в гъбите, лишеите, водораслите, в корените на растенията е подобно на това, което сме прекарали тогава в нашата първа значителна инкарнация. При всичко това, което се намира днес в цветовете, в цветята и в равностойно образуваните минерали ....(пропуск в бележките). Аз ви разказвам това, за да видите, как едно правилно разглеждане на кармата съответно също води до развитието на природата. И от съответствието между природата и човека от кармата може да се узнае как трябва да се лекува. Всичко в живота така трябва да се разшири, че постепенно да се влее в духовната наука.
Защото всичко останало е лутане и напипване в живота, като един живот в духовен мрак и това доведе човечеството до сегашните му проблеми.
Ако човечеството отново иска да излезе от тях, то трябва с труд да се издигне на светло; това означава, че физическото трябва да се разшири до духовното. А чрез нищо друго не се стига така, бих казал, съответно в духовното, както точно чрез всичко това, което може да се узнае за кармата.
към текста >>
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на
живот
а; или когато се прозре как
живот
ът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи. Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително.
към текста >>
Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни
живот
и.
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата. Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее.
Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи.
Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително. И при някои от тях ние наистина трябва да си кажем, че болести, които са проявяваща се карма, които въздействат неприятно върху събуждането, са такива, които сочат към предхождащи по-ранни събития. Болести, които са бъдеща карма и въздействат неприятно върху заспиването, които не ни оставят да заспим, са начало на добра карма.
към текста >>
В
живот
а при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение.
Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително. И при някои от тях ние наистина трябва да си кажем, че болести, които са проявяваща се карма, които въздействат неприятно върху събуждането, са такива, които сочат към предхождащи по-ранни събития. Болести, които са бъдеща карма и въздействат неприятно върху заспиването, които не ни оставят да заспим, са начало на добра карма. Защото това, което изстрадваме от една болест, ще бъде изравнено. Човек сега изпитва болки, а по-късно, така да се каже, ще получи компенсацията за болката - окрилящо и радостно изживяване.
В живота при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение.
За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого. И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот. - Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее?
към текста >>
И когато моментното физическо не се поставя над духовния
живот
на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни
живот
и ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен
живот
много неща искат да навлязат в следващия ми земен
живот
.
Защото това, което изстрадваме от една болест, ще бъде изравнено. Човек сега изпитва болки, а по-късно, така да се каже, ще получи компенсацията за болката - окрилящо и радостно изживяване. В живота при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение. За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого.
И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот.
- Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са.
към текста >>
- За нормалния
живот
е необходим нормален сън.
За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого. И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот. - Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее?
- За нормалния живот е необходим нормален сън.
Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо. И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността. Но то трябва да навлезе във волята.
към текста >>
Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в
живот
а изравняващо.
- Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са.
Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо.
И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността. Но то трябва да навлезе във волята. Не е същото, когато то се дължи само на физиологията. Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
към текста >>
И когато малко се разгледа
живот
а, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността.
Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо.
И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността.
Но то трябва да навлезе във волята. Не е същото, когато то се дължи само на физиологията. Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
към текста >>
5.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към
живот
а между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение.
Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения. Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие.
към текста >>
Човешкият
живот
съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение. Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения. Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго.
Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие.
Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен.
към текста >>
Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия
живот
наистина се случва.
Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света.
Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва.
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия.
към текста >>
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен
живот
човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата
живот
, някак си се получава като следствие от неговата морална воля.
Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля.
Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение.
към текста >>
В тези две изречения се изразява това от земния
живот
, което първоначално прави този земен
живот
неразбираем относно висшата човечност.
Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен.
В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност.
И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение. Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно. Човек трябва да си признае, че във физическия живот той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
към текста >>
В отделния земен
живот
моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност.
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия.
В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност.
Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение. Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно. Човек трябва да си признае, че във физическия живот той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
към текста >>
Човек трябва да си признае, че във физическия
живот
той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение. Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно.
Човек трябва да си признае, че във физическия живот той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
към текста >>
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни
живот
и проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област.
С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот. В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си. Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло. Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот.
към текста >>
С други думи това означава, че тук във физическия земен
живот
човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен
живот
.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област.
С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот.
В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си. Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло. Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот. С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства.
към текста >>
В този земен
живот
човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област. С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот.
В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си.
Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло. Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот. С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства. Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни.
към текста >>
В
живот
а си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област. С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот. В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си. Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен.
В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло.
Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот. С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства. Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни. С това, с което преминаваме през портата на смъртта, с нашата собствена душевно-духовна същност, ние ставаме мощни след смъртта, понеже между смъртта и едно ново раждане сме свързани със съществата на висшите йерархии, също както тук на Земята сме свързани с царствата на природата. Съществата от висшите йерархии се разделят на три царства.
към текста >>
Щом обаче тук във физическия
живот
физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в
живот
а между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен
живот
.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област. С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот. В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си. Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло.
Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот.
С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства. Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни. С това, с което преминаваме през портата на смъртта, с нашата собствена душевно-духовна същност, ние ставаме мощни след смъртта, понеже между смъртта и едно ново раждане сме свързани със съществата на висшите йерархии, също както тук на Земята сме свързани с царствата на природата. Съществата от висшите йерархии се разделят на три царства. В най-долното в известна степен царство са Архаи, Архангели и Ангели, в средното царство - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и в най-висшето царство - Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>
Но за да може морално-душевното да се прояви в нашия земен
живот
, трябва да се случи следното:
Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни. С това, с което преминаваме през портата на смъртта, с нашата собствена душевно-духовна същност, ние ставаме мощни след смъртта, понеже между смъртта и едно ново раждане сме свързани със съществата на висшите йерархии, също както тук на Земята сме свързани с царствата на природата. Съществата от висшите йерархии се разделят на три царства. В най-долното в известна степен царство са Архаи, Архангели и Ангели, в средното царство - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и в най-висшето царство - Престоли, Херувими и Серафими. В течение на тези лекции ние представихме, как човекът живее между смъртта и едно ново раждане с истинската същност на звездите и поради това с тези висши йерархии.
Но за да може морално-душевното да се прояви в нашия земен живот, трябва да се случи следното:
към текста >>
Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в
живот
а между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии.
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси.
Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии.
Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви. Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас? Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава?
към текста >>
Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен
живот
под формата, под която трябва да се прояви.
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси. Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии.
Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви.
Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас? Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава? Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот!
към текста >>
Какво бихме били, ако в земния
живот
непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас?
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси. Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии. Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви.
Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас?
Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава? Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот! Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие.
към текста >>
Ние не бихме били хората от земния
живот
!
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси. Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии. Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви. Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас?
Ние не бихме били хората от земния живот!
Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава? Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот! Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие. В отделния земен живот между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този живот между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния живот.
към текста >>
Вие бихте били магьосник, не един човек на земния
живот
!
Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви. Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас? Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава?
Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот!
Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие. В отделния земен живот между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този живот между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния живот. Кармическото развитие на човека през тези два така съвсем различни начина на съществуване - земния и този между смъртта и едно ново раждане, - е действително областта, където човекът действа магически. Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния живот, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система. Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека.
към текста >>
В отделния земен
живот
между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този
живот
между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния
живот
.
Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите. Какво бихте били тогава? Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот! Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие.
В отделния земен живот между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този живот между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния живот.
Кармическото развитие на човека през тези два така съвсем различни начина на съществуване - земния и този между смъртта и едно ново раждане, - е действително областта, където човекът действа магически. Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния живот, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система. Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека. Обмяната на веществата трябва сама да работи. Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата.
към текста >>
Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния
живот
, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система.
Какво бихте били тогава? Вие бихте били магьосник, не един човек на земния живот! Защото, ако едно такова душевно-духовно непосредствено се осъществи, то в основата си ще е магическо действие. В отделния земен живот между раждането и смъртта през нашия настоящ миров цикъл човекът не е магьосник, но той е магьосник заедно със съществата на висшите йерархии, като действа между смъртта и едно ново раждане и продължава това действие, когато от този живот между смъртта и едно ново раждане той отново слезе в земния живот. Кармическото развитие на човека през тези два така съвсем различни начина на съществуване - земния и този между смъртта и едно ново раждане, - е действително областта, където човекът действа магически.
Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния живот, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система.
Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека. Обмяната на веществата трябва сама да работи. Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата. Двете са сродни. Когато първо разгледаме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност.
към текста >>
Но без нея изобщо не може да се съществува в земния
живот
.
Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата. Двете са сродни. Когато първо разгледаме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност. Има хора, които се наричат идеалисти, понеже са свикнали да гледат с известно презрение към веществообменно-двигателната система. За тях тя е най-низшата система, онази система, която идеалистически настроеният човек предпочита изобщо да я няма.
Но без нея изобщо не може да се съществува в земния живот.
Тя е това, което в земния живот представя човека в неговото несъвършенство.
към текста >>
Тя е това, което в земния
живот
представя човека в неговото несъвършенство.
Двете са сродни. Когато първо разгледаме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност. Има хора, които се наричат идеалисти, понеже са свикнали да гледат с известно презрение към веществообменно-двигателната система. За тях тя е най-низшата система, онази система, която идеалистически настроеният човек предпочита изобщо да я няма. Но без нея изобщо не може да се съществува в земния живот.
Тя е това, което в земния живот представя човека в неговото несъвършенство.
към текста >>
Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния
живот
, но в земния
живот
тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими.
Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния живот, но в земния живот тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими.
Когато вървим из света или работим с нашите ръце, тогава в тази тайнствена дейност лежи дейността на Престоли, Херувими, Серафими. Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя живот след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане. Там те остават помощници. Пълна заблуда е да се вярва, че морално-душевното идва от главата. Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека.
към текста >>
Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя
живот
след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане.
Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния живот, но в земния живот тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими. Когато вървим из света или работим с нашите ръце, тогава в тази тайнствена дейност лежи дейността на Престоли, Херувими, Серафими.
Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя живот след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане.
Там те остават помощници. Пълна заблуда е да се вярва, че морално-душевното идва от главата. Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека. Главата повече или по-малко всъщност е огледало на външния свят и ако имахме само главата, не бихме знаели нищо друго, освен нещо за външния свят. В главата просто се оглежда външният свят.
към текста >>
Когато човекът мине през портата на смъртта, от него отпада всичко онова, което лежи в основата на физическата система на веществоовмяната-крайници и той остава със своята азова същност в областта на това, в което той беше още през време на
живот
а си - в областта на Престоли, Херувими и Серафими.
И така, ние трябва да си представим следното, за да получим в тази област съответната представа за човека (чертае се). Този трети член на човешката същност, системата - веществообмяна-крайници, първоначално изглежда да е несъвършен, да, иска ни се да кажем, че човекът не е достатъчно издигнат относно своята физическа и етерна организация. Но там вътре има нещо друго, или по-добре казано, тази система стои в нещо друго. Там вътре живеят Престолите - аз, разбира се, показвам това само схематично - вътре творят Херувимите, вътре пламтят Серафимите.
Когато човекът мине през портата на смъртта, от него отпада всичко онова, което лежи в основата на физическата система на веществоовмяната-крайници и той остава със своята азова същност в областта на това, в което той беше още през време на живота си - в областта на Престоли, Херувими и Серафими.
След това той продължава да живее в лоното на Престоли, Херувими и Серафими. После той се отделя от тях. По-нататък обаче те изграждат - също и към това насочих през тези дни - това, което е било заложено в душевно-нравственото. Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята.
към текста >>
Когато човекът се намира в
живот
а между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими.
След това той продължава да живее в лоното на Престоли, Херувими и Серафими. После той се отделя от тях. По-нататък обаче те изграждат - също и към това насочих през тези дни - това, което е било заложено в душевно-нравственото. Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята.
Когато човекът се намира в живота между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими.
Там той вижда, че когато отново слезе на Земята, долу ще се осъществят последствията. Престоли, Херувими и Серафими работят там за осъществяване на духовното. След като така сме станали внимателни за това, ние виждаме, че човекът по магичен начин изпраща следствията на своите дела от настоящия в следващия земен живот.
към текста >>
След като така сме станали внимателни за това, ние виждаме, че човекът по магичен начин изпраща следствията на своите дела от настоящия в следващия земен
живот
.
Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята. Когато човекът се намира в живота между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими. Там той вижда, че когато отново слезе на Земята, долу ще се осъществят последствията. Престоли, Херувими и Серафими работят там за осъществяване на духовното.
След като така сме станали внимателни за това, ние виждаме, че човекът по магичен начин изпраща следствията на своите дела от настоящия в следващия земен живот.
към текста >>
Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни
живот
и.
Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разгледаме главата на човека. Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън.
Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи.
Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално. И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15. Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там.
към текста >>
Тогава се разглеждат предишните земни
живот
и, но те се разглеждат в тяхната духовна форма.
Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разгледаме главата на човека. Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи.
Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма.
В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално. И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15. Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там. Това не е едно абстрактно-познавателно виждане, това е връщане, идентифициране с това, което човек е бил.
към текста >>
И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни
живот
и, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15.
Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи. Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално.
И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15.
Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там. Това не е едно абстрактно-познавателно виждане, това е връщане, идентифициране с това, което човек е бил. Душата се оживява, развълнува се и раздвижва, когато се завърне в предишните земни животи. Чрез това обаче, че човек се връща там, се спечелва възможността той да промени гледната точка на своя мироглед.
към текста >>
Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си
живот
и.
Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи. Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално. И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15.
Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи.
Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там. Това не е едно абстрактно-познавателно виждане, това е връщане, идентифициране с това, което човек е бил. Душата се оживява, развълнува се и раздвижва, когато се завърне в предишните земни животи. Чрез това обаче, че човек се връща там, се спечелва възможността той да промени гледната точка на своя мироглед.
към текста >>
Душата се оживява, развълнува се и раздвижва, когато се завърне в предишните земни
живот
и.
В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално. И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15. Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там. Това не е едно абстрактно-познавателно виждане, това е връщане, идентифициране с това, което човек е бил.
Душата се оживява, развълнува се и раздвижва, когато се завърне в предишните земни животи.
Чрез това обаче, че човек се връща там, се спечелва възможността той да промени гледната точка на своя мироглед.
към текста >>
Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен
живот
или в предишния земен
живот
, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен
живот
.
Каква е гледната точка на външния мироглед, която човек обикновено има? Гледната точка на обикновения външен мироглед е главата.
Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот.
Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява. И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи. Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот.
към текста >>
Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен
живот
човек се одухотворява.
Каква е гледната точка на външния мироглед, която човек обикновено има? Гледната точка на обикновения външен мироглед е главата. Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот. Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа.
Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява.
И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи. Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот. Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо. И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни
живот
и.
Гледната точка на обикновения външен мироглед е главата. Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот. Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява.
И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи.
Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот. Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо. И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен
живот
, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен
живот
.
Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот. Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява. И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи.
Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот.
Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо. И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния
живот
, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни
живот
и, междувременно е станало ясновиждащо.
Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява. И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи. Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот.
Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо.
И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен
живот
, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява. И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи. Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот. Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо.
И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
Да, откъде идва, че това, което човек е можел да бъде според предишния си земен
живот
не е станало?
Да, откъде идва, че това, което човек е можел да бъде според предишния си земен живот не е станало?
От къде идва това? Вижте, ако като човек имаме само една глава и преминаваме от един земен живот в друг, ние бихме били така съвършени през другия си живот, както описах. Но ние нямаме само главата, а също и другите системи. И в това, че в системата веществообмяна-крайници се намира магическият принцип на човека, който отново действа в кармата, тя пренася главата на човека от един живот в друг. Следователно кармата действа съвсем непосредствено във формирането на вашата глава.
към текста >>
Вижте, ако като човек имаме само една глава и преминаваме от един земен
живот
в друг, ние бихме били така съвършени през другия си
живот
, както описах.
Да, откъде идва, че това, което човек е можел да бъде според предишния си земен живот не е станало? От къде идва това?
Вижте, ако като човек имаме само една глава и преминаваме от един земен живот в друг, ние бихме били така съвършени през другия си живот, както описах.
Но ние нямаме само главата, а също и другите системи. И в това, че в системата веществообмяна-крайници се намира магическият принцип на човека, който отново действа в кармата, тя пренася главата на човека от един живот в друг. Следователно кармата действа съвсем непосредствено във формирането на вашата глава. И когато в тази област се започне първо да се развива едно непредубедено наблюдение върху човека, тогава от главата и физиономията на човека ще научим да четем много от неговата карма. И ако разгледаме тази глава на човека, както се разглежда с обикновеното съзнание, изглежда, като че ли взимаме Гьотевия Фауст и започнем: «H-a-b-e n-u-n a-c-h», понеже можем само да четем буквите, но не думите.
към текста >>
И в това, че в системата веществообмяна-крайници се намира магическият принцип на човека, който отново действа в кармата, тя пренася главата на човека от един
живот
в друг.
Да, откъде идва, че това, което човек е можел да бъде според предишния си земен живот не е станало? От къде идва това? Вижте, ако като човек имаме само една глава и преминаваме от един земен живот в друг, ние бихме били така съвършени през другия си живот, както описах. Но ние нямаме само главата, а също и другите системи.
И в това, че в системата веществообмяна-крайници се намира магическият принцип на човека, който отново действа в кармата, тя пренася главата на човека от един живот в друг.
Следователно кармата действа съвсем непосредствено във формирането на вашата глава. И когато в тази област се започне първо да се развива едно непредубедено наблюдение върху човека, тогава от главата и физиономията на човека ще научим да четем много от неговата карма. И ако разгледаме тази глава на човека, както се разглежда с обикновеното съзнание, изглежда, като че ли взимаме Гьотевия Фауст и започнем: «H-a-b-e n-u-n a-c-h», понеже можем само да четем буквите, но не думите. Повече не може да се каже «Habe nun, ach». Но когато се научим да четем, ще разберем какво се крие зад тези интересни букви.
към текста >>
Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни
живот
и - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение.
В изграждането на главата пред физическо-сетивното наблюдение се показва кармата на човешкото минало. В системата веществообмяна-крайници се проявява бъдещата карма, която е духовно скрита, невидима. Така че, когато духовно говорим за човека, ние можем да кажем, че от една страна в човека видимо се проявява неговата минала карма, а от друга страна той носи невидима в себе си своята бъдеща карма. Така ние можем да се издигнем до едно вътрешно духовно разглеждане на човека. Когато разглеждаме системата веществообмяна-крайници, вътре само физическото и етерното са по-низши, в нея живеят най-висшите духовни йерархии.
Преминем ли към главата, виждаме, че главата всъщност е най-съвършеното във физическо-сетивния свят, понеже по един външен, видим начин тя носи в себе си това, което духовно действа в нея от предишни земни животи - хората обикновено най-много я ценят, - но тя не е такава в духовно отношение.
Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи. Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията. Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на Архаи, Архангели и Ангели в нас (чертае се).
към текста >>
И както тук на Земята неговото физическо тяло го приема и го затруднява да осъществи по магически начин своя духовно-нравствен
живот
, така след смъртта го приема светът на йерархиите и го оставя да изживее по магически начин за следващия му
живот
това, което той не може магически да осъществи в един земен
живот
.
Между нервно-сетивната система, която предимно е свързана с главата и системата веществообмяна-крайници, човекът има и своята ритмична система. В тази ритмична система се намира това, което става между белите дробове и сърцето. В нея живее йерархията на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Също и при това приключване с разглеждането на кармата достигаме до заключението, че отпред човекът, така да се каже, е свързан с трите царства на природата, които се намират тук на Земята, че назад е свързан със стоящите едно над друго царства на йерархиите.
И както тук на Земята неговото физическо тяло го приема и го затруднява да осъществи по магически начин своя духовно-нравствен живот, така след смъртта го приема светът на йерархиите и го оставя да изживее по магически начин за следващия му живот това, което той не може магически да осъществи в един земен живот.
Когато човекът преминава от единия земен живот в другия, при всички обстоятелства, когато се развива по правилен начин, със системата на главата от предишния си живот той би достигнал до ясновидство; Ангели, Архангели и Архаи биха го въвели в ясновидството. Поради това, когато човекът наистина разбере духовното, онова което може да се нарече ясновидство - без примесите на суеверието и шарлатанството - въпреки че във външния свят се е развил до своя настоящ земен живот, той може да се постави в своя предишен земен живот с една, така да се каже, космическа нагласа.
към текста >>
Когато човекът преминава от единия земен
живот
в другия, при всички обстоятелства, когато се развива по правилен начин, със системата на главата от предишния си
живот
той би достигнал до ясновидство; Ангели, Архангели и Архаи биха го въвели в ясновидството.
Между нервно-сетивната система, която предимно е свързана с главата и системата веществообмяна-крайници, човекът има и своята ритмична система. В тази ритмична система се намира това, което става между белите дробове и сърцето. В нея живее йерархията на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Също и при това приключване с разглеждането на кармата достигаме до заключението, че отпред човекът, така да се каже, е свързан с трите царства на природата, които се намират тук на Земята, че назад е свързан със стоящите едно над друго царства на йерархиите. И както тук на Земята неговото физическо тяло го приема и го затруднява да осъществи по магически начин своя духовно-нравствен живот, така след смъртта го приема светът на йерархиите и го оставя да изживее по магически начин за следващия му живот това, което той не може магически да осъществи в един земен живот.
Когато човекът преминава от единия земен живот в другия, при всички обстоятелства, когато се развива по правилен начин, със системата на главата от предишния си живот той би достигнал до ясновидство; Ангели, Архангели и Архаи биха го въвели в ясновидството.
Поради това, когато човекът наистина разбере духовното, онова което може да се нарече ясновидство - без примесите на суеверието и шарлатанството - въпреки че във външния свят се е развил до своя настоящ земен живот, той може да се постави в своя предишен земен живот с една, така да се каже, космическа нагласа.
към текста >>
Поради това, когато човекът наистина разбере духовното, онова което може да се нарече ясновидство - без примесите на суеверието и шарлатанството - въпреки че във външния свят се е развил до своя настоящ земен
живот
, той може да се постави в своя предишен земен
живот
с една, така да се каже, космическа нагласа.
В тази ритмична система се намира това, което става между белите дробове и сърцето. В нея живее йерархията на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Също и при това приключване с разглеждането на кармата достигаме до заключението, че отпред човекът, така да се каже, е свързан с трите царства на природата, които се намират тук на Земята, че назад е свързан със стоящите едно над друго царства на йерархиите. И както тук на Земята неговото физическо тяло го приема и го затруднява да осъществи по магически начин своя духовно-нравствен живот, така след смъртта го приема светът на йерархиите и го оставя да изживее по магически начин за следващия му живот това, което той не може магически да осъществи в един земен живот. Когато човекът преминава от единия земен живот в другия, при всички обстоятелства, когато се развива по правилен начин, със системата на главата от предишния си живот той би достигнал до ясновидство; Ангели, Архангели и Архаи биха го въвели в ясновидството.
Поради това, когато човекът наистина разбере духовното, онова което може да се нарече ясновидство - без примесите на суеверието и шарлатанството - въпреки че във външния свят се е развил до своя настоящ земен живот, той може да се постави в своя предишен земен живот с една, така да се каже, космическа нагласа.
към текста >>
Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни упражнения той се пренася в един минал земен
живот
, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил.
Ако някой живее, да речем, в двадесето столетие, той използва това тяло - и за познанието той трябва да използва тогава главата, - което може да му даде двадесето столетие. Така той не може да бъде ясновидец.
Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни упражнения той се пренася в един минал земен живот, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил.
Той тогава не е онзи, който е бил някога, а чрез своята собствена сила духовно е постигнал да бъде това през двадесето столетие, което е бил някога и там той е ясновидецът. Чрез инициационното познание наистина може да се постигне ясновидството в живота във физическия свят. Когато обаче се погледне вътре в човешкия живот, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ. В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
към текста >>
Чрез инициационното познание наистина може да се постигне ясновидството в
живот
а във физическия свят.
Ако някой живее, да речем, в двадесето столетие, той използва това тяло - и за познанието той трябва да използва тогава главата, - което може да му даде двадесето столетие. Така той не може да бъде ясновидец. Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни упражнения той се пренася в един минал земен живот, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил. Той тогава не е онзи, който е бил някога, а чрез своята собствена сила духовно е постигнал да бъде това през двадесето столетие, което е бил някога и там той е ясновидецът.
Чрез инициационното познание наистина може да се постигне ясновидството в живота във физическия свят.
Когато обаче се погледне вътре в човешкия живот, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ. В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
към текста >>
Когато обаче се погледне вътре в човешкия
живот
, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен
живот
, отново се проявява в друг образ.
Ако някой живее, да речем, в двадесето столетие, той използва това тяло - и за познанието той трябва да използва тогава главата, - което може да му даде двадесето столетие. Така той не може да бъде ясновидец. Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни упражнения той се пренася в един минал земен живот, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил. Той тогава не е онзи, който е бил някога, а чрез своята собствена сила духовно е постигнал да бъде това през двадесето столетие, което е бил някога и там той е ясновидецът. Чрез инициационното познание наистина може да се постигне ясновидството в живота във физическия свят.
Когато обаче се погледне вътре в човешкия живот, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ.
В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
към текста >>
В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си
живот
.
Така той не може да бъде ясновидец. Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни упражнения той се пренася в един минал земен живот, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил. Той тогава не е онзи, който е бил някога, а чрез своята собствена сила духовно е постигнал да бъде това през двадесето столетие, което е бил някога и там той е ясновидецът. Чрез инициационното познание наистина може да се постигне ясновидството в живота във физическия свят. Когато обаче се погледне вътре в човешкия живот, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ.
В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
към текста >>
От това са му останали само следи, но в душата си той има чувството за това, каквото някога е било в Ориента - един
живот
, проникнат от духа, който живее във всички неща.
Само проникването в целия човек на това, което днес предпочитаме да приемаме предимно интелектуално, е това, което отново може да издигне намиращата се в упадък цивилизация. Какво казва днес ориенталецът за западните хора? Ориенталецът днес няма вече тази духовност, която ние просто можем да приемем, но една духовност, която в древни времена наистина е виждала дълбоко в духовния свят.
От това са му останали само следи, но в душата си той има чувството за това, каквото някога е било в Ориента - един живот, проникнат от духа, който живее във всички неща.
Това притежава всеки, който не е потънал в материализма. Един от тези ориенталци, който имаше точно чувство за същественото от живеещата в духовността ориенталска мъдрост, когато наблюдаваше западната цивилизация казваше: - Колко особена е тя? Особеното при нея е, че тя има само фасада, а няма фундамент. Фасадата е издигната нагоре директно от Земята, но на нея й липсва основният зид. - И този ориенталец продължава: - Да, всъщност във всичко, което принадлежи към неговата цивилизация, в почти всичко, западният човек изхожда от аза, от този, затворен в един едничък земен живот аз, който, ако действа така, както се вижда, не представлява никаква реалност.
към текста >>
- И този ориенталец продължава: - Да, всъщност във всичко, което принадлежи към неговата цивилизация, в почти всичко, западният човек изхожда от аза, от този, затворен в един едничък земен
живот
аз, който, ако действа така, както се вижда, не представлява никаква реалност.
От това са му останали само следи, но в душата си той има чувството за това, каквото някога е било в Ориента - един живот, проникнат от духа, който живее във всички неща. Това притежава всеки, който не е потънал в материализма. Един от тези ориенталци, който имаше точно чувство за същественото от живеещата в духовността ориенталска мъдрост, когато наблюдаваше западната цивилизация казваше: - Колко особена е тя? Особеното при нея е, че тя има само фасада, а няма фундамент. Фасадата е издигната нагоре директно от Земята, но на нея й липсва основният зид.
- И този ориенталец продължава: - Да, всъщност във всичко, което принадлежи към неговата цивилизация, в почти всичко, западният човек изхожда от аза, от този, затворен в един едничък земен живот аз, който, ако действа така, както се вижда, не представлява никаква реалност.
Той само тогава е една реалност, когато излезе от себе си и навлезе в поредицата изминали земни животи.
към текста >>
Той само тогава е една реалност, когато излезе от себе си и навлезе в поредицата изминали земни
живот
и.
Това притежава всеки, който не е потънал в материализма. Един от тези ориенталци, който имаше точно чувство за същественото от живеещата в духовността ориенталска мъдрост, когато наблюдаваше западната цивилизация казваше: - Колко особена е тя? Особеното при нея е, че тя има само фасада, а няма фундамент. Фасадата е издигната нагоре директно от Земята, но на нея й липсва основният зид. - И този ориенталец продължава: - Да, всъщност във всичко, което принадлежи към неговата цивилизация, в почти всичко, западният човек изхожда от аза, от този, затворен в един едничък земен живот аз, който, ако действа така, както се вижда, не представлява никаква реалност.
Той само тогава е една реалност, когато излезе от себе си и навлезе в поредицата изминали земни животи.
към текста >>
Да се стои в поредицата изминали земни
живот
и, това ориенталецът вижда като основния зид на сградата, а да се остава така при аза, както той е заключен между раждането и смъртта, това той вижда като фасада.
Да се стои в поредицата изминали земни животи, това ориенталецът вижда като основния зид на сградата, а да се остава така при аза, както той е заключен между раждането и смъртта, това той вижда като фасада.
Не видяхме ли днес, че когато гледа в духовното, човекът отново поглежда в миналото? Когато в магически смисъл той отново погледне кармическото развитие, трябва да се опре на гледната точка на поредицата изминали земни животи. Тогава азът ще се разшири, тогава азът няма да бъде вече егоистичен. Ориенталецът казва, че европеецът може да намира аза само във времето между раждането и смъртта; това той нарича егоизма на европееца. Затова той казва, че европеецът, изобщо западната цивилизация има само фасада без фундамент и ако западната цивилизация така продължава да остава да стои при аза, който живее между раждането и смъртта, би могла да настъпи ситуацията, - понеже фасадата няма основи, - отделните камъни от фасадата да изпадат.
към текста >>
Когато в магически смисъл той отново погледне кармическото развитие, трябва да се опре на гледната точка на поредицата изминали земни
живот
и.
Да се стои в поредицата изминали земни животи, това ориенталецът вижда като основния зид на сградата, а да се остава така при аза, както той е заключен между раждането и смъртта, това той вижда като фасада. Не видяхме ли днес, че когато гледа в духовното, човекът отново поглежда в миналото?
Когато в магически смисъл той отново погледне кармическото развитие, трябва да се опре на гледната точка на поредицата изминали земни животи.
Тогава азът ще се разшири, тогава азът няма да бъде вече егоистичен. Ориенталецът казва, че европеецът може да намира аза само във времето между раждането и смъртта; това той нарича егоизма на европееца. Затова той казва, че европеецът, изобщо западната цивилизация има само фасада без фундамент и ако западната цивилизация така продължава да остава да стои при аза, който живее между раждането и смъртта, би могла да настъпи ситуацията, - понеже фасадата няма основи, - отделните камъни от фасадата да изпадат. Всъщност в много души на ориенталските хора, понеже те предимно живеят с картини, с имагинации, се поражда тази картина с падащите камъни от фасадата, която няма основа. Точно разбирането на тези неща довежда извън фасадата без основи.
към текста >>
Съзерцаването на кармата, което води от един земен
живот
до друг земен
живот
, извежда човека извън неговата ограничена, простираща се само в един
живот
, дейност.
Тогава азът ще се разшири, тогава азът няма да бъде вече егоистичен. Ориенталецът казва, че европеецът може да намира аза само във времето между раждането и смъртта; това той нарича егоизма на европееца. Затова той казва, че европеецът, изобщо западната цивилизация има само фасада без фундамент и ако западната цивилизация така продължава да остава да стои при аза, който живее между раждането и смъртта, би могла да настъпи ситуацията, - понеже фасадата няма основи, - отделните камъни от фасадата да изпадат. Всъщност в много души на ориенталските хора, понеже те предимно живеят с картини, с имагинации, се поражда тази картина с падащите камъни от фасадата, която няма основа. Точно разбирането на тези неща довежда извън фасадата без основи.
Съзерцаването на кармата, което води от един земен живот до друг земен живот, извежда човека извън неговата ограничена, простираща се само в един живот, дейност.
към текста >>
6.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
«При внимателно наблюдение ще се види, че в
живот
а на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят.
«При внимателно наблюдение ще се види, че в живота на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят.
Обстоятелствата в живота им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие. – Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания често се движат в нейната посока. Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно наследство и писма на Кнебел 2. издание, том 3, стр. 452.)
към текста >>
Обстоятелствата в
живот
а им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие.
«При внимателно наблюдение ще се види, че в живота на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят.
Обстоятелствата в живота им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие.
– Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания често се движат в нейната посока. Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно наследство и писма на Кнебел 2. издание, том 3, стр. 452.)
към текста >>
7.
Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
РУДОЛФ ЩАЙНЕР -
ЖИВОТ
И ПРОИЗВЕДЕНИЯ
РУДОЛФ ЩАЙНЕР - ЖИВОТ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ
към текста >>
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен
живот
.
Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и като записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание. Неговите изложения относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т.н.
доведоха до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот.
към текста >>
8.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Космически разглеждания но волевия
живот
на човека.
Трудности в изследването на Кармата. Байрон, Волтер, Сведенборг, Лоренс Олифант. Гений на Марс и гений на Меркурий.
Космически разглеждания но волевия живот на човека.
към текста >>
заобикалят земята, за
живот
а на хората.
заобикалят земята, за живота на хората.
към текста >>
Импулсът на Коледното Тържество трябва да се прояви като действителност на антропософския
живот
и на духовната жизненост.
Луна и Слънце, двете врати в духовния свят. Лунното естество действува от миналото, слънчевото естество действува в бъдещето. Необходимостта на тялото и съдбата са свързани с лунното естество, свободата със слънчевото естество. Когато човекът не може да преобрази силите от околността на Земята, ражда се болест.
Импулсът на Коледното Тържество трябва да се прояви като действителност на антропософския живот и на духовната жизненост.
към текста >>
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя
живот
"/глава 35 до 36, март 1925 година/ както следва:
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя живот"/глава 35 до 36, март 1925 година/ както следва:
към текста >>
9.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния
живот
в духовния свят.
Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество. До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество.
Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят.
Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството. Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение.
към текста >>
Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в
живот
а като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах.
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи. Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа. Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество. Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини.
Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах.
Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност. Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение. Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода. Напротив то е едно свободно договорно отношение между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже. Ето защо то трябва да може да обяви на този, когото счита за недостоен да му говори, това, което подобава.
към текста >>
За своите вярващи това Християнство имаше в своя поглед още един Христос, който беше считан като великият
божествен
пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората.
Обаче повод за събирането на тези души беше това, което се беше случило с тях в течение на дълго, дълго време в течение на столетия, а за мнозина от тях в течение на хилядолетия. Сред тези души се намират главно две групи: в едната група влизат тези души, които в първите християнски столетия преживяха онова християнство, което през това време беше разпространено в Южна Европа, отчасти също в Средна Европа.
За своите вярващи това Християнство имаше в своя поглед още един Христос, който беше считан като великият божествен пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората.
Този Христос беше считан от първите християни на първите столетия с повече или по-малко разбиране като "великият Бог на Слънцето".
към текста >>
Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един
божествен
слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората.
Всичко това беше подготвено обаче в течение на столетия. Тук на Земята се разви постепенно едно Християнство, което схващаше Евангелията така, като че тези Евангелия говорят само за едно същество Исус от Назарет, което възвестява Христос от някакви абстрактни висини.
Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората.
За онези, които днес разглеждат историята по общоприетия начин, съвсем не съществуват най-важните факти. Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си. Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството. Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до средата на Средновековието, до 12-то столетие. Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от преданията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство.
към текста >>
Но имаше още нещо, бих могъл да кажа, което се намеси значително в духовния
живот
на Европа, което остана именно от тези духове: Петер От Компостелла, Аланус аб Инсулис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри и онзи поет, който от школата на Шартр съчини една значителна поема за 7-те свободни изкуства.
Тези аристотелци станаха главно Доминиканците. И така в 13-то столетие ръководството в духовния свят на Европа премина върху тях.
Но имаше още нещо, бих могъл да кажа, което се намеси значително в духовния живот на Европа, което остана именно от тези духове: Петер От Компостелла, Аланус аб Инсулис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри и онзи поет, който от школата на Шартр съчини една значителна поема за 7-те свободни изкуства.
Това, което ставаше в Школата на Шартр, беше така действено, че неговото влияние се простираше например чак до университета от Орлеан, където през втората половина на 12-то столетие проникна като учение нещо, което се разливаше в такива велики, мощни образи като със сребърни слова от устата на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис към учениците от Шартр. Но бих могъл да кажа, духовната атмосфера беше така надалече проникната от това, че веднъж един човек, който като италианец се завръщаше от своето посланичество в Испания и при завръщането си, когато бързаше към своята родина, научи, че велфите са били изгонени от тяхната власт. Към това се прибави и един лек слънчев удар, поради което неговото етерно тяло се излъчи и той улови това, което така да се каже лъхаше в етерния свят от Школата на Шартр, лъхаше това, което беше останало от нея. И чрез това, което лъхаше по този начин към него от етерния свят, той получи нещо като една интуиция, една интуиция, която съществуваше при много хора през първите християнски столетия. Той видя първо разпрострян пред себе си земния свят, какъвто той съществува около човека, обаче в този свят царуваха, не както се казваше по-късно, природни закони, а царуваше великата помощница на божествения Демиург, духовната Природа, която беше приемница на Прозерпина в първите християнски столетия.
към текста >>
Той видя първо разпрострян пред себе си земния свят, какъвто той съществува около човека, обаче в този свят царуваха, не както се казваше по-късно, природни закони, а царуваше великата помощница на
божествен
ия Демиург, духовната Природа, която беше приемница на Прозерпина в първите християнски столетия.
Но имаше още нещо, бих могъл да кажа, което се намеси значително в духовния живот на Европа, което остана именно от тези духове: Петер От Компостелла, Аланус аб Инсулис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри и онзи поет, който от школата на Шартр съчини една значителна поема за 7-те свободни изкуства. Това, което ставаше в Школата на Шартр, беше така действено, че неговото влияние се простираше например чак до университета от Орлеан, където през втората половина на 12-то столетие проникна като учение нещо, което се разливаше в такива велики, мощни образи като със сребърни слова от устата на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис към учениците от Шартр. Но бих могъл да кажа, духовната атмосфера беше така надалече проникната от това, че веднъж един човек, който като италианец се завръщаше от своето посланичество в Испания и при завръщането си, когато бързаше към своята родина, научи, че велфите са били изгонени от тяхната власт. Към това се прибави и един лек слънчев удар, поради което неговото етерно тяло се излъчи и той улови това, което така да се каже лъхаше в етерния свят от Школата на Шартр, лъхаше това, което беше останало от нея. И чрез това, което лъхаше по този начин към него от етерния свят, той получи нещо като една интуиция, една интуиция, която съществуваше при много хора през първите християнски столетия.
Той видя първо разпрострян пред себе си земния свят, какъвто той съществува около човека, обаче в този свят царуваха, не както се казваше по-късно, природни закони, а царуваше великата помощница на божествения Демиург, духовната Природа, която беше приемница на Прозерпина в първите християнски столетия.
Тогава не съществуваха природните закони, абстрактните природни закони; посветените виждаха като живо същество това, което действуваше в природата като една обширна божествена сила. В гръцките мистерии Прозерпина беше представена като царуващо над Природата Същество, което делеше своето време между горния и долния свят. Нейната приемница в първите християнски столетия беше богинята Природа.
към текста >>
Тогава не съществуваха природните закони, абстрактните природни закони; посветените виждаха като живо същество това, което действуваше в природата като една обширна
божествен
а сила.
Това, което ставаше в Школата на Шартр, беше така действено, че неговото влияние се простираше например чак до университета от Орлеан, където през втората половина на 12-то столетие проникна като учение нещо, което се разливаше в такива велики, мощни образи като със сребърни слова от устата на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис към учениците от Шартр. Но бих могъл да кажа, духовната атмосфера беше така надалече проникната от това, че веднъж един човек, който като италианец се завръщаше от своето посланичество в Испания и при завръщането си, когато бързаше към своята родина, научи, че велфите са били изгонени от тяхната власт. Към това се прибави и един лек слънчев удар, поради което неговото етерно тяло се излъчи и той улови това, което така да се каже лъхаше в етерния свят от Школата на Шартр, лъхаше това, което беше останало от нея. И чрез това, което лъхаше по този начин към него от етерния свят, той получи нещо като една интуиция, една интуиция, която съществуваше при много хора през първите християнски столетия. Той видя първо разпрострян пред себе си земния свят, какъвто той съществува около човека, обаче в този свят царуваха, не както се казваше по-късно, природни закони, а царуваше великата помощница на божествения Демиург, духовната Природа, която беше приемница на Прозерпина в първите християнски столетия.
Тогава не съществуваха природните закони, абстрактните природни закони; посветените виждаха като живо същество това, което действуваше в природата като една обширна божествена сила.
В гръцките мистерии Прозерпина беше представена като царуващо над Природата Същество, което делеше своето време между горния и долния свят. Нейната приемница в първите християнски столетия беше богинята Природа.
към текста >>
След като въпросната личност се взря в
живот
а и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите.
След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите.
След това тя видя тайните на човешката душа, видя онези 7 Същества, за които се знаеше, че те са великите небесни Учители на човешкия род. Това хората знаеха през първите християнски столетия. Тогава не се говореше за такива абстрактни учения, както това става днес, когато се учи нещо чрез понятия и идеи. През тези християнски столетия се говореше за това, че хората са поучавани от духовния свят чрез богините Диалектика, Риторика, Граматика, Аритметика, Геометрия, Астрология или Астрономия и Музика. Хората не си представяха тези 7 Същества абстрактно, както по-късно: те ги виждаха, гледаха ги пред себе си, не мога да кажа в плът, а като духовни същества.
към текста >>
И това, което Данте научи от Брунето Латини, той го вложи след това по своя поетичен начин в
Божествен
ата Комедия.
Тази личност, за която говоря сега, остави всичко това да действува върху нея. А след това тя бе въведена в света на планетите, който същевременно разкрива тайната на човешката душа. И след като мина през великия миров океан, тя бе въведена в света на звездите от Овидий, който беше минал през вратата на смъртта и беше станал водач на душите в духовния свят. Тази личност, Брунето Латини стана учител на Данте.
И това, което Данте научи от Брунето Латини, той го вложи след това по своя поетичен начин в Божествената Комедия.
Така следователно цялата поема Божествена Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да предадат чрез думи на своите ученици.
към текста >>
Така следователно цялата поема
Божествен
а Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да предадат чрез думи на своите ученици.
Тази личност, за която говоря сега, остави всичко това да действува върху нея. А след това тя бе въведена в света на планетите, който същевременно разкрива тайната на човешката душа. И след като мина през великия миров океан, тя бе въведена в света на звездите от Овидий, който беше минал през вратата на смъртта и беше станал водач на душите в духовния свят. Тази личност, Брунето Латини стана учител на Данте. И това, което Данте научи от Брунето Латини, той го вложи след това по своя поетичен начин в Божествената Комедия.
Така следователно цялата поема Божествена Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да предадат чрез думи на своите ученици.
към текста >>
Може би някои от Вас познават статиите "Пътят на моя
живот
", които са публикувани в списанието "Гьотеанум".
Когато аз самият, подготвяйки Антропософското Движение, минах по един особен път на съдбата, това се показа в една съвсем странна връзка с Цистерцинския орден, който стои във връзка с Аланус аб Инсулис. Бих искал да избягна да не се образуват легенди от това, което изнасям езотерично. Касае се за това, че тези неща биват представени от езотеричното. Чрез външните събития моята съдба ме накара да насоча поглед по един твърде странен начин върху това, което могат да ни научат такива духовни връзки, каквито аз изложих сега.
Може би някои от Вас познават статиите "Пътят на моя живот", които са публикувани в списанието "Гьотеанум".
Там аз трябваше да разкажа, как в моята младост минах не през една гимназия, а следвах реално училище и усвоих едва по-късно гимназиалното образование. Аз самият трябва да считам това като едно странно съчетание на съдбата. Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията. Обаче ако тогава в този град бих отишъл в гимназията, аз бих станал свещеник на Цистерцинския орден. В това няма никакво съмнение.
към текста >>
Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя
живот
" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови.
Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън редно учени хора. Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извънредно дълбоко; обичах тези отци. И всъщност аз минах "покрай" Цистерцинския орден само благодарение на това че не отидох да уча в гимназията. Кармата ме водеше по друг начин; обаче цистерцинският орден не ме изпускаше. Това аз също описвам.
Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови.
Това бяха почти всички свещеници от Цистерцинския орден. Там се създаде така да се каже перспективата да се върна назад. Лично за мене това беше твърде близко: създаде се погледът перспективата да мина обратно през течението на цистерцинския орден и да навляза в духовния живот чак до школата от Шартр. Защото Аланус аб Инсулис беше един цистерцинзец. И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да постъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/.
към текста >>
Лично за мене това беше твърде близко: създаде се погледът перспективата да мина обратно през течението на цистерцинския орден и да навляза в духовния
живот
чак до школата от Шартр.
Кармата ме водеше по друг начин; обаче цистерцинският орден не ме изпускаше. Това аз също описвам. Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови. Това бяха почти всички свещеници от Цистерцинския орден. Там се създаде така да се каже перспективата да се върна назад.
Лично за мене това беше твърде близко: създаде се погледът перспективата да мина обратно през течението на цистерцинския орден и да навляза в духовния живот чак до школата от Шартр.
Защото Аланус аб Инсулис беше един цистерцинзец. И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да постъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/. Ако си представите едно такова облекло така, че имате една жълто-бяла туника, към нея столата и поясите черни тогава имате дрехата на Цистерцинския орден. Тогава аз мислех само за естетическите необходимости; обаче това облекло беше много близко до дрехите на цистерцинския орден. Тук имате едно указание за това, как се получават връзките за този, който може да проследи явяващите се във външния свят симптоми в тяхното вътрешно духовно значение.
към текста >>
Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния
живот
, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр.
И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр. До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр.
Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр.
В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата. Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек.
към текста >>
Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя
живот
", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек.
Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата.
Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек.
Ние бяхме излезли от едно общество и говорихме върху проблемата "Христос". Аз изложих върху тази проблема моите идеи, които по същество останаха същите, които постоянно изнасям в моите сказки. През време когато обяснявах това, моят събеседник бе обхванат от безпокойство и каза: може би ще стигнем до нещо такова; ние не ще си позволим, да мислим нещо подобно. По същия начин се изказа той и върху други проблеми на Христологията. Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене.
към текста >>
И това, което той каза за връзката на два земни
живот
а, беше правилно, то не беше погрешно.
Беше така учен беше вече дворцов съветник при Виенския Университет, че за него се казваше: "Дворцовият съветник Н. Н. познава целия свят и още три села" толкова учен беше той но в своето въплъщение не знаеше повече, освен че в една книга върху друзите се намира нещо върху повтарящите се земни съществувания. Тази е разликата между това, което хората имат в тяхното подсъзнание, и това, което тече през човешките души като духовен свят. След това се случи странното, че веднъж държах една сказка във Виена. Същата личност присъствуваше на моята сказка и след завършването и направи една забележка, която не може да бъде схваната по друг начин, освен че този човек имаше в този момент едно пълно разбиране за едни човек на съвременността и за отношението на този човек на съвременността към неговото минало въплъщение.
И това, което той каза за връзката на два земни живота, беше правилно, то не беше погрешно.
Но той не разбираше абсолютно нищо; само говореше това.
към текста >>
10.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен
живот
между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи".
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството.
към текста >>
Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен
живот
в друг земен
живот
; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила.
Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл.
Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила.
Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството.
към текста >>
ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен
живот
, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата?
ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики.
Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това. Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
към текста >>
В действителност човешките души получават техните насоки не само на Земята, те получават тези насоки също и в
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
В действителност човешките души получават техните насоки не само на Земята, те получават тези насоки също и в живота между смъртта и едно ново раждане.
Така беше преди всичко за онези, които бяха преживяли епохата на Александър Велики. Един велик, мощен импулс бликна от космическо-световноисторическия момент, когато тези души видяха, как Христос напусна Слънцето. И на тях им беше ясен фактът: сега космическата интелигентност преминава постепенно от Космоса върху Земята. И Михаел и онези, които бяха около него, видяха така да се каже, как постепенно всичко, което по-рано се разливаше от Космоса като Интелигентност, се спусна на Земята.
към текста >>
И Михаел и неговите последователи било когато бяха горе в духовния свят, било когато за кратко време бяха въплътени на Земята видяха, как в 8-то следхристиянско столетие лъчите на интелигентния
живот
слезе в областта на Земята, те знаеха: там долу интелигентността ще се развива по-нататък!
И Михаел и неговите последователи било когато бяха горе в духовния свят, било когато за кратко време бяха въплътени на Земята видяха, как в 8-то следхристиянско столетие лъчите на интелигентния живот слезе в областта на Земята, те знаеха: там долу интелигентността ще се развива по-нататък!
И на Земята можеше да се забележи, как се явиха първите мислители. Другите, които по-рано бяха се явили като велики същества, бяха вдъхновени притежатели на мисълта. Собствено мислещи хора се явиха едва от това 8 следхристиянско столетие насам. И сред хора на Архангелите в областта на Слънцето от съществото на Михаел прозвуча мощното слово: "това, което беше сила на моето царство, което аз управлявах от тук, не е вече тук; то трябва да тече и се вълнува по-нататък там долу на Земята! "
към текста >>
Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, предноазиатски духовен
живот
.
Именно в 8-то и началото на 9-то столетие в този владетелски дворец царуваше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура. Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници. Именно защото тази тайна беше стигнала до Багдадския дворец при царуването на Харун ал Рашид, затова този дворец беше така блестящ. Всичко, което съществуваше като мъдрости, като изкуство, като дълбока религиозност на изток, се концентрира обаче под мохамеданско оцветение в дворецът на Харун ал Рашид.
Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, предноазиатски духовен живот.
Харун ал Рашид обедини около себе си онези, които знаеха за великите предания на източните мистерии.
към текста >>
Това беше един
живот
между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта. Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип. Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа.
След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа. Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус. И от съвместното действие на тези действуващи някога в двореца от Багдад индивидуалности се роди след това в Европа онова, което се разви като остарял арабизъм повече или по-малко настрана от Християнството обаче под влиянието на интелигентността, която се беше откъснала от Слънцето от властта на Михаел.
към текста >>
Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на
живот
а между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа.
Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
И от съвместното действие на тези действуващи някога в двореца от Багдад индивидуалности се роди след това в Европа онова, което се разви като остарял арабизъм повече или по-малко настрана от Християнството обаче под влиянието на интелигентността, която се беше откъснала от Слънцето от властта на Михаел.
към текста >>
Следователно на онези, които трябваше сега да слязат на Земята и които бяха годни да приемат управлението на интелигентния
живот
, на собствената интелигентност на Земята на тях платониците, които всъщност можеха да стоят още само под такова влияние, според което Интелигентността се управлява "от небето", на тях платониците, тези учители от Шартр, предадоха управлението на духовния
живот
на Земята.
намираха се вече отвъд в духовния свят, те се събраха за едно велико космическо дело с онези, които още се намираха горе в духовния свят и трябваше скоро да слязат на Земята, където трябваше да застъпват аристотелизма по един нов начин. И между тези, които трябва да слязат, имаше именно такива, които с цялата си душа, с много интензивна душевна сила бяха взели участие в действието на Михаеловите импулси през времето на Александър Велики. И ние трябва да си представим, защо това отговаря на истината, че на този поврат от 12-то към 13-то столетие се събраха души, които бяха дошли горе в духовния свят от християнските центрове на посвещение, каквато беше Школата от Шартр, и такива души, които бяха готови да слязат долу на Земята и които си бяха запазили в духовните области сега не платонизма, а аристотелизма, вътрешното действие на интелигентността, която произхождаше още от времето на Александър Велики. Там бяха също тези, които си казваха: ние бяхме около Михаел, когато видяхме заедно с него, как интелигентността се разливаше надолу към Земята, ние бяхме обединени с него също при онова велико космополитно дело, което бе извършено още под старото господство на Михаел над интелигентността, когато интелигентността беше управлявана космически. И тогава стана именно така, че учителите от Шартр прехвърляха първо на аристотелците управлението на духовните работи на Земята.
Следователно на онези, които трябваше сега да слязат на Земята и които бяха годни да приемат управлението на интелигентния живот, на собствената интелигентност на Земята на тях платониците, които всъщност можеха да стоят още само под такова влияние, според което Интелигентността се управлява "от небето", на тях платониците, тези учители от Шартр, предадоха управлението на духовния живот на Земята.
към текста >>
По отношение на тези две
живот
ни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията". В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне.
към текста >>
Тогава в европейския духовен
живот
живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите.
Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма. В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята.
Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите.
И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята. В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта. Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие.
към текста >>
И чрез земния
живот
от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята.
Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма. В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята. Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите.
И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята.
В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта. Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие.
към текста >>
И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху
живот
а върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре".
Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно. Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията. Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър. Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете. Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите".
И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре".
Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове. Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин". /стр. 157/.
към текста >>
11.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния
живот
на Земята.
От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели. И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята. Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това. Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност. Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение.
От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
към текста >>
И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една
божествен
а тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно. Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н. По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете. Долу на Земята действуваха ариманическите духове.
И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
към текста >>
Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на
живот
а на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро.
Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на живота на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро.
Тази е именно тайната на истината, която трябва да бъде засегната тук. Защото онзи, който има да възвестява мъдростта на Михаел, той чувствува в известно отношение, че стои на своето правилно място, когато се бори да намери израза, формулирането на думата за това, което е Мъдростта на Михаел. Той се чувствува даже, че стои на истинското място, когато пише със собствените си ръце тази Мъдрост на Михаел; защото от неговите ръце изтича това, което като духовно съдържание е свързано с човека и се влива във формата на написаното в това, което той върши. Но въпреки че то трябва да бъде понасяно, въпреки че принадлежи на нашето време, с него е свързано едно зловещо чувство, когато виждаме това, което е Мъдрост на Михаел, което човек написва на драго сърце и го съобщава на хората като нещо, което трябва да бъде прочетено, когато виждаме това размножено по механичен начин в напечатани книги. Това зловещо чувство по отношение на напечатаната книга съществува напълно при онзи, който стои с това, което има да възвести, в духовния живот.
към текста >>
Това зловещо чувство по отношение на напечатаната книга съществува напълно при онзи, който стои с това, което има да възвести, в духовния
живот
.
Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на живота на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро. Тази е именно тайната на истината, която трябва да бъде засегната тук. Защото онзи, който има да възвестява мъдростта на Михаел, той чувствува в известно отношение, че стои на своето правилно място, когато се бори да намери израза, формулирането на думата за това, което е Мъдростта на Михаел. Той се чувствува даже, че стои на истинското място, когато пише със собствените си ръце тази Мъдрост на Михаел; защото от неговите ръце изтича това, което като духовно съдържание е свързано с човека и се влива във формата на написаното в това, което той върши. Но въпреки че то трябва да бъде понасяно, въпреки че принадлежи на нашето време, с него е свързано едно зловещо чувство, когато виждаме това, което е Мъдрост на Михаел, което човек написва на драго сърце и го съобщава на хората като нещо, което трябва да бъде прочетено, когато виждаме това размножено по механичен начин в напечатани книги.
Това зловещо чувство по отношение на напечатаната книга съществува напълно при онзи, който стои с това, което има да възвести, в духовния живот.
към текста >>
Във връзка с вчерашната сказка някой ме запита, дали буквата не е последен резултат на духовния
живот
нещо върху което още Сведенборг е обърнал вниманието.
Във връзка с вчерашната сказка някой ме запита, дали буквата не е последен резултат на духовния живот нещо върху което още Сведенборг е обърнал вниманието.
Така е! Буквата е това нещо до тогава, докато тя тече в непрекъснат развой от духовното чрез един човек. Тя се превръща в една ариманическа духовна сила, когато бива фиксирана чрез механическото, фиксирана е така да се каже от другата страна на света, когато се явява като напечатана буква пред очите на човека. Защото това е именно особеното, че онази Школа на Ариман, която беше основана като контрашкола на Михаел и беше действувала в 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, е тази, която донесе на Европа печатарското изкуство с всички последствия на това печатарско изкуство. От печатарското изкуство могат да букнат демоническите същества, които са пригодни да водят борба срещу господството на Михаел.
към текста >>
Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в
живот
а.
Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в живота.
Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел. Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги!
към текста >>
Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на
живот
а му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването.
Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното. Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст.
Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването.
Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение. Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн.
към текста >>
Това ще бъде положението, с което човечеството ще се сблъска в своя
живот
в края на 20-то столетие.
Това ще бъде положението, с което човечеството ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие.
И онези, които днес са още млади ще видят някои неща от това, как Ариман ще се яви като писател. Хората ще трябва да проявяват будност във всички области и да имат един свещен ентусиазъм за Мъдростта на Михаел.
към текста >>
Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в
живот
а така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация.
Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация.
Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда.
към текста >>
12.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Трябва да се изисква не параграф 1, параграф 2 и т.н., а онова, което е действителен духовен
живот
, безрезервно, без при това да се възнамерява нещо друго.
Това трябва да се вземе много сериозно. За президиума при Гьотеанума ще бъдат меродавни само импулсите на чисто човешкото действие идващи от духовния свят.
Трябва да се изисква не параграф 1, параграф 2 и т.н., а онова, което е действителен духовен живот, безрезервно, без при това да се възнамерява нещо друго.
към текста >>
И тогава може би чрез това ново течение ще може да се постигне онова, което трябва да бъде постигнато с Антропософското Движение, ако то трябва да стане това, което аз ще изложа тук в течение на тези сказки от вътрешността на духовния
живот
.
И тогава може би чрез това ново течение ще може да се постигне онова, което трябва да бъде постигнато с Антропософското Движение, ако то трябва да стане това, което аз ще изложа тук в течение на тези сказки от вътрешността на духовния живот.
към текста >>
Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият
живот
е навлязъл постепенно в знака на материализма.
В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят.
Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма.
И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното.
към текста >>
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен
живот
добива съзнанието, събужда се един вид за външния
живот
.
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
към текста >>
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този
живот
като в едно повторение на минали земни съществувания.
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания.
От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
към текста >>
И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този
живот
, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания.
И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
към текста >>
Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на
живот
а в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен
живот
в друг земен
живот
.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания.
Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
към текста >>
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият
живот
на човечеството.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството.
Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
към текста >>
Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния
живот
, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен
живот
?
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството.
Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот?
Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
към текста >>
Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен
живот
едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот?
Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
към текста >>
Но в същия този
живот
, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент.
Как трябва да разберем например следното, което минава потресающо през нашето време? От една страна имаме близо две хилядолетия насам онова, което е било основано чрез Тайната на Голгота, имаме царуващ Христовия Импулс, имаме този Импулс тъчащ през новата цивилизация в европейските, в западните области.
Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент.
В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник. Защото вземете днешният възглед върху човека. Всичко, което науката внася в публичния живот, което може би изкуството създава, което създават другите клонове, вземете всичко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Христовия Импулс. То върви покрай Христовия Импулс. Даже много хора полагат всички усилия, да не позволят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в биологията, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
към текста >>
В този
живот
ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник.
Как трябва да разберем например следното, което минава потресающо през нашето време? От една страна имаме близо две хилядолетия насам онова, което е било основано чрез Тайната на Голгота, имаме царуващ Христовия Импулс, имаме този Импулс тъчащ през новата цивилизация в европейските, в западните области. Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент.
В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник.
Защото вземете днешният възглед върху човека. Всичко, което науката внася в публичния живот, което може би изкуството създава, което създават другите клонове, вземете всичко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Христовия Импулс. То върви покрай Христовия Импулс. Даже много хора полагат всички усилия, да не позволят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в биологията, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
към текста >>
Всичко, което науката внася в публичния
живот
, което може би изкуството създава, което създават другите клонове, вземете всичко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Христовия Импулс.
Как трябва да разберем например следното, което минава потресающо през нашето време? От една страна имаме близо две хилядолетия насам онова, което е било основано чрез Тайната на Голгота, имаме царуващ Христовия Импулс, имаме този Импулс тъчащ през новата цивилизация в европейските, в западните области. Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент. В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник. Защото вземете днешният възглед върху човека.
Всичко, което науката внася в публичния живот, което може би изкуството създава, което създават другите клонове, вземете всичко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Христовия Импулс.
То върви покрай Христовия Импулс. Даже много хора полагат всички усилия, да не позволят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в биологията, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
към текста >>
Да вземем например една личност, която е станала извънредно меродавна в по-ново време за външния
живот
, а именно за всичко, което е повлияно от науката: Лорд Бейкън, Бейко от Верулам.
Ние виждаме да се явяват личности в онова, което е станало меродавно за нашата епоха.
Да вземем например една личност, която е станала извънредно меродавна в по-ново време за външния живот, а именно за всичко, което е повлияно от науката: Лорд Бейкън, Бейко от Верулам.
Тази личност се явява, ние се запознаваме с нейния живот. Ние разглеждаме тази личност сред християнската цивилизация. Нищо в това, което е външно писателство на Бако /Бейко/ от Варулам не напомня за християнските импулси. Той би могъл да израсне също така добре от една нехристиянска цивилизация. Това, което той казва върху Християнството, е твърде повърхностно в сравнение с това, което е неговият същински импулс на сърцето.
към текста >>
Тази личност се явява, ние се запознаваме с нейния
живот
.
Ние виждаме да се явяват личности в онова, което е станало меродавно за нашата епоха. Да вземем например една личност, която е станала извънредно меродавна в по-ново време за външния живот, а именно за всичко, което е повлияно от науката: Лорд Бейкън, Бейко от Верулам.
Тази личност се явява, ние се запознаваме с нейния живот.
Ние разглеждаме тази личност сред християнската цивилизация. Нищо в това, което е външно писателство на Бако /Бейко/ от Варулам не напомня за християнските импулси. Той би могъл да израсне също така добре от една нехристиянска цивилизация. Това, което той казва върху Християнството, е твърде повърхностно в сравнение с това, което е неговият същински импулс на сърцето. Ние забелязваме тази особеност на характера при него като учен, като философ и като държавник.
към текста >>
Дарвин е бил християнин, обаче неговото християнство няма ни най-малко нещо общо с това, което той е мислил върху произхода на
живот
ните и на човека.
Или да разгледаме една личност като Дарвин.
Дарвин е бил християнин, обаче неговото християнство няма ни най-малко нещо общо с това, което той е мислил върху произхода на животните и на човека.
В него живее едно съвършено друго течение, едно съвършено друг импулс отколкото християнския импулс. Ние не можем да разберем това положение, ако не се запитаме: какви са били миналите земни съществувания, да речем, при Бейко от Верулам? или при Дарвин? Какво са донесли те от техните мина ли земни съществувания в този земен живот?
към текста >>
Какво са донесли те от техните мина ли земни съществувания в този земен
живот
?
Или да разгледаме една личност като Дарвин. Дарвин е бил християнин, обаче неговото християнство няма ни най-малко нещо общо с това, което той е мислил върху произхода на животните и на човека. В него живее едно съвършено друго течение, едно съвършено друг импулс отколкото християнския импулс. Ние не можем да разберем това положение, ако не се запитаме: какви са били миналите земни съществувания, да речем, при Бейко от Верулам? или при Дарвин?
Какво са донесли те от техните мина ли земни съществувания в този земен живот?
към текста >>
Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен
живот
в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра.
От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл.
Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра.
Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи.
към текста >>
Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен
живот
в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен
живот
в минали епохи.
От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл. Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра.
Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи.
към текста >>
Когато насочим поглед назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен
живот
?
Ние виждаме, да речем, как Бейко от Верулам се явява в една епоха, виждаме, как по-късно се явява Дарвин: виждаме в тях нещо сродно. Когато някой е повърхностен, той проучва, как Бейко, как Дарвин са стигнали до техните възгледи. Когато човек иска да вникне по-надълбоко, той намира, как те поставят в християнската цивилизация нещо, което отначало съвсем не може да бъде разбрано от християнската цивилизация.
Когато насочим поглед назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот?
към текста >>
От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава пред погледа ни от техния по-късен земен
живот
.
От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава пред погледа ни от техния по-късен земен живот.
Ние ги разбираме исторически едва тогава, когато ги разберем индивидуално. Защото когато вземем сериозно Кармата, историята се разтваря в човешките течения от далечни минали времена в настоящето, в бъдещето.
към текста >>
От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния
живот
, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.
От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.
към текста >>
Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения
живот
, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща.
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем.
Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща.
И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно.
към текста >>
И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия
живот
?
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем. Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща.
И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот?
Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно.
към текста >>
Кой е бил Дарвин в предидущия
живот
?
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем. Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща. И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот?
Кой е бил Дарвин в предидущия живот?
бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно.
към текста >>
Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя
живот
Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят.
Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят.
И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка.
към текста >>
Това значи, благодарение на това, че някой живееше със своята Разсъдъчна или Чувствуваща душа вън от физическия свят, той можеше да живее в областта, в сферата, в която именно Михаел навлезе в земния
живот
Що значи това?
Това значи, благодарение на това, че някой живееше със своята Разсъдъчна или Чувствуваща душа вън от физическия свят, той можеше да живее в областта, в сферата, в която именно Михаел навлезе в земния живот
към текста >>
Така се явяват именно великите изисквания да се отнасяме сериозно с духовния
живот
, да подхвърляме въпроси от такава величина.
Благодарение на това аз трябваше да стоя в този свят зад булото, с цялата Разсъдъчна или Чувствуваща душа, в тази област на Михаел трябваше да изпитам това, което ставаше там.
Така се явяват именно великите изисквания да се отнасяме сериозно с духовния живот, да подхвърляме въпроси от такава величина.
Външния живот не предлагаше никак повод за това. Външният живот пишеше старата еснафска биография на Дарвин и на Бейкън, продължаваше да пише тази биография по-нататък. Обаче там зад кулисите, зад това було, в областта на Михаел, там бяха повдигнати великите въпроси на живота. И там човек се научаваше да познава преди всичко едно нещо: каква голяма разлика има в това, да повдигнеш този въпрос в своето сърце и да говориш с думи за него.
към текста >>
Външния
живот
не предлагаше никак повод за това.
Благодарение на това аз трябваше да стоя в този свят зад булото, с цялата Разсъдъчна или Чувствуваща душа, в тази област на Михаел трябваше да изпитам това, което ставаше там. Така се явяват именно великите изисквания да се отнасяме сериозно с духовния живот, да подхвърляме въпроси от такава величина.
Външния живот не предлагаше никак повод за това.
Външният живот пишеше старата еснафска биография на Дарвин и на Бейкън, продължаваше да пише тази биография по-нататък. Обаче там зад кулисите, зад това було, в областта на Михаел, там бяха повдигнати великите въпроси на живота. И там човек се научаваше да познава преди всичко едно нещо: каква голяма разлика има в това, да повдигнеш този въпрос в своето сърце и да говориш с думи за него.
към текста >>
Външният
живот
пишеше старата еснафска биография на Дарвин и на Бейкън, продължаваше да пише тази биография по-нататък.
Благодарение на това аз трябваше да стоя в този свят зад булото, с цялата Разсъдъчна или Чувствуваща душа, в тази област на Михаел трябваше да изпитам това, което ставаше там. Така се явяват именно великите изисквания да се отнасяме сериозно с духовния живот, да подхвърляме въпроси от такава величина. Външния живот не предлагаше никак повод за това.
Външният живот пишеше старата еснафска биография на Дарвин и на Бейкън, продължаваше да пише тази биография по-нататък.
Обаче там зад кулисите, зад това було, в областта на Михаел, там бяха повдигнати великите въпроси на живота. И там човек се научаваше да познава преди всичко едно нещо: каква голяма разлика има в това, да повдигнеш този въпрос в своето сърце и да говориш с думи за него.
към текста >>
Обаче там зад кулисите, зад това було, в областта на Михаел, там бяха повдигнати великите въпроси на
живот
а.
Благодарение на това аз трябваше да стоя в този свят зад булото, с цялата Разсъдъчна или Чувствуваща душа, в тази област на Михаел трябваше да изпитам това, което ставаше там. Така се явяват именно великите изисквания да се отнасяме сериозно с духовния живот, да подхвърляме въпроси от такава величина. Външния живот не предлагаше никак повод за това. Външният живот пишеше старата еснафска биография на Дарвин и на Бейкън, продължаваше да пише тази биография по-нататък.
Обаче там зад кулисите, зад това було, в областта на Михаел, там бяха повдигнати великите въпроси на живота.
И там човек се научаваше да познава преди всичко едно нещо: каква голяма разлика има в това, да повдигнеш този въпрос в своето сърце и да говориш с думи за него.
към текста >>
Ето защо става и стана и трябва и тук да стане това, че сега вече може да се говори направо върху връзките в земния
живот
.
И, видите ли, също и в лоното на Антропософското Движение много неща, които останаха така да се каже тайни на Михаел, трябваше да бъдат носени по-нататък. Към тях принадлежат преди всичко онези истини, които се отнасяха за такива исторически връзки. От известно време върху тези неща може да се говори открито и без задръжки. Сега от месеци насам съществуват възможности именно това стана възможно също и за мене да се говори без задръжки върху тези неща.
Ето защо става и стана и трябва и тук да стане това, че сега вече може да се говори направо върху връзките в земния живот.
Защото това е свързано с разкриването на тайните на Михаел, които станаха по този начин, както Ви описах това.
към текста >>
Ето защо Школата трябва също да си запази правото, когато трябва да се установи, че някой, който е станал член на Школата, не действува в хармония с това, което импулсите на Школата искат да дадат, не действува в
живот
а така, че да се представя като представител на Школата, поради което Школата трябва да бъде свободна да реши: въпросният човек не може да бъде вече член на Школата или не може да бъде такъв за определено време.
Не считайте това за едно ограничение на човешката свобода! Свободата трябва да бъде взаимообразна. Онзи, който става член на Школата, е първо един свободен човек, но ръководството на Школата също трябва да бъде свободно. То трябва да бъде свободно да решава, на кого иска да предаде духовните блага на Школата. Това е така да се каже един духовен договор, който се сключва между ръководството на Школата е нейните отделни членове.
Ето защо Школата трябва също да си запази правото, когато трябва да се установи, че някой, който е станал член на Школата, не действува в хармония с това, което импулсите на Школата искат да дадат, не действува в живота така, че да се представя като представител на Школата, поради което Школата трябва да бъде свободна да реши: въпросният човек не може да бъде вече член на Школата или не може да бъде такъв за определено време.
към текста >>
Нещата, които се отнасят за окултния
живот
, трябва да се вземат именно в тяхната пълна действителност.
Че тези неща се вземат сериозно, можете да видите от това, че преди още да е станало възможно да проведем тук сред Вас един класов час което трябва да стане за първи път следващия вторник и след това по-нататък че в течение на дейността на Школата се наложи необходимостта да бъдат изключени от нея 16, 17 членове.
Нещата, които се отнасят за окултния живот, трябва да се вземат именно в тяхната пълна действителност.
към текста >>
13.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Аз подхвърлих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен
живот
чрез миналите земни съществувания за една историческа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче може да събуди нашия интерес чрез нейната деятелност?
Аз подхвърлих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен живот чрез миналите земни съществувания за една историческа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче може да събуди нашия интерес чрез нейната деятелност?
И, за да създам основите за по-нататъшни разглеждания, днес бих искал първо да обърна вниманието върху определени връзки, които са съществували в редуващите се земни съществувания на различни личности. Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности.
към текста >>
Определени възгледи, също определени практики на
живот
а, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството.
И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация. Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен
живот
от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството.
И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация.
Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
Трябва само да помислим, какъв духовен
живот
се е влял в предноазиатския дворец.
Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец.
Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура. И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост. Този възглед се разля после на запад върху старото.
към текста >>
И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за
живот
а и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост.
Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец. Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура.
И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост.
Този възглед се разля после на запад върху старото.
към текста >>
Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на
живот
а.
Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид. То още царуваше в 8-то и 9-то християнско столетие. И след това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа. Останало беше и много нещо от източната мъдрост.
Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на живота.
Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
към текста >>
Обаче който познава условията на земния
живот
, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен.
към текста >>
И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в
живот
а, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен.
Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен.
към текста >>
Ние разбираме действително света само в една негова много малка част, когато не обгръщаме с поглед това, което става в духовния свят, докато тук долу в земния
живот
стават обикновените физически събития на физическия свят.
Нека си представим това, което стана, с възможно най-голямо спокойствие, с възможно най-голяма сериозност. Ние виждаме следователно, как от Азия изхождат две индивидуалности; мъдрият съветник и Харун ал Рашид, неговият владетел. Те вървят известно време заедно. Те дължаха това, което бяха приели в техните души, на александризма, на аристотелизма. Но бяха приели в себе си също всичко онова, което беше станало в преобразуването на аристотелизма, на александризма в по-късни времена.
Ние разбираме действително света само в една негова много малка част, когато не обгръщаме с поглед това, което става в духовния свят, докато тук долу в земния живот стават обикновените физически събития на физическия свят.
към текста >>
Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически
живот
се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие.
Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид беше последвана от нещо друго, което Вие познавате от историята.
Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие.
И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния живот. Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят.
към текста >>
И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият
живот
/нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният
живот
, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния
живот
.
Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид беше последвана от нещо друго, което Вие познавате от историята. Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие.
И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния живот.
Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят.
към текста >>
Човешкият
живот
може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят.
Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид беше последвана от нещо друго, което Вие познавате от историята. Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие. И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния живот. Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят.
към текста >>
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния
живот
.
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот.
И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед. Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед. След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
към текста >>
И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния
живот
, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед.
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот.
И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед.
Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед. След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
към текста >>
Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен
живот
, който е свързан непосредствено със земния
живот
.
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот. И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед.
Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот.
Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед. След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
към текста >>
След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на
живот
а между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот. И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед. Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед.
След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
към текста >>
И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива
живот
и като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник.
И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник.
За да се открие едно разбиране за по-късни събития в цивилизацията на Европа, извънредно важно е именно да се вземе под внимание вътрешната свързаност в начина на мислене, в начина на действие, които Харун ал Рашид и неговият съветник са имали. Харун ал Рашид и неговият съветник занесоха през вратата на смъртта един извънредно силен афинитет, един извънредно силен копнеж към Аристотел и Александър Велики, които бяха преминали в духовния свят стотици години преди тях. Те копнееха да се срещнат отново, да се срещнат действително с Александър Велики и Аристотел. И тази среща стана и че тя стана, това има извънредно голяма значение.
към текста >>
Обаче потресающото за наблюдателя на духовния
живот
, за изживяващия духовния
живот
е, че именно когато тук на Земята стана премахването на духа в 869 година, горе в духовния свят стана срещата на Харун ал Рашид и на неговия съветник с Александър Велики и с Аристотел, т.е.
Това беше едно важно, решаващо събитие. Можем да кажем: тогава духът бе премахнат и човекът трябваше да се състои само от тяло и душа. Хората не вземат достатъчно силно под внимание едно такова решаващо, важно събитие.
Обаче потресающото за наблюдателя на духовния живот, за изживяващия духовния живот е, че именно когато тук на Земята стана премахването на духа в 869 година, горе в духовния свят стана срещата на Харун ал Рашид и на неговия съветник с Александър Велики и с Аристотел, т.е.
с техните души в духовния свят.
към текста >>
Трябва да помислите:
живот
ът на Александър Велики и
живот
ът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
Сега трябва да помислите върху следващото, и трябва да привикнете с това, че от сега нататък в антропософското поле ще се говори върху свръхсетивните събития със същата самопонятност както върху събития та на физическия свят.
Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
към текста >>
Но въпреки техния кратък
живот
, те можаха през това кратко време да вникнат с погледа в европейската цивилизация, да приемат впечатленията и импулси, но без да дадат по някакъв начин импулси.
Тъй като тяхната Карма ги доведе отново долу на Земята, преди още да беше станало това събитие на срещата с Харун ал Рашид, те живяха всъщност като незабелязани, като непознати, рано починали личности в един важен за Антропософията ъгъл на Европа.
Но въпреки техния кратък живот, те можаха през това кратко време да вникнат с погледа в европейската цивилизация, да приемат впечатленията и импулси, но без да дадат по някакъв начин импулси.
Те трябваше да си запазят това за по-късни времена.
към текста >>
Когато виждаме на Земята хората да седят така и да разискват, когато думите се изпращат насам и нататък, без разискващите да си причиняват болка едни на други, това съвсем не е едно сянковидно копие на онова, което става, когато в духовния свят, в свръхсетивните светове се вземат великите решения също и в духовния
живот
.
След това те отново се върнаха в духовния свят. Те се намираха в духовния свят, когато на Земята стана това събитие в 869 година, този 8-ми вселенски събор. Именно в този момент стана срещата между Александър и Аристотел от една страна, Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник от друга страна. Това беше едно обяснение от голямо, извънредно голямо значение в свръхсетивните светове, защото трябва да си представим, че обясненията в духовния свят не само разисквания в думи.
Когато виждаме на Земята хората да седят така и да разискват, когато думите се изпращат насам и нататък, без разискващите да си причиняват болка едни на други, това съвсем не е едно сянковидно копие на онова, което става, когато в духовния свят, в свръхсетивните светове се вземат великите решения също и в духовния живот.
към текста >>
духовният
живот
се управляваше чрез силата на Михаел.
Нека в тази точка да се разберем добре, обични приятели! Развитието на света протича така, че винаги в течение на три до три и половина столетия един Архангел е главният регент на земната цивилизация. Във времето, когато Александър Велики пренесе в Азия и Африка културата на Аристотел, в онова време, когато това разпространение на културата стана с едно силно международно чувство, господството имаше Михаел, т.е.
духовният живот се управляваше чрез силата на Михаел.
По времето на Александър Земята се намираше под господството на Михаел.
към текста >>
Когато добре разбираме духовния
живот
, ние стоим непосредствено под импулса на Михаел.
След това идва господството на Анаел, господството на Захариел, всички траещи три до четири столетия, после господството на Рафаел, последвано от това на Самаел, простиращо се до 14-то столетие. В 15-то до 18-то столетие идва господството на Габриел, а в 19-то столетие, в последната третина на това столетие, отново настъпва господството на Михаел. Седем от Архангелите се сменят един друг. След като господството на Михаел от времето на Александър бе последвано от това на шестте други Архангели, в края на 19-то столетие отново настъпи господството на Михаел. То е царуващо в нашето време.
Когато добре разбираме духовния живот, ние стоим непосредствено под импулса на Михаел.
към текста >>
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния
живот
.
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния живот.
От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция. Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия. И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура.
към текста >>
Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен
живот
, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия.
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния живот. От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция.
Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия.
И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура.
към текста >>
С това искам само да покажа, че на външната прилика на духовно то състояние, а вътрешните душевни импулси са онова, което човек пренася от един земен
живот
в друг.
Трябва да се проникне по-надълбоко, да се вникне по-дълбоко в основните импулси на човешката душа, когато искаме да говорим по правилен начин за прераждания и за повтарящи се земни съществувания. Така например имаше един папа, прословутия Григорий VІІ, който преди да стане папа беше живеещият в средна Европа калугер Хилдебранд. Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в Средновековието. Той се прероди отново в 19-то столетие в лицето на Ернст Хекел, бореца против папството. Хекел е прероденият абат Хилдебранд, папата Григорий VІІ.
С това искам само да покажа, че на външната прилика на духовно то състояние, а вътрешните душевни импулси са онова, което човек пренася от един земен живот в друг.
към текста >>
След това мохамеданизмът загина като външно явление, обаче тези двама духове пренесоха неговото вътрешно душевно настроение през духовния
живот
при тяхното преминаване между смъртта и едно ново раждане отнасяйки го в бъдещето.
Така също и двамата, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, имаха заложбата, първо, когато военните действия на арабите преминаха през Африка в Испания, да вземат участие в тези походи на арабите подкрепяйки ги, покровителствувайки ги.
След това мохамеданизмът загина като външно явление, обаче тези двама духове пренесоха неговото вътрешно душевно настроение през духовния живот при тяхното преминаване между смъртта и едно ново раждане отнасяйки го в бъдещето.
към текста >>
Харун ал Рашид се прероди и в неговия прероден
живот
стана Бейко /Бако/ от Верулам.
Харун ал Рашид се прероди и в неговия прероден живот стана Бейко /Бако/ от Верулам.
Той се явява като Бейко от Верулам. Неговият мъдър съветник също се преражда и се явява почти едновременно като Амос Комениус, педагогът.
към текста >>
това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен
живот
той е стоял към цялото развитие на човечеството така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в педагогиката като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението. Това е един елемент, който пряко няма нищо общо с Християнството. Макар и Амос Комениус да действува между моравските братя и т.н.
това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на човечеството така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
Духовният изследовател, който прониква с погледа духовните неща и ги осветлява, насочва поглед към Бейко от Верулам, към Амос Комениус, проследява обратно
живот
а, но също и в свръхсетивния свят, където човекът живее между смъртта и едно ново раждане.
А от друга страна вземете онези редове написани от Бейкън, от лорд Бейкън, вземете всичко това, което действува в така наречената нагледност на Амос Комениус: вие имате в това една загадка. Нека вземем само този лорд Бейкън. Той беше обладан от истинска ярост в борбата против аристотелството. Във всички има истинска бясна ярост, от която се вижда, че тя прониква дълбоко в душата.
Духовният изследовател, който прониква с погледа духовните неща и ги осветлява, насочва поглед към Бейко от Верулам, към Амос Комениус, проследява обратно живота, но също и в свръхсетивния свят, където човекът живее между смъртта и едно ново раждане.
Ние имаме пред себе си съчиненията на Бейко от Верулам, имаме пред себе си съчиненията на Амос Комениус, и в това, който царува в тези съчинения, във всичко намираме едно разбунтуване против аристотелството. Как може да се обясни това.
към текста >>
Трябва само да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен
живот
, когато Амос Комениус слезе в своя земен
живот
, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплътени на Земята в средновековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристотелството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е.
Трябва само да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен живот, когато Амос Комениус слезе в своя земен живот, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплътени на Земята в средновековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристотелството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е.
Харун ал Рашид /защото това са същите личности/ бяха развили от тяхна страна.
към текста >>
Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния
живот
.
Видите ли, обични приятели, истинското разглеждане на историята води от Земята на небето. Трябва да се вземат под внимание събитията, които могат да се разкрият само в свръхсетивния свят.
Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот.
Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*. /*Тук Р. Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на английски/.
към текста >>
Също и тези личности имат своята Карма, която води в миналото, в минали времена, която се проявява по най-различни начини, когато отидем първо в миналото в онзи
живот
, който е бил прекаран преди земния
живот
и след това отидем по-нататък в миналото до минали земни съществувания.
Сега бих искал само да кажа: в Антропософията са обединени всякакъв вид личности.
Също и тези личности имат своята Карма, която води в миналото, в минали времена, която се проявява по най-различни начини, когато отидем първо в миналото в онзи живот, който е бил прекаран преди земния живот и след това отидем по-нататък в миналото до минали земни съществувания.
Могат да се намерят само малко хора, които идват честно в Антропософското Движение, без да са участвува ли с тяхната Карма в такива събития, каквито Ви описах сега. Онези, които изпитват по честен начин стремежа да дойдат в Антропософското Общество, са свързани по един или друг начин с това, което е станало, като срещите на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник, или с други подобни събития. Нещо подобно е определило Кармата, която след това се проявява така в настоящия земен живот, че се ражда стремежът в тези личности да получат духовното по начина, както то се разглежда в Антропософското Движение.
към текста >>
Нещо подобно е определило Кармата, която след това се проявява така в настоящия земен
живот
, че се ражда стремежът в тези личности да получат духовното по начина, както то се разглежда в Антропософското Движение.
Сега бих искал само да кажа: в Антропософията са обединени всякакъв вид личности. Също и тези личности имат своята Карма, която води в миналото, в минали времена, която се проявява по най-различни начини, когато отидем първо в миналото в онзи живот, който е бил прекаран преди земния живот и след това отидем по-нататък в миналото до минали земни съществувания. Могат да се намерят само малко хора, които идват честно в Антропософското Движение, без да са участвува ли с тяхната Карма в такива събития, каквито Ви описах сега. Онези, които изпитват по честен начин стремежа да дойдат в Антропософското Общество, са свързани по един или друг начин с това, което е станало, като срещите на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник, или с други подобни събития.
Нещо подобно е определило Кармата, която след това се проявява така в настоящия земен живот, че се ражда стремежът в тези личности да получат духовното по начина, както то се разглежда в Антропософското Движение.
към текста >>
14.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това особено, ако искаме да го наречем така, господство на духовния
живот
е започнало през 70-те години на миналото столетие.
От сказките, които държах тук следва: за нашето време, за нашата епоха трябва да имаме схващането, че духовното ръководство на човечеството, на цивилизованото човечество, стои под ръководството, под импулса на онова същество, което наричаме с християнското наименование Михаел.
Това особено, ако искаме да го наречем така, господство на духовния живот е започнало през 70-те години на миналото столетие.
Както вече казах, то е било предхождано от господството на Габриел. Сега бих искал да направя някои забележки върху нещата, които са свързани с това господство на Михаел, каквото то е днес.
към текста >>
Когато Михаел направлява своите импулси сред земния
живот
през развитието на човечеството, той е винаги Духът, който внася слънчевите сили, слънчевите духовни сили в човешкото развитие.
Когато Михаел направлява своите импулси сред земния живот през развитието на човечеството, той е винаги Духът, който внася слънчевите сили, слънчевите духовни сили в човешкото развитие.
С това е свързан фактът, че, както можахте да чуете тази сутрин в общите сказки, през време на неговата дневна будност човекът приема в неговото физическо тяло и в неговото етерно тяло тези слънчеви сили.
към текста >>
И имен но този, който се запознава с духовния
живот
, не може да очаква особено много от днешната форма на интелектуалността.
Когато изказваме тази истина, ние можем да доловим известна чувствена съпротива даже при съвременните хора, защото съвсем правилно е да не очакваме твърде много от днешната форма на интелекта.
И имен но този, който се запознава с духовния живот, не може да очаква особено много от днешната форма на интелектуалността.
Тя е абстрактно логическа, тя е нещо, което изпълва човека със сянкообразни понятия и идеи, които са твърде, твърде отдалечени от пълножизнената действителност, които са студени и бездушни спрямо това, което пулсира като топъл, светещ живот през човека и през света.
към текста >>
Тя е абстрактно логическа, тя е нещо, което изпълва човека със сянкообразни понятия и идеи, които са твърде, твърде отдалечени от пълножизнената действителност, които са студени и бездушни спрямо това, което пулсира като топъл, светещ
живот
през човека и през света.
Когато изказваме тази истина, ние можем да доловим известна чувствена съпротива даже при съвременните хора, защото съвсем правилно е да не очакваме твърде много от днешната форма на интелекта. И имен но този, който се запознава с духовния живот, не може да очаква особено много от днешната форма на интелектуалността.
Тя е абстрактно логическа, тя е нещо, което изпълва човека със сянкообразни понятия и идеи, които са твърде, твърде отдалечени от пълножизнената действителност, които са студени и бездушни спрямо това, което пулсира като топъл, светещ живот през човека и през света.
към текста >>
Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен
живот
и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята.
Обаче с интелигентността е така само днес, защото това, което днес имаме като интелигентност, се намира едва в началото си в общото съзнание на човечеството, както също ние стоим в началото на епохата на Михаел. Някога тази интелигентност ще стане нещо съвършено друго. И ако искаме да си съставим една представа за това, какво друго ще стане още тази интелигентност в течение на развитието на човечеството, трябва да помислим, как още Тома Аквински нарече в християнската философия с името интелигенции онези същества, които населяват звездите. Нали, даже и по отношение на днешното материалистично схващане ние би трябвало да кажем, че звездите са колонии от духовни Същества.
Това засяга странно днешния човек, понеже той съвсем не мисли, че, когато гледа звездите, насочва погледа към Съществата, които имат работа с неговото собствено същество, с неговия собствен живот и които населяват именно звездите, както ние хората населяваме Земята.
към текста >>
Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на
божествен
ото.
Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм. И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго.
Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото.
Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>
Кармата беше ръководила тези души така, че в миналото в
живот
а между смъртта и едно ново раждане те се събраха около Михаел, за да донесат отново на Земята едно космическо Християнство.
И ако потърсите онези души, които тогава се бяха събрали около Школата на Михаел, подготвяйки се за по-късното време на Земята, Вие ще намерите между тях множество души, които днес изпитват влечението към Антропософското Движение.
Кармата беше ръководила тези души така, че в миналото в живота между смъртта и едно ново раждане те се събраха около Михаел, за да донесат отново на Земята едно космическо Християнство.
към текста >>
15.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения
живот
едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата.
Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно. Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>
Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния
живот
в други състояния на съзнанието.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма. Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно.
Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието.
Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>
Също и
живот
ните са били виждани с една мощна аура.
Но не е било винаги така в човечеството. Имало е времена в човешкото развитие, когато всекидневното съзнание е протичало по съвършено друг начин. И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието. Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите. Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа.
Също и животните са били виждани с една мощна аура.
В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята. За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина. И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
към текста >>
Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с
живот
ните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение.
Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество. Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял.
Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение.
към текста >>
Тогавашните хора чувствуваха вече не само в един вид сънища, а в една истинска представа на действителността: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и
живот
ните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в който живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане.
Така щото всъщност това състояние на съзнанието, при което днешният човек се намира между чисто физическите същества, съвсем не е съществувало в онова далечно минало.
Тогавашните хора чувствуваха вече не само в един вид сънища, а в една истинска представа на действителността: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и животните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в който живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане.
И тогава тези хора получаваха действителната представа: през време когато човекът се събужда, във всяко дърво, във всяка забележителна скала, в глъбините на планините и в облачните висини се движат тези същества, вмъкват се, потопяват се в отделните същества, в създанията на външната физическа природа.
към текста >>
За по-малоценните елементарни същества, които в тяхната епоха на развитието живеят под равнището на хората, даже често пъти под равнището на
живот
ните, казваха: те се скриват там в тези местности.
Това беше душевното съмване, което в минали времена виждаше това вмъкване на духовния свят във физическия сетивен свят. За изпъкващите, възвишени духове хората казваха с пълно достойнство: те имат своето място за почивка в тези местности през деня.
За по-малоценните елементарни същества, които в тяхната епоха на развитието живеят под равнището на хората, даже често пъти под равнището на животните, казваха: те се скриват там в тези местности.
Така изразяваха те нещата шеговито. Обаче това, което от една страна изразяваха във възвишеното, от друга страна в безсилието, в шеговитостта, отговаряше точно на чувството, което те имаха по отношение на това душевно съмване.
към текста >>
И както днес през денонощния
живот
се сменят трите състояния на съзнанието, така в далечното минало за човека се сменяха състоянията на постепенно угасващото астрално виждане, на виждането на духовния свят, на виждането на развитието на Кармата.
И както днес през денонощния живот се сменят трите състояния на съзнанието, така в далечното минало за човека се сменяха състоянията на постепенно угасващото астрално виждане, на виждането на духовния свят, на виждането на развитието на Кармата.
към текста >>
Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния
живот
между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека.
След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството.
Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека.
Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза.
към текста >>
За
живот
ните, когато човек вижда как от тях излизат техните духовни същества, виждането стига до Архаи, Архангели и Ангели.
За животните, когато човек вижда как от тях излизат техните духовни същества, виждането стига до Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
Зад явяващите се зад света Серафими, Херувими и Престоли и зад всички останали Същества на висшите йерархии, зад всички елементарни същества, които шокират човека от минералите с тяхното остроумие, които може би шокират или не шокират човека от растенията, зад това, което застава срещу човека от пустотата, което застава понякога с буйност, с огнен жар, но също и като нещо смразяващо от
живот
ните пред човека, зад всичко това, което се е явило като преден план, се явява след това поразяващото величествено явление на Кармата.
Зад явяващите се зад света Серафими, Херувими и Престоли и зад всички останали Същества на висшите йерархии, зад всички елементарни същества, които шокират човека от минералите с тяхното остроумие, които може би шокират или не шокират човека от растенията, зад това, което застава срещу човека от пустотата, което застава понякога с буйност, с огнен жар, но също и като нещо смразяващо от животните пред човека, зад всичко това, което се е явило като преден план, се явява след това поразяващото величествено явление на Кармата.
Защото зад всички тайни на света се крие тайната на Кармата на човека.
към текста >>
16.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато историческия
живот
се обгръща с поглед по този начин, хората трябва да си признаят, че почти всичко остава неизяснено.
Когато историческия живот се обгръща с поглед по този начин, хората трябва да си признаят, че почти всичко остава неизяснено.
Вие не ще успеете например да изведете световната война като едно следствие от събитията от началото на 19-то столетие до 1914 година. Не ще успеете просто да изведете избухналата в края на 18-то столетие френска революция от това, което е било по-рано. Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения.
към текста >>
Онова, което става в историческия
живот
на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания.
Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания.
И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма. Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот. Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи. И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
към текста >>
Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен
живот
.
Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания. И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма.
Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот.
Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи. И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
към текста >>
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен
живот
резултатите от минали земни съществувания.
Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания. И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма. Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот. Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи.
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
към текста >>
Обаче ние можем да се поучим от възгледа на Кармата, само тогава, когато това, което приемаме като идеи върху Кармата, го оформим като един велик въпрос за историческия
живот
.
Едва когато вземем напълно сериозно това, ние ще можем да кажем, че познаваме този възглед за Кармата.
Обаче ние можем да се поучим от възгледа на Кармата, само тогава, когато това, което приемаме като идеи върху Кармата, го оформим като един велик въпрос за историческия живот.
Тогава вече не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е последствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н. А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума. И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
към текста >>
А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия
живот
, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума.
Едва когато вземем напълно сериозно това, ние ще можем да кажем, че познаваме този възглед за Кармата. Обаче ние можем да се поучим от възгледа на Кармата, само тогава, когато това, което приемаме като идеи върху Кармата, го оформим като един велик въпрос за историческия живот. Тогава вече не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е последствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н.
А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума.
И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
към текста >>
Искам да обърна вниманието върху отделни такива личности, при които на драго сърце се поставят два вида въпроси, когато това са личности, които стоят близо до нашия настоящ
живот
, т.е., когато те не са живели в далечни минали времена.
Искам да обърна вниманието върху отделни такива личности, при които на драго сърце се поставят два вида въпроси, когато това са личности, които стоят близо до нашия настоящ живот, т.е., когато те не са живели в далечни минали времена.
Тогава на драго сърце се пита: Как е изглеждало в техния минал земен живот? Какво са донесли те от този минал земен живот, благодарение на което са станали такива, каквито са станали?
към текста >>
Тогава на драго сърце се пита: Как е изглеждало в техния минал земен
живот
?
Искам да обърна вниманието върху отделни такива личности, при които на драго сърце се поставят два вида въпроси, когато това са личности, които стоят близо до нашия настоящ живот, т.е., когато те не са живели в далечни минали времена.
Тогава на драго сърце се пита: Как е изглеждало в техния минал земен живот?
Какво са донесли те от този минал земен живот, благодарение на което са станали такива, каквито са станали?
към текста >>
Какво са донесли те от този минал земен
живот
, благодарение на което са станали такива, каквито са станали?
Искам да обърна вниманието върху отделни такива личности, при които на драго сърце се поставят два вида въпроси, когато това са личности, които стоят близо до нашия настоящ живот, т.е., когато те не са живели в далечни минали времена. Тогава на драго сърце се пита: Как е изглеждало в техния минал земен живот?
Какво са донесли те от този минал земен живот, благодарение на което са станали такива, каквито са станали?
към текста >>
Когато именно един минал исторически
живот
е направил съответната личност знаменита, ние се питаме: като какви са дошли те отново на земята?
И когато отново имаме работа с личности от миналото, които са действували в далечни минали времена на историческото развитие, ние на драго сърце бихме искали да знаем, кога те са се явили отново, като какви са се явили те отново.
Когато именно един минал исторически живот е направил съответната личност знаменита, ние се питаме: като какви са дошли те отново на земята?
Ние искаме да имаме по отношение на този техен исторически земен живот други; може би това е отново един исторически или друг някой знаменит земен живот но ние бихме искали именно да се запознаем с връзките на тези земни съществувания.
към текста >>
Ние искаме да имаме по отношение на този техен исторически земен
живот
други; може би това е отново един исторически или друг някой знаменит земен
живот
но ние бихме искали именно да се запознаем с връзките на тези земни съществувания.
И когато отново имаме работа с личности от миналото, които са действували в далечни минали времена на историческото развитие, ние на драго сърце бихме искали да знаем, кога те са се явили отново, като какви са се явили те отново. Когато именно един минал исторически живот е направил съответната личност знаменита, ние се питаме: като какви са дошли те отново на земята?
Ние искаме да имаме по отношение на този техен исторически земен живот други; може би това е отново един исторически или друг някой знаменит земен живот но ние бихме искали именно да се запознаем с връзките на тези земни съществувания.
към текста >>
Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от определени явления в настоящия
живот
на един човек сочат към миналия земен
живот
.
Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от определени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот.
към текста >>
На мене ми се даде възможност да получа от настоящия
живот
на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен
живот
, даде ми се възможност да получа тази интуиция от факта, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак.
На мене ми се даде възможност да получа от настоящия живот на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен живот, даде ми се възможност да получа тази интуиция от факта, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак.
към текста >>
Когато помислим, че при преминаването от един земен
живот
в другия онова, което в предишния
живот
е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в
живот
а на човека, тъй като този
живот
обхваща повтарящи се земни съществувания.
Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в предишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания.
От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този учител. И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този живот като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извънредно силно влияние също и върху живота на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон.
към текста >>
И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този
живот
като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извънредно силно влияние също и върху
живот
а на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон.
Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в предишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания. От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този учител.
И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този живот като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извънредно силно влияние също и върху живота на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон.
към текста >>
И тези особености привидно външно обаче това, което в един
живот
и външно телесно, в един друг
живот
то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен
живот
моят учител по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен
живот
.
Лорд Байрон също имаше един изкривен крак.
И тези особености привидно външно обаче това, което в един живот и външно телесно, в един друг живот то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен живот моят учител по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен живот.
Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието. И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя, свещеното съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие. По-късно императорът Константин го пренесе в Константинопол. Отново се вярваше, че щастието, което беше свързано исторически с Константинопол, за висеше от този Паладиум. И легендата разказва по-нататък, гледайки пророчески в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство.
към текста >>
Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен
живот
през Средновековието.
Лорд Байрон също имаше един изкривен крак. И тези особености привидно външно обаче това, което в един живот и външно телесно, в един друг живот то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен живот моят учител по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен живот.
Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието.
И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя, свещеното съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие. По-късно императорът Константин го пренесе в Константинопол. Отново се вярваше, че щастието, което беше свързано исторически с Константинопол, за висеше от този Паладиум. И легендата разказва по-нататък, гледайки пророчески в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство.
към текста >>
И когато изпитаме
живот
а на Лорд Байрон, ние ще открием, колко много неща при тази гениална поетическа личност зависеха от това, че тя е изпитала една такава ентусиазирана подбуда в един минал
живот
.
И сега можеше действително да се види, как Байрон искаше да вземе Паладиума по друг начин като участник в борбата на гръцкия народ за освобождение.
И когато изпитаме живота на Лорд Байрон, ние ще открием, колко много неща при тази гениална поетическа личност зависеха от това, че тя е изпитала една такава ентусиазирана подбуда в един минал живот.
към текста >>
И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен
живот
, въпреки че играеше второстепенна роля в него.
И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него.
Ако той би участвувал напълно както Лорд Байрон в това предприятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ живот той би бил съвременник на Лорд Байрон.
към текста >>
Ако той би участвувал напълно както Лорд Байрон в това предприятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ
живот
той би бил съвременник на Лорд Байрон.
И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него.
Ако той би участвувал напълно както Лорд Байрон в това предприятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ живот той би бил съвременник на Лорд Байрон.
към текста >>
Когато откриваме, че някоя личност има един изпъкващ духовен белег в определен земен
живот
, че е бил един велик художник да речем, тогава от това не трябва да заключим по един абстрактен начин, че и в неговия минал
живот
той също е бил велик художник.
Аз привеждам този пример, че трябва да насочваме поглед върху целия човек, например също и върху неговите телесни недостатъци, когато искаме да изследваме кармически връзки.
Когато откриваме, че някоя личност има един изпъкващ духовен белег в определен земен живот, че е бил един велик художник да речем, тогава от това не трябва да заключим по един абстрактен начин, че и в неговия минал живот той също е бил велик художник.
Това, което се явява на повърхността на душата, са само вълните, които са изтъкани от Кармата. Кармата протича много по-дълбоко и има работа с тялото, душата и духа на човека. Ние трябва да имаме поглед за цялостния земен живот.
към текста >>
Ние трябва да имаме поглед за цялостния земен
живот
.
Аз привеждам този пример, че трябва да насочваме поглед върху целия човек, например също и върху неговите телесни недостатъци, когато искаме да изследваме кармически връзки. Когато откриваме, че някоя личност има един изпъкващ духовен белег в определен земен живот, че е бил един велик художник да речем, тогава от това не трябва да заключим по един абстрактен начин, че и в неговия минал живот той също е бил велик художник. Това, което се явява на повърхността на душата, са само вълните, които са изтъкани от Кармата. Кармата протича много по-дълбоко и има работа с тялото, душата и духа на човека.
Ние трябва да имаме поглед за цялостния земен живот.
към текста >>
Понякога при тези особености на човешкия
живот
ние можем да бъдем доведени до кармически връзки чрез начина, по който някой движи своите пръсти, и то много повече, отколкото биха ни довели иначе неговите меродавни възможности за действие в
живот
а.
Понякога при тези особености на човешкия живот ние можем да бъдем доведени до кармически връзки чрез начина, по който някой движи своите пръсти, и то много повече, отколкото биха ни довели иначе неговите меродавни възможности за действие в живота.
Аз вече имах веднъж опитността, да бъда доведен до интимните кармически връзки на една личност чрез нещо второстепенно. При тази личност, която често трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление фактът, че всеки път, преди да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа. Този човек никога не започваше своята лекция по друг начин, това беше една дълбоко вкоренена в него особеност. В значителното впечатление, което получих от това, аз можах да намеря една интуиция, за да стигна в миналото до важни неща, до пълни със значение неща в миналия живот на тази личност. Ние трябва да намерим знаци, знаци, нещо у човека, което често пъти означава важни неща: тогава можем да проникнем в минали земни съществувания.
към текста >>
В значителното впечатление, което получих от това, аз можах да намеря една интуиция, за да стигна в миналото до важни неща, до пълни със значение неща в миналия
живот
на тази личност.
Понякога при тези особености на човешкия живот ние можем да бъдем доведени до кармически връзки чрез начина, по който някой движи своите пръсти, и то много повече, отколкото биха ни довели иначе неговите меродавни възможности за действие в живота. Аз вече имах веднъж опитността, да бъда доведен до интимните кармически връзки на една личност чрез нещо второстепенно. При тази личност, която често трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление фактът, че всеки път, преди да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа. Този човек никога не започваше своята лекция по друг начин, това беше една дълбоко вкоренена в него особеност.
В значителното впечатление, което получих от това, аз можах да намеря една интуиция, за да стигна в миналото до важни неща, до пълни със значение неща в миналия живот на тази личност.
Ние трябва да намерим знаци, знаци, нещо у човека, което често пъти означава важни неща: тогава можем да проникнем в минали земни съществувания.
към текста >>
Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този
живот
на Сведенборг.
Сведенборг е една чудна личност. Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове. С издаването на тези много точни научни трудове се занимава например Арениус, и трябва вече да кажем, че в тези трудове се намира нещо до най-висока степен недуховно, щом Арениус се интересува от тях! Следователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Сведенборг, че той би имал нещо духовно в своите познания. След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал.
Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този живот на Сведенборг.
Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот?
към текста >>
Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен
живот
, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен
живот
?
Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове. С издаването на тези много точни научни трудове се занимава например Арениус, и трябва вече да кажем, че в тези трудове се намира нещо до най-висока степен недуховно, щом Арениус се интересува от тях! Следователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Сведенборг, че той би имал нещо духовно в своите познания. След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал. Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този живот на Сведенборг.
Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот?
към текста >>
Ние съвсем не знаем отначало, как този отчасти подиграващ се, отчасти намазан набожно с всички мазилки на
живот
а човек израства от своята епоха и добива толкова огромно влияние върху тази епоха.
И отново имаме една личност като Волтер сега искам да приведа отделни примери, които могат да ни поставят въпроси Волтер, който се явява, бих могъл да кажа, като една съвсем несравнима личност.
Ние съвсем не знаем отначало, как този отчасти подиграващ се, отчасти намазан набожно с всички мазилки на живота човек израства от своята епоха и добива толкова огромно влияние върху тази епоха.
към текста >>
Този Волтер упражнява такова голямо влияние върху краля на Прусия, чрез тази връзка на Волтер с краля на Прусия стават такива важни неща в съдбата на европейския духовен
живот
!
И колко иронично действува тук съдбата!
Този Волтер упражнява такова голямо влияние върху краля на Прусия, чрез тази връзка на Волтер с краля на Прусия стават такива важни неща в съдбата на европейския духовен живот!
За нас възниква въпроса: какво по-дълбоко се крие всъщност тук в задните основи на историческото развитие?
към текста >>
Когато вземем забележителната съдба на ордена на Йезуитите, ние трябва да зададем въпроса: по какъв начин е живял, и ако отново и дошъл на земята, по какъв начин живее по-нататък в историческото развитие Игнациус де Лоайола, след като на земния
живот
е минал през вратата на смъртта?
Когато вземем забележителната съдба на ордена на Йезуитите, ние трябва да зададем въпроса: по какъв начин е живял, и ако отново и дошъл на земята, по какъв начин живее по-нататък в историческото развитие Игнациус де Лоайола, след като на земния живот е минал през вратата на смъртта?
към текста >>
И така тази душа, за която говоря тук, благодарение на това, което тя беше вършила, мислила и чувствувала в минали земни съществувания, а именно в онзи земен
живот
, който беше меродавен, който аз току що описах скицирайки го, благодарение също на това, което тя беше приела в себе си в този минал земен
живот
, беше доведена при кармическото изграждане на нейния следващ
живот
в близост до едно духовно същество, което принадлежеше на световете на Марс.
Видите ли, работата стои така, че през времето между смъртта и едно ново раждане човекът изгражда заедно с други човешки души, с които е свързан кармически, своята следваща Карма, която свързва със себе си в следващите земни съществувания, той изгражда духовно своята бъдеща Карма. Но в изграждането на тази Карма вземат участие не само други човешки души, а също и същества на различните духовни йерархии, които получават задачи именно чрез това, което съответната душа донася със себе си от своите минали съществувания.
И така тази душа, за която говоря тук, благодарение на това, което тя беше вършила, мислила и чувствувала в минали земни съществувания, а именно в онзи земен живот, който беше меродавен, който аз току що описах скицирайки го, благодарение също на това, което тя беше приела в себе си в този минал земен живот, беше доведена при кармическото изграждане на нейния следващ живот в близост до едно духовно същество, което принадлежеше на световете на Марс.
Там тя получи едно силно агресивно чувство, но от друга страна също извънредно голяма езикова сръчност, защото всичко, което се влива някога в един език, то бива подготвено от Космоса чрез съществата на Марс и вложено в Кармата на хората. Това, което се явява като езикова сръчност, като езиково изкуство в Кармата на човека, произхожда винаги от това, че според нейните кармически изживявания съответната личност идва в близост до същества на Марс.
към текста >>
Така щото Волтер носеше в себе си всичко това, което Ви описах за северно африканските, за испанските хора, носеше го в себе си от един минал земен
живот
, но преработено така, че образуването на Кармата беше станало чрез помощта на това същество на Марс, на този особен марсов дух.
Тази личност, за която говорих, тази индивидуалност, която сега беше стигнала в близост до едно особено същество на Марс което същество на Марс започна да ме интересува до най-висока степен тази индивидуалност се прероди след това отново в 19-то столетие в лицето на Волтер.
Така щото Волтер носеше в себе си всичко това, което Ви описах за северно африканските, за испанските хора, носеше го в себе си от един минал земен живот, но преработено така, че образуването на Кармата беше станало чрез помощта на това същество на Марс, на този особен марсов дух.
към текста >>
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен
живот
в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния.
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
към текста >>
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен
живот
, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време. И чрез това същество на Марс бе осветлено отново следното, което съставлява земни събития. В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи.
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
към текста >>
Който се задълбочава в
живот
а на Игнациус де Лоайола, стига вече до там да се удивлява по определен начин на този забележителен
живот
.
Който се задълбочава в живота на Игнациус де Лоайола, стига вече до там да се удивлява по определен начин на този забележителен живот.
И когато проследим въпроса именно с интуитивно-окултния поглед, ние стигаме до нещо важно.
към текста >>
Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния
живот
, но го направи да потъне с мощна духовна сила.
Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила.
Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа. Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт. Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила.
към текста >>
И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, величествени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на Волтеровия
живот
, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта.
И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, величествени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на Волтеровия живот, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта.
Игнациус де Лоайола е стоял винаги под влиянието на този марсов дух.
към текста >>
Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен
живот
, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/.
Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора.
Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/.
Игнациус де Лоайола имаше един дълъг обзор. Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
към текста >>
И това, което се образува тук чрез тази връзка, то направи възможно, щото сега за Игнациус де Лоайола това пълно със значение ретроспективно виждане на изминалия земен
живот
да не престане никак, докато за другите хора то трае само няколко дни след смъртта; това ретроспективно виждане не престана да съществува.
Всичко това имаше извънредно силно влияние и когато насочим погледа върху целия човек, ние виждаме това, разбираме го. И това доведе този Игнациус де Лоайола във връзка с този марсов дух, с който аз се запознах обаче по другия път.
И това, което се образува тук чрез тази връзка, то направи възможно, щото сега за Игнациус де Лоайола това пълно със значение ретроспективно виждане на изминалия земен живот да не престане никак, докато за другите хора то трае само няколко дни след смъртта; това ретроспективно виждане не престана да съществува.
В това ретроспективно виждане на своя земен живот остана Игнациус де Лоайола и можа да приеме върху себе си една ретроспективна виждаща връзка за всички онези, които го последваха в ордена на Йезуитите. Той остана свързан със своя орден в ретроспективното гледане на своя собствен земен живот.
към текста >>
В това ретроспективно виждане на своя земен
живот
остана Игнациус де Лоайола и можа да приеме върху себе си една ретроспективна виждаща връзка за всички онези, които го последваха в ордена на Йезуитите.
Всичко това имаше извънредно силно влияние и когато насочим погледа върху целия човек, ние виждаме това, разбираме го. И това доведе този Игнациус де Лоайола във връзка с този марсов дух, с който аз се запознах обаче по другия път. И това, което се образува тук чрез тази връзка, то направи възможно, щото сега за Игнациус де Лоайола това пълно със значение ретроспективно виждане на изминалия земен живот да не престане никак, докато за другите хора то трае само няколко дни след смъртта; това ретроспективно виждане не престана да съществува.
В това ретроспективно виждане на своя земен живот остана Игнациус де Лоайола и можа да приеме върху себе си една ретроспективна виждаща връзка за всички онези, които го последваха в ордена на Йезуитите.
Той остана свързан със своя орден в ретроспективното гледане на своя собствен земен живот.
към текста >>
Той остана свързан със своя орден в ретроспективното гледане на своя собствен земен
живот
.
Всичко това имаше извънредно силно влияние и когато насочим погледа върху целия човек, ние виждаме това, разбираме го. И това доведе този Игнациус де Лоайола във връзка с този марсов дух, с който аз се запознах обаче по другия път. И това, което се образува тук чрез тази връзка, то направи възможно, щото сега за Игнациус де Лоайола това пълно със значение ретроспективно виждане на изминалия земен живот да не престане никак, докато за другите хора то трае само няколко дни след смъртта; това ретроспективно виждане не престана да съществува. В това ретроспективно виждане на своя земен живот остана Игнациус де Лоайола и можа да приеме върху себе си една ретроспективна виждаща връзка за всички онези, които го последваха в ордена на Йезуитите.
Той остана свързан със своя орден в ретроспективното гледане на своя собствен земен живот.
към текста >>
Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен
живот
на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие.
Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие.
Това е едното.
към текста >>
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия
живот
като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло. Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг.
към текста >>
Когато нещата бъдат изследвани действително точно, получава се често пъти нещо извънредно фрапиращо; защото това, което продължава да се движи напред като кармическо развитие от един земен
живот
в друг земен
живот
, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта.
Винаги е така: ако проследим конкретните връзки, от това се получава по правило нещо фрапиращо. Онова, което много често се мъдрува върху повтарящите се земни съществувания, то е нещо "измъдрувано".
Когато нещата бъдат изследвани действително точно, получава се често пъти нещо извънредно фрапиращо; защото това, което продължава да се движи напред като кармическо развитие от един земен живот в друг земен живот, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта.
към текста >>
Исках да Ви приведа този пример с една личност, която може да бъде добре позната, за да видите, колко скрито може да бъде онова, което продължава да тече по-нататък кармически от един земен
живот
в друг земен
живот
.
Исках да Ви приведа този пример с една личност, която може да бъде добре позната, за да видите, колко скрито може да бъде онова, което продължава да тече по-нататък кармически от един земен живот в друг земен живот.
Когато изследваме тази скрита страна на живота, едва тогава получаваме всъщност действителните обяснения.
към текста >>
Когато изследваме тази скрита страна на
живот
а, едва тогава получаваме всъщност действителните обяснения.
Исках да Ви приведа този пример с една личност, която може да бъде добре позната, за да видите, колко скрито може да бъде онова, което продължава да тече по-нататък кармически от един земен живот в друг земен живот.
Когато изследваме тази скрита страна на живота, едва тогава получаваме всъщност действителните обяснения.
към текста >>
Разгледайте
живот
а на Емануел Сведенборг и Вие навсякъде ще откриете обяснение над обяснение, когато познавате връзките, за които Ви говорих.
Разгледайте живота на Емануел Сведенборг и Вие навсякъде ще откриете обяснение над обяснение, когато познавате връзките, за които Ви говорих.
към текста >>
И когато четем съчиненията на Лоренс Олифант ние получаваме всъщност впечатлението: тук е описан човекът в неговия земен
живот
изхождайки от дълбоки космически инстинкти.
Лоренс Олифант е една извънредно интересна личност, една личност, която веднага ни се явява като много важна, когато изучаваме нейните книги. Книгите, които третират върху аналогичното в различните религии, върху духовните религии и т.н., всички тези книги свидетелствуват за едно дълбоко познаване от страна на Лоренс Олифант на връзката на човека с неговите различни процеси, в телесните и в душевните процеси, с тайните на вселената.
И когато четем съчиненията на Лоренс Олифант ние получаваме всъщност впечатлението: тук е описан човекът в неговия земен живот изхождайки от дълбоки космически инстинкти.
И отново, процесите на човешкия живот, които са свързани с раждането, със зародишния живот, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса.
към текста >>
И отново, процесите на човешкия
живот
, които са свързани с раждането, със зародишния
живот
, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса.
Лоренс Олифант е една извънредно интересна личност, една личност, която веднага ни се явява като много важна, когато изучаваме нейните книги. Книгите, които третират върху аналогичното в различните религии, върху духовните религии и т.н., всички тези книги свидетелствуват за едно дълбоко познаване от страна на Лоренс Олифант на връзката на човека с неговите различни процеси, в телесните и в душевните процеси, с тайните на вселената. И когато четем съчиненията на Лоренс Олифант ние получаваме всъщност впечатлението: тук е описан човекът в неговия земен живот изхождайки от дълбоки космически инстинкти.
И отново, процесите на човешкия живот, които са свързани с раждането, със зародишния живот, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса.
към текста >>
Обаче от целия начин, по който този образ се проявяваше, за който аз точно знаех, че това е индивидуалността на Лоренс Олифант, се показа, че този образ е имал един дълъг
живот
във времето между смъртта и едно ново раждане, т.е.
Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи. Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене. Отначало аз често пъти не можех да си дам сметка, какво искаше този образ, какво означават неговите прояви.
Обаче от целия начин, по който този образ се проявяваше, за който аз точно знаех, че това е индивидуалността на Лоренс Олифант, се показа, че този образ е имал един дълъг живот във времето между смъртта и едно ново раждане, т.е.
именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят. Така щото в тази личност Лоренс Олифант можеше да се крие много нещо. Накратко казано, това явяване на образа на Лоренс Олифант винаги сочеше към един важен кармически въпрос.
към текста >>
именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен
живот
, който обаче е бил много важен за другия свят.
Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи. Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене. Отначало аз често пъти не можех да си дам сметка, какво искаше този образ, какво означават неговите прояви. Обаче от целия начин, по който този образ се проявяваше, за който аз точно знаех, че това е индивидуалността на Лоренс Олифант, се показа, че този образ е имал един дълъг живот във времето между смъртта и едно ново раждане, т.е.
именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят.
Така щото в тази личност Лоренс Олифант можеше да се крие много нещо. Накратко казано, това явяване на образа на Лоренс Олифант винаги сочеше към един важен кармически въпрос.
към текста >>
Самата моя книга "Философия на свободата", която на английски е преведена под заглавието "Философия на духовната дейност", води в космически разглеждания на човешкия волев
живот
.
Аз винаги съм бил близо до това.
Самата моя книга "Философия на свободата", която на английски е преведена под заглавието "Философия на духовната дейност", води в космически разглеждания на човешкия волев живот.
Такива неща са били винаги близки за мене. И въпросите, които сега стоят в областта на задачите на Антропософското Движение, водят до кармически изследвания, макар и да не се изчерпват в това, макар и това може да бъде само една част. И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих. Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората.
към текста >>
Когато човекът минава през
живот
а между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по отношение на неговите морални качества.
Такива неща са били винаги близки за мене. И въпросите, които сега стоят в областта на задачите на Антропософското Движение, водят до кармически изследвания, макар и да не се изчерпват в това, макар и това може да бъде само една част. И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих. Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората.
Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по отношение на неговите морални качества.
Чрез духовете на Меркурий неговите болести биват превърнати в духовни качества. Така щото онова, което човекът прекарва в живота като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни качества. Това е една извънредно важна връзка.
към текста >>
Така щото онова, което човекът прекарва в
живот
а като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни качества.
И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих. Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората. Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по отношение на неговите морални качества. Чрез духовете на Меркурий неговите болести биват превърнати в духовни качества.
Така щото онова, което човекът прекарва в живота като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни качества.
Това е една извънредно важна връзка.
към текста >>
И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под
живот
о влияние именно на живи духовни Същества.
Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време.
И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества.
И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар. И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
към текста >>
И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "
Божествен
а комедия".
Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време. И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества. И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар.
И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
към текста >>
След този дълъг
живот
, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание.
Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант.
След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание.
към текста >>
И не само Брунето Латини, а също и други личности от средновековния духовен
живот
постоянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител.
И не само Брунето Латини, а също и други личности от средновековния духовен живот постоянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител.
Това изглежда на първо време като една традиция, която продължава да се изживява, нали?
към текста >>
17.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез
живот
а, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
Ако се отнесем сега напълно сериозно към въпроса за повтарящите земни съществувания, ние трябва да си кажем: всичко онова, което представлява един такъв вътрешен стремеж стремежа, човек да излезе от възгледите, от навиците на мислене на онова население, в което ние сме поставени чрез живота, чрез възпитанието, чрез историческите отношения, и да насочим все повече към едно светогледно течение, което го ангажира повече или по-малко в душата един доловен по този начин стремеж е основан в кармата, той трябва да бъде основан в кармата от минали земни съществувания.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен
живот
един друг меродавен земен
живот
във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам.
Когато обгърнем с поглед въпроса на Кармата по отношение на личностите, които се намират заедно в Антропософското Движение, можем да открием, че всъщност тези личности са имали без изключение преди този земен живот един друг меродавен земен живот във времето след Тайната на Голгота, така щото, тъй да се каже те са били вече поставени във времето на развитието на земното човечество след Тайната на Голгота, че следователно те са тук на Земята за втори път от Тайната на Голгота насам.
към текста >>
Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият
живот
върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен
живот
е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота?
Тук възниква следователно великият въпрос: как е действувал миналият живот върху тази личност, които сега от тяхната карма долавят стремежа да влязат в Антропософското Движение, как този минал земен живот е действувал върху тях по отношение на Тайната на Голгота?
към текста >>
Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния
живот
на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл.
Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния живот на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл.
Това е така. Само че тогава се явява дълбоката потребност да трябва да познаем, как е живяла по-рано това, което чрез Тайната на Голгота е станало на Земята историческия Христов Импулс.
към текста >>
Сега бих искал днес, обични приятели, да развия пред Вас, как този особен духовен
живот
е съществувал на такива места, каквато е била кръглата маса на Артус Тук аз трябва да изходя от едно явление, което Вие всички познавате.
Сега бих искал днес, обични приятели, да развия пред Вас, как този особен духовен живот е съществувал на такива места, каквато е била кръглата маса на Артус Тук аз трябва да изходя от едно явление, което Вие всички познавате.
към текста >>
От този момент от Голгота можеше да се вижда онова, което беше негов Дух-
Живот
.
Христос "Умря от Слънцето", той умря от Слънцето слизайки долу на Земята, дойде долу на Земята.
От този момент от Голгота можеше да се вижда онова, което беше негов Дух-Живот.
След смъртта ние оставяме жизнения етер, етерното тяло, жизненото тяло; след тази космическа смърт Христос остави на Слънцето своя Човек-Дух и в околността на Земята своя Дух-Живот. Така щото от Тайната на Голгота насам Земята е облъхвана от Дух-Живот на Христос като от нещо духовно.
към текста >>
След смъртта ние оставяме жизнения етер, етерното тяло, жизненото тяло; след тази космическа смърт Христос остави на Слънцето своя Човек-Дух и в околността на Земята своя Дух-
Живот
.
Христос "Умря от Слънцето", той умря от Слънцето слизайки долу на Земята, дойде долу на Земята. От този момент от Голгота можеше да се вижда онова, което беше негов Дух-Живот.
След смъртта ние оставяме жизнения етер, етерното тяло, жизненото тяло; след тази космическа смърт Христос остави на Слънцето своя Човек-Дух и в околността на Земята своя Дух-Живот.
Така щото от Тайната на Голгота насам Земята е облъхвана от Дух-Живот на Христос като от нещо духовно.
към текста >>
Така щото от Тайната на Голгота насам Земята е облъхвана от Дух-
Живот
на Христос като от нещо духовно.
Христос "Умря от Слънцето", той умря от Слънцето слизайки долу на Земята, дойде долу на Земята. От този момент от Голгота можеше да се вижда онова, което беше негов Дух-Живот. След смъртта ние оставяме жизнения етер, етерното тяло, жизненото тяло; след тази космическа смърт Христос остави на Слънцето своя Човек-Дух и в околността на Земята своя Дух-Живот.
Така щото от Тайната на Голгота насам Земята е облъхвана от Дух-Живот на Христос като от нещо духовно.
към текста >>
Но физическите отношения за място са съвършено различни за духовния
живот
в сравнение с тези за физическия
живот
.
Но физическите отношения за място са съвършено различни за духовния живот в сравнение с тези за физическия живот.
Този Дух-Живот на Христос можеше да бъде виждан преди всичко от ирландските мистерии, от мистериите на Хиберния и той можеше да бъде виждан преди всичко от рицарите на кръглата маса на Артус. Така щото до Тайната на Голгота от това място изхождаше в действителност Христовият Импулс на Слънцето. Тези Импулси на Христос бяха приемани от Слънцето. След това и силата на рицарите на Артус стана по-малка, намаля. Обаче те стояха живо вътре в Христовия Дух-Живот, който облъхваше Земята с космическа конфигурация, в който те постоянно живееха и постоянно ставаше тази игра на светлината и въздуха, в който ставаше тази игра на елементарните същества от горе и елементарните същества отдолу.
към текста >>
Този Дух-
Живот
на Христос можеше да бъде виждан преди всичко от ирландските мистерии, от мистериите на Хиберния и той можеше да бъде виждан преди всичко от рицарите на кръглата маса на Артус.
Но физическите отношения за място са съвършено различни за духовния живот в сравнение с тези за физическия живот.
Този Дух-Живот на Христос можеше да бъде виждан преди всичко от ирландските мистерии, от мистериите на Хиберния и той можеше да бъде виждан преди всичко от рицарите на кръглата маса на Артус.
Така щото до Тайната на Голгота от това място изхождаше в действителност Христовият Импулс на Слънцето. Тези Импулси на Христос бяха приемани от Слънцето. След това и силата на рицарите на Артус стана по-малка, намаля. Обаче те стояха живо вътре в Христовия Дух-Живот, който облъхваше Земята с космическа конфигурация, в който те постоянно живееха и постоянно ставаше тази игра на светлината и въздуха, в който ставаше тази игра на елементарните същества от горе и елементарните същества отдолу.
към текста >>
Обаче те стояха живо вътре в Христовия Дух-
Живот
, който облъхваше Земята с космическа конфигурация, в който те постоянно живееха и постоянно ставаше тази игра на светлината и въздуха, в който ставаше тази игра на елементарните същества от горе и елементарните същества отдолу.
Но физическите отношения за място са съвършено различни за духовния живот в сравнение с тези за физическия живот. Този Дух-Живот на Христос можеше да бъде виждан преди всичко от ирландските мистерии, от мистериите на Хиберния и той можеше да бъде виждан преди всичко от рицарите на кръглата маса на Артус. Така щото до Тайната на Голгота от това място изхождаше в действителност Христовият Импулс на Слънцето. Тези Импулси на Христос бяха приемани от Слънцето. След това и силата на рицарите на Артус стана по-малка, намаля.
Обаче те стояха живо вътре в Христовия Дух-Живот, който облъхваше Земята с космическа конфигурация, в който те постоянно живееха и постоянно ставаше тази игра на светлината и въздуха, в който ставаше тази игра на елементарните същества от горе и елементарните същества отдолу.
към текста >>
Обаче през столетията след Тайната на Голгота всичко това ставаше в Духа-
Живот
на Христос.
Обаче през столетията след Тайната на Голгота всичко това ставаше в Духа-Живот на Христос.
Така щото в тази игра на морето и скалите, на въздуха и светлината от онова място вътре във всички това играеше същевременно като в едно духовно сияние, обаче сред природните факти, духовният факт на Тайната на Голгота. /Виж рис. №5 /.
към текста >>
Когато я разчиташе, той четеше духовния факт на Тайната на Голгота, защото всичко това беше проникна то от Духа-
Живот
на Христос.
Когато я разчиташе, той четеше духовния факт на Тайната на Голгота, защото всичко това беше проникна то от Духа-Живот на Христос.
към текста >>
Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше слязъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-
Живот
в атмосферата на Земята, донесе долу на Земята своя Аз а заедно с него и своето Духовно-Себе този действителен Христос проникна от изток на запад през Гърция, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.
Тайната на Голгота стана отвъд в Азия, тя беше обхванала душите, сърцата на хората, вживя се дълбоко в душите, в сърцата на хората. Трябва да насочим веднъж поглед върху онези, които бяха първите християни, за да видим, какво преобразуване изпитаха те в техните души.
Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше слязъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-Живот в атмосферата на Земята, донесе долу на Земята своя Аз а заедно с него и своето Духовно-Себе този действителен Христос проникна от изток на запад през Гърция, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.
към текста >>
С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, както вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен
живот
стремежа, да се движат честно към Антропософското Движение.
С това аз Ви описах, какво беше течението на времето в първите столетия след Тайната на Голгота, в онези първи столетия, в които, както вече изнесох това, живееха на Земята душите, които сега отново се преродени на Земята и донесоха със себе си от миналия земен живот стремежа, да се движат честно към Антропософското Движение.
/Виж рис. №6 /.
към текста >>
По този начин в това течение на Артус се вълнува и тъче онова, което в християнската терминология можем да наречем течението на Михаел, онова течение на Михаел в духовния
живот
на човечеството, в което ние като модерни хора отново навлизаме от края на 70-те години на миналото столетие.
Когато насочим поглед върху това пълно със значение течение на Артус от запад към изток, то се явява като онова течение, което внася слънчевия Импулс в земната цивилизация.
По този начин в това течение на Артус се вълнува и тъче онова, което в християнската терминология можем да наречем течението на Михаел, онова течение на Михаел в духовния живот на човечеството, в което ние като модерни хора отново навлизаме от края на 70-те години на миналото столетие.
След като онова духовно Същество, което с християнското наименование можем да наречем Габриел, беше царувало 3 до 4 столетия като управляващо същество в европейската цивилизация, то бе сменено в края на 70-те години на миналото столетие чрез господството на Михаел, което отново ще трае 3 до 4 столетия, ще продължава да живее, тъче и вълнува в духовния живот на човечеството и в което ние се намираме именно сега.
към текста >>
След като онова духовно Същество, което с християнското наименование можем да наречем Габриел, беше царувало 3 до 4 столетия като управляващо същество в европейската цивилизация, то бе сменено в края на 70-те години на миналото столетие чрез господството на Михаел, което отново ще трае 3 до 4 столетия, ще продължава да живее, тъче и вълнува в духовния
живот
на човечеството и в което ние се намираме именно сега.
Когато насочим поглед върху това пълно със значение течение на Артус от запад към изток, то се явява като онова течение, което внася слънчевия Импулс в земната цивилизация. По този начин в това течение на Артус се вълнува и тъче онова, което в християнската терминология можем да наречем течението на Михаел, онова течение на Михаел в духовния живот на човечеството, в което ние като модерни хора отново навлизаме от края на 70-те години на миналото столетие.
След като онова духовно Същество, което с християнското наименование можем да наречем Габриел, беше царувало 3 до 4 столетия като управляващо същество в европейската цивилизация, то бе сменено в края на 70-те години на миналото столетие чрез господството на Михаел, което отново ще трае 3 до 4 столетия, ще продължава да живее, тъче и вълнува в духовния живот на човечеството и в което ние се намираме именно сега.
към текста >>
Тогава на Земята в духовния
живот
беше Импулсът на Михаел както и сега.
Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния. Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство. Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел.
Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега.
Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
към текста >>
И ако бихме запитали Александър и Аристотел: от къде имате вие онова, което живее във вашите сърца като импулс за разпространение на духовния
живот
на вашето време?
Това стана в предихристиянското време чрез походите на Александър Велики. Тогава това, което беше добито сред гръцката култура, бе разпространено сред онова човечество, сред което то можеше да бъде разпространено.
И ако бихме запитали Александър и Аристотел: от къде имате вие онова, което живее във вашите сърца като импулс за разпространение на духовния живот на вашето време?
те биха отговорили наистина с едно друго име, но всъщност биха отговорили: от импулса на Михаел, на онзи, който като служител на Христос действува от слънцето. Защото от различните Архангели, които царуват на смени в културата, Михаел, който е господствувал във времето на Александър и сега отново царува в нашето време, принадлежи на Слънцето. Онзи, който е сменил Михаела след епохата на Александър Велики, носи името Орифиел и той принадлежи на Сатурн. След това Орифиел бива сменен от Анаел, архангелът на Венера. Онзи архангел, който е царувал в 4-то, 5-то столетие в европейската цивилизация, Захариел, принадлежи на Юпитер.
към текста >>
Така вървят в ритъм напред господствата върху духовния
живот
на Земята чрез тези седем Същества от йерархията на Архангелите.
След него идва Рафаел от сфера та на Меркурий в онова време, в което в основата на онова, което се развиваше като европейска цивилизация, се разцъфтяваше особено един вид медицинската култура в начина на мисленето на хората. След това към 12-то столетие дойде Самаел. Самаел принадлежи на сферата на Марс. Той бе сменен от Габриел архангелът на сферата на Луната. И сега от 70-те години на миналото столетие господството пое отново Михаел, който принадлежи на сферата на Слънцето.
Така вървят в ритъм напред господствата върху духовния живот на Земята чрез тези седем Същества от йерархията на Архангелите.
Следователно когато насочим поглед в миналото къде беше последното царуване на Михаел? То беше в епохата на Александър Велики. То беше там като онова, което беше се развило през столетията като гръцка цивилизация, бе пренесено в Азия, пренесено бе в Африка, концентрира се в духовно мощния град Александрия с неговите бележити герои.
към текста >>
От
живот
а, който сега водеха между смъртта и едно ново раждане над Земята, те следяха това, което ставаше долу като мохамедано-мавърски походи в Испания, те следяха от духовния свят това, което сами бяха култивирали и което се разпространяваше чрез техните следовници.
Обаче Харун ал Рашид и неговият съветник бяха минали вече през вратата на смъртта по-рано.
От живота, който сега водеха между смъртта и едно ново раждане над Земята, те следяха това, което ставаше долу като мохамедано-мавърски походи в Испания, те следяха от духовния свят това, което сами бяха култивирали и което се разпространяваше чрез техните следовници.
Харун ал Рашид вършеше това повече, като насочваше своя поглед от духовния свят върху Гърция, Италия, Испания; неговият съветник вършеше това, като насочваше своя поглед върху това, което отиваше от изток през областите северно от Черно Море, през Русия чак до Средна Европа.
към текста >>
И това изживяват предимно онези, които в земния
живот
бяха взели участие в онова господство на Михаел, станало по времето на Александър Велики.
Какво е положението на Слънцето? Там се намират душите, които в миналото принадлежаха към Михаел, които живееха в сферата на Михаел. Те са онези, които гледат от Слънцето, как Христос напуска Слънцето. На Земята се намират онези, които гледат идването на Христос; на Слънцето са онези, които гледат тръгването на Христос: те го виждат как той слиза към Земята. Тази е противоположността.
И това изживяват предимно онези, които в земния живот бяха взели участие в онова господство на Михаел, станало по времето на Александър Велики.
Те изживяват така да се каже обратното Христово Събитие: напускането на Слънцето от Христос. Те живеят по-нататък сега не искам да споменавам немеродавни прераждания те живеят по-нататък и преживяват в духовния свят важната за земния свят епоха на 9-то следхристиянско столетие, приблизително годината 869. Защото тогава става за първи път това, за което Ви говорих: срещата на Христос със своя образ и подобие, със своя Дух-Живот, с онова, което още съществуваше като предихристиянски езически Христос. Но тогава става също срещата между онези индивидуалности, които са били въплътени в Александър Велики и в Аристотел, с индивидуалността, която е била въплътена на Земята в Харун ал Рашид, и с онази, която е била въплътена в неговия съветник: мохамеданизираният аристотелизъм от Азия в духовното развитие в Харун ал Рашид и неговия съветник след смъртта с Александър и Аристотел след смъртта. Обаче едно беше александринизмът и аристотелизмът, които мохамеданизмът беше приел, друго беше действителният аристотелизъм, това не бяха онези следващи по-късно учения, които бяха минали вече през хора.
към текста >>
Защото тогава става за първи път това, за което Ви говорих: срещата на Христос със своя образ и подобие, със своя Дух-
Живот
, с онова, което още съществуваше като предихристиянски езически Христос.
На Земята се намират онези, които гледат идването на Христос; на Слънцето са онези, които гледат тръгването на Христос: те го виждат как той слиза към Земята. Тази е противоположността. И това изживяват предимно онези, които в земния живот бяха взели участие в онова господство на Михаел, станало по времето на Александър Велики. Те изживяват така да се каже обратното Христово Събитие: напускането на Слънцето от Христос. Те живеят по-нататък сега не искам да споменавам немеродавни прераждания те живеят по-нататък и преживяват в духовния свят важната за земния свят епоха на 9-то следхристиянско столетие, приблизително годината 869.
Защото тогава става за първи път това, за което Ви говорих: срещата на Христос със своя образ и подобие, със своя Дух-Живот, с онова, което още съществуваше като предихристиянски езически Христос.
Но тогава става също срещата между онези индивидуалности, които са били въплътени в Александър Велики и в Аристотел, с индивидуалността, която е била въплътена на Земята в Харун ал Рашид, и с онази, която е била въплътена в неговия съветник: мохамеданизираният аристотелизъм от Азия в духовното развитие в Харун ал Рашид и неговия съветник след смъртта с Александър и Аристотел след смъртта. Обаче едно беше александринизмът и аристотелизмът, които мохамеданизмът беше приел, друго беше действителният аристотелизъм, това не бяха онези следващи по-късно учения, които бяха минали вече през хора. Аристотел и Александър бяха видели Тайната на Голгота от Слънцето.
към текста >>
Духовният
живот
на хората в духовния свят, който граничи непосредствено със земния свят, беше проектиран интензивно, бих могъл да кажа, открито показан.
И всичко това възникна, стана като озарено от онова събитие на срещата на Христос със своя насрещен образ. Всичко това стоеше под това впечатление.
Духовният живот на хората в духовния свят, който граничи непосредствено със земния свят, беше проектиран интензивно, бих могъл да кажа, открито показан.
към текста >>
От такива изживявания в миналия земен
живот
, в първите християнски столетия не точно в 9-то столетие, а преди това и по-късно се разви стремежът, после, когато дойде на Земята господството на Михаел в края на 19-то столетие, началото на 20-то столетие, да гледат несъзнателно към онова място, където сега действително под влиянието на господството на Михаел отново се развиваше духовен
живот
.
От такива изживявания в миналия земен живот, в първите християнски столетия не точно в 9-то столетие, а преди това и по-късно се разви стремежът, после, когато дойде на Земята господството на Михаел в края на 19-то столетие, началото на 20-то столетие, да гледат несъзнателно към онова място, където сега действително под влиянието на господството на Михаел отново се развиваше духовен живот.
Това се посади в душите на онези, които слушаха учения съдържащи нещо от тайните, за които говорихме днес.
към текста >>
Учения, които са свързани с един вид сливане на старото предхристиянско космическо Християнство и на вътрешното християнско учение, учения, които са свързани с духовния
живот
и тъкане в природата и които въпреки това можаха да се свържат с Тайната на Голгота, се предаваха непрестанно на Земята във времето, когато душите, които сега се чувствуват привлечени към Антропософията, бяха минали вече през вратата на смъртта, живееха в
живот
а между смъртта и едно ново раждане, като някои от тях също слизаха на Земята въплъщавайки се.
Учения, които са свързани с един вид сливане на старото предхристиянско космическо Християнство и на вътрешното християнско учение, учения, които са свързани с духовния живот и тъкане в природата и които въпреки това можаха да се свържат с Тайната на Голгота, се предаваха непрестанно на Земята във времето, когато душите, които сега се чувствуват привлечени към Антропософията, бяха минали вече през вратата на смъртта, живееха в живота между смъртта и едно ново раждане, като някои от тях също слизаха на Земята въплъщавайки се.
Ние виждаме, как на Земята продължават да живеят древните учения, които още виждаха Християнството по космически начин, древните учения, които предаваха традиции свързани с древните мистерии; ние виждаме такива учения предавани чрез знаменити европейски школи, каквато беше например школата от Шартр в 12-то столетие, където преподаваха такива знаменити учители като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други велики учители, които учеха в школата от Шартр. Ние виждаме как такива учения живееха и тъчаха например в споменатия пред Вас през миналата неделя Брунето Латини. Брунето Латини, великият учител на Данте, носеше такива учения в себе си. Ние виждаме как по този начин се предава по-нататък това, което още имаше връзка между космическото Християнство и чисто човешкото, земно Християнство, което взе все повече надмощие на Земята.
към текста >>
Целият културен
живот
, целият
живот
на цивилизацията ще навлезе в упадък, ако духовността на Импулса на Михаел не обхване хората, ако хората не бъдат отново в състояние да повдигнат онова, което днес иска да се сгромоляса като цивилизация.
Аз се подготвям за тази нова епоха от 20-то и 21-то столетие така си казва една истинска антропософска душа защото на Земята има много разрушителни сили.
Целият културен живот, целият живот на цивилизацията ще навлезе в упадък, ако духовността на Импулса на Михаел не обхване хората, ако хората не бъдат отново в състояние да повдигнат онова, което днес иска да се сгромоляса като цивилизация.
към текста >>
Ако се намерят такива честни антропософски души, които искат да внесат по този начин духовността в земния
живот
, тогава ще има едно движение нагоре.
Ако се намерят такива честни антропософски души, които искат да внесат по този начин духовността в земния живот, тогава ще има едно движение нагоре.
Ако не се намерят такива души, тогава упадъкът ще продължава да напредва. Световната война с всички нейни лоши последствия ще бъде само началото на нещо още по-лошо. Защото днес човечеството е изправено пред една голяма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи напред в смисъла на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос.
към текста >>
Когато антропософите са събрани заедно във физическия
живот
, те приемат това като тяхна Карма, обаче те остават заедно и когато са пространствено разделени.
Това е, обични приятели, което исках да ви развия пред Вашите души с моето сегашно присъствие. Бих искал то да продължи да действува във Вашите души. Защото както често пъти съм казвал, когато след едно радостно задоволително пребиваване заедно трябваше да приключа това, което можеше да бъде направено и разговаряно при едно такова пребиваване заедно.
Когато антропософите са събрани заедно във физическия живот, те приемат това като тяхна Карма, обаче те остават заедно и когато са пространствено разделени.
Така ние искаме да останем съединени в онези знаци, които могат да ни се покажат пред духовните очи, пред духовните уши, когато приемем с пълна сериозност такива неща, каквито на драго сърце бих искал, ако съм бил разбран, да текат през онова, което можах да развия пред Вас, обични приятели, в тези часове.
към текста >>
18.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Значение на небесните тела, които заобикалят Земята, за
живот
а на хората.
Значение на небесните тела, които заобикалят Земята, за живота на хората.
към текста >>
Когато като хора разглеждаме света около нас, тогава ние намираме като заобикалящ човека свят първо всичко онова, което е на Земята: съществата на различните царства на Земята, на минералното, растителното,
живот
инското царство, намираме човешкото царство, към което ние самите принадлежим, и намираме всичко онова, което принадлежи към тези царства, което е образувано от тях: планини, реки, облаци.
Когато като хора разглеждаме света около нас, тогава ние намираме като заобикалящ човека свят първо всичко онова, което е на Земята: съществата на различните царства на Земята, на минералното, растителното, животинското царство, намираме човешкото царство, към което ние самите принадлежим, и намираме всичко онова, което принадлежи към тези царства, което е образувано от тях: планини, реки, облаци.
Когато след това насочим поглед по-надалече на вън в света, във вселената, ние виждаме тази вселена осеяна със звезди, с неподвижни звезди, планети и чрез антропософското разглеждане става добре ясно, че, както и Земята, тези звезди имат своите обитатели. Обаче когато човек насочва първо своя поглед както върху земния заобикалящ свят така също и в далечините на вселената, той намира в този пространствен заобикалящ го свят същества, които имат нещо общо само с една част от неговото себе. От антропософските разглеждания знаем, че ние хората сме съставени от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Ние знаем, че през време на сън се отделяме с Аза и с астралното тяло от физическото и от етерното тяло. Обаче всичко, което виждаме с нашите очи, което можем да възприемаме с нашите сетива в света, се намира в отношение само с нашето физическо и с нашето етерно тяло.
към текста >>
Но също и другите звезди на далечната вселена са обитавани с духовно-душевни същества, само че през време на
живот
а между раждането и смъртта човекът има само едно много косвено отношение към същинското духовно-душевно на далечните звезди.
Но също и другите звезди на далечната вселена са обитавани с духовно-душевни същества, само че през време на живота между раждането и смъртта човекът има само едно много косвено отношение към същинското духовно-душевно на далечните звезди.
Само двете споменати звезди, Слънцето и Луната, правят изключение от това. Те са така да се каже за нас хората двете врати, чрез които и през време на физическия земен живот ние стоим във връзка с духовния свят. И самите те, Слънцето и Луната стоят в отношение с нас, а именно така, че Слънцето стои в отношение с нашия Аз, а Луната с нашето астрално тяло. Ние ще се приближим до разбирането на онова, което току що казах, ако насочим малко погледа върху онова, което намираме изнесено в книгите и различните цикли.
към текста >>
Те са така да се каже за нас хората двете врати, чрез които и през време на физическия земен
живот
ние стоим във връзка с духовния свят.
Но също и другите звезди на далечната вселена са обитавани с духовно-душевни същества, само че през време на живота между раждането и смъртта човекът има само едно много косвено отношение към същинското духовно-душевно на далечните звезди. Само двете споменати звезди, Слънцето и Луната, правят изключение от това.
Те са така да се каже за нас хората двете врати, чрез които и през време на физическия земен живот ние стоим във връзка с духовния свят.
И самите те, Слънцето и Луната стоят в отношение с нас, а именно така, че Слънцето стои в отношение с нашия Аз, а Луната с нашето астрално тяло. Ние ще се приближим до разбирането на онова, което току що казах, ако насочим малко погледа върху онова, което намираме изнесено в книгите и различните цикли.
към текста >>
Това зависи напълно от факта, как са направени записванията от неговия минал земен
живот
, от неговата Карма.
Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества. То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение. Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно.
Това зависи напълно от факта, как са направени записванията от неговия минал земен живот, от неговата Карма.
към текста >>
Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен
живот
, т.е.
Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания. Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората.
Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е.
от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето. И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба.
към текста >>
от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия
живот
в настоящето.
Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания. Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората. Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е.
от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето.
И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба.
към текста >>
В течение на своя земен
живот
човекът непрестанно променя, заменя своите физически същества.
Физическото познание на Луната, с което сме свикнали днес, не е всъщност никакво позна ние. Онзи, който днес описва Луната физически, мисли, представя си, че това, което намира изобразено върху картите на Луната като планини, винаги е било там. Наивно е да се вярва това. Лунните Същества са били винаги там, духовно-душевното естество на Луната е било там, не обаче физическата материя. Можете да си изясните това, когато насочите поглед върху самия човек.
В течение на своя земен живот човекът непрестанно променя, заменя своите физически същества.
След 7 години ние нямаме вече нищо от веществата, които сега носим в себе си. Всичко ще бъде заменено. Това, което остава в нас, е духовно-душевното, и така също и с небесните тела. Вие можете да гледате днес нагоре към Луната: нейното вещество, макар и да трае по-дълго от човешкото вещество, е станало съвършено друго в течение на времето; само духовно-душевното остава. Когато обгърнем с поглед тези неща, ние получаваме един съвършено друг поглед върху Вселената, съвършено различен от този, който ни дава днешното материално познание.
към текста >>
А за Луната това духовно-душевно естество е онова, което великите регистратори на нашето минало, на нашия минал
живот
втъкават в нашата съдба, което е свързано именно с една част на тези наша тъкан на съдбата като човек.
Само че преди 300 години това сърце не е съществувало и то не ще съществува вече след 300 години. Така се постъпва и по отношение на други неща. Изчисленията са винаги правилни, обаче те не отговарят на действителността. Така е също и по отношение на външното вещество на небесните тела. Те променят тяхното вещество, обаче духовно-душевното остава.
А за Луната това духовно-душевно естество е онова, което великите регистратори на нашето минало, на нашия минал живот втъкават в нашата съдба, което е свързано именно с една част на тези наша тъкан на съдбата като човек.
към текста >>
също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ
живот
, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето.
Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите. На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по отношение на тяхното устройство. От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще. Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще. Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо.
също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето.
Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето. Едно много добро чувство е това, когато считаме с тази професия на Ангелите в света Ние вършим някои неща, които ще донесат плодове в бъдещето. Съвременното човечество е станало ужасно лишено от мисли по отношение на такива неща. То трябва да взема предвид такива неща и когато човек върши нещо, той трябва да мисли за своя Ангел приблизително така: "нека моят дух-пазител приеме това, което е мое дело, като един корен и произведе плодове от него". Следователно, колкото по-образно свързва един човек едно такова обръщение, едно такова приветствие със своя Ангел за дела, които трябва да донесат плодове в бъдеще, толкова повече ще съществуват от тези плодове в бъдещето.
към текста >>
Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен
живот
.
Науката на посвещението доставя в това отношение едно истинско обяснение на състоянието на нещата.
Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот.
И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие.
към текста >>
И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен
живот
, за да ги изправи отново в кармическото развитие.
Науката на посвещението доставя в това отношение едно истинско обяснение на състоянието на нещата. Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот.
И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие.
към текста >>
Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен
живот
, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг.
Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг.
Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща. Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъзнанието, включително и мястото на срещата. Но какво е действувало в подсъзнанието? Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния живот. Лунните Същества са записали в техните книги, а също и в астралното тяло онова, което той е имал общо с Б в миналия земен живот и тези записи в Акашовата хроника на Луната са повлияли на пътя, също и при Б.
към текста >>
Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния
живот
.
Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг. Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща. Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъзнанието, включително и мястото на срещата. Но какво е действувало в подсъзнанието?
Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния живот.
Лунните Същества са записали в техните книги, а също и в астралното тяло онова, което той е имал общо с Б в миналия земен живот и тези записи в Акашовата хроника на Луната са повлияли на пътя, също и при Б. В момента, когато и двамата човеци се срещат, подсъзнателно престава да има единственото значение, защото тогава тези двама души се виждат един друг. Те правят впечатление един върху другия. Изпитват симпатия или антипатия един към друг. Сега действува вече не едно запазване на миналото, а действува настоящето.
към текста >>
Лунните Същества са записали в техните книги, а също и в астралното тяло онова, което той е имал общо с Б в миналия земен
живот
и тези записи в Акашовата хроника на Луната са повлияли на пътя, също и при Б.
Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг. Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща. Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъзнанието, включително и мястото на срещата. Но какво е действувало в подсъзнанието? Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния живот.
Лунните Същества са записали в техните книги, а също и в астралното тяло онова, което той е имал общо с Б в миналия земен живот и тези записи в Акашовата хроника на Луната са повлияли на пътя, също и при Б.
В момента, когато и двамата човеци се срещат, подсъзнателно престава да има единственото значение, защото тогава тези двама души се виждат един друг. Те правят впечатление един върху другия. Изпитват симпатия или антипатия един към друг. Сега действува вече не едно запазване на миналото, а действува настоящето. Явяват се Ангелите и водят тогава хората по-нататък.
към текста >>
Това може да се долови общо взето много точно, когато разумно наблюдаваме
живот
а на човека.
Това може да се долови общо взето много точно, когато разумно наблюдаваме живота на човека.
към текста >>
Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия
живот
.
Хора, които искат да разберат света само с ума, нямат особено голямо разбиране за онова, което съществува вътрешно, защото действително твърде чудесно е, когато виждаме, как един човек застава срещу друг човек. Единият път А приема в своята воля Б така, че казва: и аз самият искам да върша това, което върши. Както му харесва на него, така ми харесва и на мене. Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А. Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека.
Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот.
Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание. По външния изглед хората вярват, че двамата съвсем не си подхождат. Обаче онова, което те носят в тяхното подсъзнание, събира техните воли. Това се показва често пъти още през времето на детството. Колко често пъти някое дете е готово да бъде както "Той", да иска както "Той", да чувствува както "Той".
към текста >>
Това е единият вид, как хората се срещат в
живот
а; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен
живот
с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен
живот
заедно със съответните хора.
Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора.
към текста >>
Ако онова, което двама души упражняват като въздействие един върху друг, прониква чак във волята, в сърцето, в характера, тогава е налице една кармическа съпринадлежност, тогава двамата са били събрани чрез общи изживявания в миналия земен
живот
.
Това е вторият вид, по който се срещаме с хора.
Ако онова, което двама души упражняват като въздействие един върху друг, прониква чак във волята, в сърцето, в характера, тогава е налице една кармическа съпринадлежност, тогава двамата са били събрани чрез общи изживявания в миналия земен живот.
Ако от един човек излиза един импулс, който прониква само до ума, до естетическото чувство, така че този човек само ни харесва или не ни харесва, тогава няма нещо, което Луната е направила, а което Слънцето прави едва в настоящето и което ще намери едно продължение едва в бъдещето. Така щото чрез едно смислено разглежда не на човека ние можем да стигнем до там, да чувствуваме, къде са налице кармически връзки.
към текста >>
За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия
живот
.
Човек може да разбере вече нещата, даже и когато не е един посветен, обаче чрез науката на посвещението нещата стават още по-значително плътни Те се изживяват по друг начин. Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате. Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език.
За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот.
Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот. Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически.
към текста >>
Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен
живот
.
Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език. За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот. Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят.
Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот.
Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически. Това, което ние мислим и вършим в настоящето, то не ни говори, обаче след определено време, след не толкова продължително време онова, което сме направили, което е зарегистрирано на Луната, става говорещо и живо. Акашовите образи са живи образи: когато срещате съдържанието на един минал земен живот, вие се научавате да познавате самия себе си и да познавате един друг човек. Общото от миналия земен живот отново оживява; ето защо не е никак чудно, че ние можем да чуваме да говори това оживяващо отново от вътрешността на другия човек. Ние сме вътрешно заедно с онова, с което сме били заедно в миналия земен живот.
към текста >>
Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен
живот
, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически.
За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот. Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот.
Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически.
Това, което ние мислим и вършим в настоящето, то не ни говори, обаче след определено време, след не толкова продължително време онова, което сме направили, което е зарегистрирано на Луната, става говорещо и живо. Акашовите образи са живи образи: когато срещате съдържанието на един минал земен живот, вие се научавате да познавате самия себе си и да познавате един друг човек. Общото от миналия земен живот отново оживява; ето защо не е никак чудно, че ние можем да чуваме да говори това оживяващо отново от вътрешността на другия човек. Ние сме вътрешно заедно с онова, с което сме били заедно в миналия земен живот. Този ще бъде пътят на хората в бъдещето: хората ще трябва първо да си усвоят едно тънко чувство за това, за да може да бъде изживяна тяхната воля в срещата на един друг човек, така че да чувствуват този човек.
към текста >>
Акашовите образи са живи образи: когато срещате съдържанието на един минал земен
живот
, вие се научавате да познавате самия себе си и да познавате един друг човек.
Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот. Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически. Това, което ние мислим и вършим в настоящето, то не ни говори, обаче след определено време, след не толкова продължително време онова, което сме направили, което е зарегистрирано на Луната, става говорещо и живо.
Акашовите образи са живи образи: когато срещате съдържанието на един минал земен живот, вие се научавате да познавате самия себе си и да познавате един друг човек.
Общото от миналия земен живот отново оживява; ето защо не е никак чудно, че ние можем да чуваме да говори това оживяващо отново от вътрешността на другия човек. Ние сме вътрешно заедно с онова, с което сме били заедно в миналия земен живот. Този ще бъде пътят на хората в бъдещето: хората ще трябва първо да си усвоят едно тънко чувство за това, за да може да бъде изживяна тяхната воля в срещата на един друг човек, така че да чувствуват този човек. В една епоха, която ще дойде след 7,000 до 9,000 години, всички хора на Земята ще чуват да им говорят вътрешно другите хора, с които са свързани кармически.
към текста >>
Общото от миналия земен
живот
отново оживява; ето защо не е никак чудно, че ние можем да чуваме да говори това оживяващо отново от вътрешността на другия човек.
Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот. Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически. Това, което ние мислим и вършим в настоящето, то не ни говори, обаче след определено време, след не толкова продължително време онова, което сме направили, което е зарегистрирано на Луната, става говорещо и живо. Акашовите образи са живи образи: когато срещате съдържанието на един минал земен живот, вие се научавате да познавате самия себе си и да познавате един друг човек.
Общото от миналия земен живот отново оживява; ето защо не е никак чудно, че ние можем да чуваме да говори това оживяващо отново от вътрешността на другия човек.
Ние сме вътрешно заедно с онова, с което сме били заедно в миналия земен живот. Този ще бъде пътят на хората в бъдещето: хората ще трябва първо да си усвоят едно тънко чувство за това, за да може да бъде изживяна тяхната воля в срещата на един друг човек, така че да чувствуват този човек. В една епоха, която ще дойде след 7,000 до 9,000 години, всички хора на Земята ще чуват да им говорят вътрешно другите хора, с които са свързани кармически.
към текста >>
Ние сме вътрешно заедно с онова, с което сме били заедно в миналия земен
живот
.
Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот. Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически. Това, което ние мислим и вършим в настоящето, то не ни говори, обаче след определено време, след не толкова продължително време онова, което сме направили, което е зарегистрирано на Луната, става говорещо и живо. Акашовите образи са живи образи: когато срещате съдържанието на един минал земен живот, вие се научавате да познавате самия себе си и да познавате един друг човек. Общото от миналия земен живот отново оживява; ето защо не е никак чудно, че ние можем да чуваме да говори това оживяващо отново от вътрешността на другия човек.
Ние сме вътрешно заедно с онова, с което сме били заедно в миналия земен живот.
Този ще бъде пътят на хората в бъдещето: хората ще трябва първо да си усвоят едно тънко чувство за това, за да може да бъде изживяна тяхната воля в срещата на един друг човек, така че да чувствуват този човек. В една епоха, която ще дойде след 7,000 до 9,000 години, всички хора на Земята ще чуват да им говорят вътрешно другите хора, с които са свързани кармически.
към текста >>
Естествено посветеният може да срещне в
живот
а хора, с които не е свързан кармически.
Когато се срещнем с един човек, с който не сме били свързани кармически, когато срещаме за първи път, това също се представя различно, след като сме получили посвещението.
Естествено посветеният може да срещне в живота хора, с които не е свързан кармически.
Обаче това отношение ще бъде различно от онова, което съществува за обикновеното съзнание. Той чувствува с определена тънкост нови факти в космическия човек.
към текста >>
Опитайте се да проучите биографиите на посветените и ще видите, че едната прилича на другата, защото по отношение на духовния
живот
посветените са изживели подобни биографии.
И още нещо друго: на вас ще ви направи извънредно силно впечатление и аз говорих върху това в моята книга "Християнството като мистичен факт" как изглеждат биографиите, които са запазени за древните посветени; едната прилича на другата!
Опитайте се да проучите биографиите на посветените и ще видите, че едната прилича на другата, защото по отношение на духовния живот посветените са изживели подобни биографии.
Обаче това не са биографии, които са били написани от хора, защото тези биографии не приличат една на друга. Когато всички онези, които, да речем, са изживели Заратустра, биха написали една характеристика на Заратустра, всеки един би я написал различно, защото Заратустра се е преобразявал за всеки един човек. Онова, което светът трябваше да знае за посветените, беше една биография вдъхновена от висшите Духове.
към текста >>
Също и нещо друго може да обърне вниманието ни, как сме свързани кармически с един човек в
живот
а.
Също и нещо друго може да обърне вниманието ни, как сме свързани кармически с един човек в живота.
Ние срещаме в живота един човек, срещаме някой друг. Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него. Ние не можем да сънуваме за него, защото той не е свързан с нашето астрално тяло, а само с нашия Аз.
към текста >>
Ние срещаме в
живот
а един човек, срещаме някой друг.
Също и нещо друго може да обърне вниманието ни, как сме свързани кармически с един човек в живота.
Ние срещаме в живота един човек, срещаме някой друг.
Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него. Ние не можем да сънуваме за него, защото той не е свързан с нашето астрално тяло, а само с нашия Аз.
към текста >>
Чрез онези хора, които срещаме за първи път в
живот
а, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо.
Това е едно представяне оформено вътре, което няма нищо общо с проявите на човек, с неговата външност, защото сме кармически свързани с него. Срещаме един човек, с който сме били кармически свързани, и веднага сме заставени да си създадем един образ за този човек. Ако съответния човек е художник, т.е. ако ние сме художници, би могло да се случи веднага да нарисуваме един портрет на срещнатия, който портрет един човек еснафин ще намери за съвсем неприличащ на оригинала, докато посветеният намира едно минало въплъщение на човека, когото е нарисуван. Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него.
Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо.
Хората се отнасят също според това. Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно. Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща. Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически. Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество.
към текста >>
Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в
живот
а: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно.
Ако съответния човек е художник, т.е. ако ние сме художници, би могло да се случи веднага да нарисуваме един портрет на срещнатия, който портрет един човек еснафин ще намери за съвсем неприличащ на оригинала, докато посветеният намира едно минало въплъщение на човека, когото е нарисуван. Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него. Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо. Хората се отнасят също според това.
Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно.
Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща. Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически. Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество. Ние се научаваме да познаваме другите неща от света чрез хора, с които не сме свързани кармически. Един пътник, който веднъж минал в полунощ през гарата Кьонигсберг и поискал там да му се даде едно кафе, бил посрещнат много грубо от келнера, когото повикал и който имал червена коса и бил заспал.
към текста >>
Обърнете внимание на
живот
а: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически.
Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него. Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо. Хората се отнасят също според това. Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно. Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща.
Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически.
Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество. Ние се научаваме да познаваме другите неща от света чрез хора, с които не сме свързани кармически. Един пътник, който веднъж минал в полунощ през гарата Кьонигсберг и поискал там да му се даде едно кафе, бил посрещнат много грубо от келнера, когото повикал и който имал червена коса и бил заспал. Върху този случай пътникът записал в своя дневник: кьонигбергийци имат червени коси, сънливи са и груби. Според този среднощен келнер, с когото не е бил кармически свързан, съответният пътник отсъдил за жителите на Кьонигсберг.
към текста >>
Видите ли, чрез такива разглеждания ние добиваме стойности на
живот
а, сближаваме се с хората, научаваме се да бъдем свързани по друг начин с тях.
Видите ли, чрез такива разглеждания ние добиваме стойности на живота, сближаваме се с хората, научаваме се да бъдем свързани по друг начин с тях.
Но ние се научаваме да познаваме не само живота на хората, и това трябва да бъде именно същественото за Антропософията, че тя действително навлиза в живота, ние се научаваме също да чувствуваме, да усещаме и да познаваме космическия живот. Слънцето и Луната изгубват всичко абстрактно и стават нещо живо, към което гледаме в Космоса и което по отношение на малката съдба на хората тук на Земята е съответното велико във вселената.
към текста >>
Но ние се научаваме да познаваме не само
живот
а на хората, и това трябва да бъде именно същественото за Антропософията, че тя действително навлиза в
живот
а, ние се научаваме също да чувствуваме, да усещаме и да познаваме космическия
живот
.
Видите ли, чрез такива разглеждания ние добиваме стойности на живота, сближаваме се с хората, научаваме се да бъдем свързани по друг начин с тях.
Но ние се научаваме да познаваме не само живота на хората, и това трябва да бъде именно същественото за Антропософията, че тя действително навлиза в живота, ние се научаваме също да чувствуваме, да усещаме и да познаваме космическия живот.
Слънцето и Луната изгубват всичко абстрактно и стават нещо живо, към което гледаме в Космоса и което по отношение на малката съдба на хората тук на Земята е съответното велико във вселената.
към текста >>
Така в нашия
живот
е съединено действието на Слънцето и действието на Луната.
Така в нашия живот е съединено действието на Слънцето и действието на Луната.
Всичко онова, което свети долу към нас от Луната, е свързано с нашето космическо минало, а Слънцето е свързано с нашето космическо бъдеще.
към текста >>
Върху тази важна за
живот
а страна на
живот
а, чрез тази страна, която доставя стойности на
живот
а, искаше да обърне особено вниманието нашето Коледно Тържество, което основа отново Антропософското Общество.
Върху тази важна за живота страна на живота, чрез тази страна, която доставя стойности на живота, искаше да обърне особено вниманието нашето Коледно Тържество, което основа отново Антропософското Общество.
Там трябваше да се каже и беше казано, че между нас трябва отново да живее езотериката в истинския смисъл на думата. Ето защо това Коледно Тържество не трябваше да бъде един празник, на който са се събрали определен брой антропософи, то трябваше да продължи да живее в неговата действеност и в неговите импулси. Планира се едно ново устройство на един бюлетин той вече съществува и са излезли от печат вече първите три броя. Първо един бюлетин върху процесите в цялото Антропософско Общество, върху това, което става в Антропософското Общество. Това общество трябва да стане по този начин един жив духовен организъм.
към текста >>
Аз възнамерявам в бъдеще да включвам във всеки брой малки, кратки афоризми, които резюмират важни съдържания на
живот
а, така щото такива афоризми ще могат да се използуват в клоновете или при други случаи.
Колко много са онези хора тук, които бих могъл да запитам, какво става в антропософските клонове в Лайпциг, в Хамбург? Но така трябва да бъде в бъдеще. Тези неща трябва да отидат толкова далече, че онзи, който е член на клона в Нова Зеландия, да има действително една представа за това, което става във Виена. Членовете на Антропософското Общество ще направят добре да съобщават на редакцията на бюлетина онова, което са изживели вътре и вън от Антропософското Общество. Това ще бъде после преработено и винаги ще може да се прочита за това, което става в Антропософското Общество.
Аз възнамерявам в бъдеще да включвам във всеки брой малки, кратки афоризми, които резюмират важни съдържания на живота, така щото такива афоризми ще могат да се използуват в клоновете или при други случаи.
към текста >>
Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен
живот
, пулсиращ
живот
в Антропософското Общество.
Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен живот, пулсиращ живот в Антропософското Общество.
Това искаше нашето Коледно Тържество. За това трябва да има съзнание всеки отделен член. И само поради факта, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години наред стоях настрана, аз реших да поема управлението и председателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума. Наистина при моята възраст аз не бих се решил да работя отново така, както съм вършил това на младини, да започна отново, ако не беше налице една абсолютна необходимост. Същевременно бих искал да апелирам към всеки член на Антропософското Общество, да помага, бих искал това Коледно Тържество да залегне в сърцето на всеки член и да не престава да живее, да продължава да се развива все по-нататък и по-нататък като едно семе на живота, така че в Антропософското Общество да се влее един все по-активен и по-активен живот.
към текста >>
Същевременно бих искал да апелирам към всеки член на Антропософското Общество, да помага, бих искал това Коледно Тържество да залегне в сърцето на всеки член и да не престава да живее, да продължава да се развива все по-нататък и по-нататък като едно семе на
живот
а, така че в Антропософското Общество да се влее един все по-активен и по-активен
живот
.
Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен живот, пулсиращ живот в Антропософското Общество. Това искаше нашето Коледно Тържество. За това трябва да има съзнание всеки отделен член. И само поради факта, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години наред стоях настрана, аз реших да поема управлението и председателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума. Наистина при моята възраст аз не бих се решил да работя отново така, както съм вършил това на младини, да започна отново, ако не беше налице една абсолютна необходимост.
Същевременно бих искал да апелирам към всеки член на Антропософското Общество, да помага, бих искал това Коледно Тържество да залегне в сърцето на всеки член и да не престава да живее, да продължава да се развива все по-нататък и по-нататък като едно семе на живота, така че в Антропософското Общество да се влее един все по-активен и по-активен живот.
Тогава също Антропософското Общество ще може да действува в света.
към текста >>
19.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
От различните антропософски изложения Вие познавате значението, което заобикалящите Земята небесни тела имат за
живот
а и съществуването на човека.
От различните антропософски изложения Вие познавате значението, което заобикалящите Земята небесни тела имат за живота и съществуването на човека.
Днес бих искал да Ви говоря върху една особена глава от тази област. Когато през време на нашето земно съществуване насочим поглед наоколо върху всичко онова, което ни заобикаля на Земята, а също и върху това, което ни заобикаля в мировата околност на Земята, и тогава също, когато нашите физически сетива са насочени към звездите, ние виждаме само онова, което е свързано с онази част на нашето човешко същество, което ние напускаме при смъртта. От различните антропософски описания ние знаем, че човешкото физическо тяло черпи своите сили, също и своя веществен състав от онова, което ни заобикаля на Земята. Знаем по-нататък, че освен физическото тяло ние носим в нас едно етерно тяло и че по същия начин, както физическото тяло черпи своите сили, своите материални съставни части от Земята, така и това етерно тяло черпи своите съставни части, своите сили от ширините на извънземната Вселена, от мировия етер. И този етерен свят е, който заобикаля Земята в пространствените ширини, този етерен свят е, в който са положени звездите, от които светлината се разлива на Земята от Вселената.
към текста >>
Открай време онези, които могат да проникнат с тяхното разбиране по-дълбоко в устройството на мировото цяло, са приписвали на тези две небесни тела, на Слънцето и Луната, мислимо най-голямото значение за човешкия
живот
и за човешкото съществуване.
Знаем по-нататък, че освен физическото тяло ние носим в нас едно етерно тяло и че по същия начин, както физическото тяло черпи своите сили, своите материални съставни части от Земята, така и това етерно тяло черпи своите съставни части, своите сили от ширините на извънземната Вселена, от мировия етер. И този етерен свят е, който заобикаля Земята в пространствените ширини, този етерен свят е, в който са положени звездите, от които светлината се разлива на Земята от Вселената. Така ние дължим нашето физическо и нашето етерно съществуване на онова, което можем да виждаме или в заобикалящия ни на Земята свят или в света, който заобикаля Земята. Обаче в това, което ни обгръща като заобикалящ Земята свят във Вселената, ние виждаме първо две небесни тела, които можем да наречем направо като врати в духовния свят. Ние виждаме две небесни тела, Слънцето и Луната.
Открай време онези, които могат да проникнат с тяхното разбиране по-дълбоко в устройството на мировото цяло, са приписвали на тези две небесни тела, на Слънцето и Луната, мислимо най-голямото значение за човешкия живот и за човешкото съществуване.
към текста >>
Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия
живот
, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт.
Вие сте проследили в моята книга "Тайната наука" и в други книги, че там се говори за един момент, когато физическата Луна се е отделила от Земята. Там е обърнато вниманието върху това, как някога физическата Луна и Земята са образували едно единно небесно тяло във Вселената, как след това тази физическа Луна се е отделила от Земята.
Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт.
към текста >>
И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един
живот
в общение с тогавашните хора.
Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството.
И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора.
към текста >>
Те вече отдавна не са сред земния
живот
.
Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек. Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята.
Те вече отдавна не са сред земния живот.
Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи. И всъщност можем да кажем, че то едва ли вече разбира нещо от тези незначителни остатъци.
към текста >>
Когато разглеждаме човека, как той завършва своя
живот
във физическото тяло тук на Земята, ние откриваме, че в този
живот
се втъкава онова, което наричаме съдба.
Когато разглеждаме човека, как той завършва своя живот във физическото тяло тук на Земята, ние откриваме, че в този живот се втъкава онова, което наричаме съдба.
Тази съдба, която сме свикнали да наричаме с източното име Карма, се очертава като нещо пълно с тайнственост в човешкия живот. Обаче хората не винаги разглеждат това пълно с тайнственост нещо в неговите пълни със значение връзки. Помислете само: двама хора се срещат в определена възраст. Те не са се виждали по-рано. От момента, когато са се срещнали, в техния живот влиза нещо, което е свързано с тяхната общност.
към текста >>
Тази съдба, която сме свикнали да наричаме с източното име Карма, се очертава като нещо пълно с тайнственост в човешкия
живот
.
Когато разглеждаме човека, как той завършва своя живот във физическото тяло тук на Земята, ние откриваме, че в този живот се втъкава онова, което наричаме съдба.
Тази съдба, която сме свикнали да наричаме с източното име Карма, се очертава като нещо пълно с тайнственост в човешкия живот.
Обаче хората не винаги разглеждат това пълно с тайнственост нещо в неговите пълни със значение връзки. Помислете само: двама хора се срещат в определена възраст. Те не са се виждали по-рано. От момента, когато са се срещнали, в техния живот влиза нещо, което е свързано с тяхната общност. Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг.
към текста >>
От момента, когато са се срещнали, в техния
живот
влиза нещо, което е свързано с тяхната общност.
Когато разглеждаме човека, как той завършва своя живот във физическото тяло тук на Земята, ние откриваме, че в този живот се втъкава онова, което наричаме съдба. Тази съдба, която сме свикнали да наричаме с източното име Карма, се очертава като нещо пълно с тайнственост в човешкия живот. Обаче хората не винаги разглеждат това пълно с тайнственост нещо в неговите пълни със значение връзки. Помислете само: двама хора се срещат в определена възраст. Те не са се виждали по-рано.
От момента, когато са се срещнали, в техния живот влиза нещо, което е свързано с тяхната общност.
Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг. Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат. От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали.
към текста >>
Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя
живот
, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат.
Обаче хората не винаги разглеждат това пълно с тайнственост нещо в неговите пълни със значение връзки. Помислете само: двама хора се срещат в определена възраст. Те не са се виждали по-рано. От момента, когато са се срещнали, в техния живот влиза нещо, което е свързано с тяхната общност. Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг.
Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат.
От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали. Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот. Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум.
към текста >>
От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен
живот
е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия.
Помислете само: двама хора се срещат в определена възраст. Те не са се виждали по-рано. От момента, когато са се срещнали, в техния живот влиза нещо, което е свързано с тяхната общност. Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг. Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат.
От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия.
Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали. Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот. Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум. Обаче ние ще видим, как в този общ живот, достъпен за нашите сетива и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали.
към текста >>
Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния
живот
.
Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг. Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат. От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали.
Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот.
Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум. Обаче ние ще видим, как в този общ живот, достъпен за нашите сетива и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали. Можем да запитаме: какво действува и живее в тези насоки, във всички тези сили с които се движим по посоката към другия?
към текста >>
Ние водим с него един общ
живот
, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум.
Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат. От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали. Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот.
Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум.
Обаче ние ще видим, как в този общ живот, достъпен за нашите сетива и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали. Можем да запитаме: какво действува и живее в тези насоки, във всички тези сили с които се движим по посоката към другия?
към текста >>
Обаче ние ще видим, как в този общ
живот
, достъпен за нашите сетива и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали.
От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали. Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот. Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум.
Обаче ние ще видим, как в този общ живот, достъпен за нашите сетива и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали.
Можем да запитаме: какво действува и живее в тези насоки, във всички тези сили с които се движим по посоката към другия?
към текста >>
Ние ще открием, че тук има голяма разлика в земния
живот
между единия вид изживявания и другия.
Това може да бъде също някое събитие, към което ние се движим. Тук трябва да се вземе под внимание всичко, което е свързано със съдбата.
Ние ще открием, че тук има голяма разлика в земния живот между единия вид изживявания и другия.
Ние можем да се срещнем с един човек в живота по два начина. При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата воля. Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска. Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас.
към текста >>
Ние можем да се срещнем с един човек в
живот
а по два начина.
Това може да бъде също някое събитие, към което ние се движим. Тук трябва да се вземе под внимание всичко, което е свързано със съдбата. Ние ще открием, че тук има голяма разлика в земния живот между единия вид изживявания и другия.
Ние можем да се срещнем с един човек в живота по два начина.
При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата воля. Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска. Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас. Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа.
към текста >>
Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в
живот
а.
Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска. Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас. Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа. Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас.
Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота.
към текста >>
Начинът, по който говорим в такъв случай, се различава извънредно много по отношение запознаването с хора в
живот
а.
Представете си само: вие се запознавате с единия или с другия човек, след това отивате някъде другаде и сте изкушени да говорите върху това ваше запознанство, съответно върху другия човек, с който сте се запознали.
Начинът, по който говорим в такъв случай, се различава извънредно много по отношение запознаването с хора в живота.
Единият път говорим така, щото всеки забелязва, че сме свързани вътрешно с нашите думи, че даваме нещо от самите нас, когато говорим за другия човек и говорим неща, които съвсем не са разбираеми за другите хора. Ние говорим за другия човек в красиви думи, обаче той е грозен и около нас има хора, които съвсем не могат да разберат, как можем да говорим така, защото върху тях прави впечатление грозотата на човека. Те не могат да разберат, как можем да говорим в химни за човека, когото те виждат, че е грозен. Обаче нас никак не ни интересува това, което другите намират у него като грозно от естетическа гледна точка, ние не говорим за това, което предава впечатлението получено от неговата външност. Ние говорим за това, което той е възбудил, което той е раздвижил вътре в нас, и това, което говорим за този човек, не е нужно да бъде в съгласие с впечатлението, което другите хора имат.
към текста >>
Вие знаете, че в
живот
а има познанства, при които съвсем не ни хрумва да говорим по този външен начин за един човек.
Обаче при други хора положението е различно. Ние добре виждаме, че те са красиви или грозни. Ние говорим за тях така, че се вижда: меродавни са впечатлението на сетивата, естетическото впечатление, впечатлението върху ума. Ние говорим така, че може би казваме: това е един отличен човек!
Вие знаете, че в живота има познанства, при които съвсем не ни хрумва да говорим по този външен начин за един човек.
Ние говорим също така, че другите веднага могат да разберат нещата, ако и те също познават съответния човек или когато се запознаят с него.
към текста >>
Само че първият начин е онзи, който сочи в миналото към това, че при срещата със съответния човек се раздвижва и възбужда в нас задружния
живот
от миналия земен
живот
.
Тези два начина да описваме срещата си с хора, въобще да гледаме на срещата си с хора, тези два начина просто съществуват.
Само че първият начин е онзи, който сочи в миналото към това, че при срещата със съответния човек се раздвижва и възбужда в нас задружния живот от миналия земен живот.
Че нещо сочи в миналото към предишни въплъщения, в които сме живели заедно с този човек, това е, което се проявява по този начин в нашите чувства при първия вид срещи и при първия вид съждение по отношение на този човек. При втория вид е така, че ние съдим външно, съдим по такъв начин, както могат да разберат това също и другите, защото не сме били заедно с този човек в минали земни съществувания, може би го срещаме за първи път в този наш живот.
към текста >>
При втория вид е така, че ние съдим външно, съдим по такъв начин, както могат да разберат това също и другите, защото не сме били заедно с този човек в минали земни съществувания, може би го срещаме за първи път в този наш
живот
.
Тези два начина да описваме срещата си с хора, въобще да гледаме на срещата си с хора, тези два начина просто съществуват. Само че първият начин е онзи, който сочи в миналото към това, че при срещата със съответния човек се раздвижва и възбужда в нас задружния живот от миналия земен живот. Че нещо сочи в миналото към предишни въплъщения, в които сме живели заедно с този човек, това е, което се проявява по този начин в нашите чувства при първия вид срещи и при първия вид съждение по отношение на този човек.
При втория вид е така, че ние съдим външно, съдим по такъв начин, както могат да разберат това също и другите, защото не сме били заедно с този човек в минали земни съществувания, може би го срещаме за първи път в този наш живот.
към текста >>
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен
живот
от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване.
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване.
Това са Съществата, през сферата на които ние минаваме, преди да слезем в земното съществуване. Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други. И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин. И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот. Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното.
към текста >>
Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния
живот
с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други.
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване. Това са Съществата, през сферата на които ние минаваме, преди да слезем в земното съществуване.
Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други.
И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин. И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот. Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното. Това са книги, които съдържат всичко, което сме преживяли заедно с другите хора. Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през сферата на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, преди да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен живот.
към текста >>
И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен
живот
.
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване. Това са Съществата, през сферата на които ние минаваме, преди да слезем в земното съществуване. Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други. И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин.
И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот.
Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното. Това са книги, които съдържат всичко, което сме преживяли заедно с другите хора. Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през сферата на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, преди да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен живот.
към текста >>
Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през сферата на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, преди да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен
живот
.
Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други. И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин. И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот. Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното. Това са книги, които съдържат всичко, което сме преживяли заедно с другите хора.
Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през сферата на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, преди да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен живот.
към текста >>
По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за
живот
а; но то съществува като знание все пак.
Така чудесно са устроени пълните с тайнственост връзки във Вселената. И така ние трябва да гледаме с едно задълбочено чувство, с едно чувство задълбочено чрез Антропософията, нагоре към лунното съществуване и да обгръщаме с поглед не само онова, което една физическа наука описва за Луната, а да обгърнем с поглед онова, което една Духовна Наука може да ни каже за духовно-душевното, за духовното, което съществува на Луната. Нека помислим само веднъж, как навсякъде се намират притчи за онова, което прави разбираема тази небесна сфера!
По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като знание все пак.
към текста >>
Посветеният възприема онова, което среща по този начин в
живот
а, също и под една друга форма.
Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението. Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята.
Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма.
Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща. Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували.
към текста >>
Той също среща в
живот
а някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението. Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята. Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма.
Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока.
към текста >>
Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен
живот
, може би няколко минали земни съществувания.
Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението. Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята. Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма. Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания.
Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока. Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава пред него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек.
към текста >>
Ние насочваме поглед назад върху нашия земен
живот
: лунното естество действува в нас.
Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество.
Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното естество действува в нас.
То действува така, че, когато срещаме хора и се запознаваме с тях, ние срещаме всъщност нещо многократно, ако тези хора са кармически свързани с нас. За посветения едно такова запознанство е запознанство с няколко човека в него, най-малко с няколко човека в него. Защото това запознанство с миналите земни съществувания е поне толкова живо, колкото е живо запознанството с живота на настоящия човек
към текста >>
Защото това запознанство с миналите земни съществувания е поне толкова живо, колкото е живо запознанството с
живот
а на настоящия човек
Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество. Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното естество действува в нас. То действува така, че, когато срещаме хора и се запознаваме с тях, ние срещаме всъщност нещо многократно, ако тези хора са кармически свързани с нас. За посветения едно такова запознанство е запознанство с няколко човека в него, най-малко с няколко човека в него.
Защото това запознанство с миналите земни съществувания е поне толкова живо, колкото е живо запознанството с живота на настоящия човек
към текста >>
Когато в този случай разгледаме нещата духовно-научно, нищо не ни води в миналото, няма никакви същества в сферата на Луната, които да посредничат за пътя до това запознаване в земния
живот
.
А сега да разгледаме другия вид запознаване, при което хората съдят един за друг повече според външното впечатление, повече според това, което умът им казва, което сетивата има казват за другите, което всеки веднага разбира, според естетическото впечатление и т.н.
Когато в този случай разгледаме нещата духовно-научно, нищо не ни води в миналото, няма никакви същества в сферата на Луната, които да посредничат за пътя до това запознаване в земния живот.
В този случай не е било също записано нищо в сферата на Луната в астралното тяло на човека. Но тук действуват именно други сили. Тук действуват силите, които като духовно-душевни сили са свързани със слънчевото съществуване. Духовно-душевните сили на слънчевото съществуване действуват върху този втори вид запознаване и изтъкават съдбата от една друга страна. За едно духовно разглеждане нещата се представят така, като че, бих могъл да кажа, ние сме изживели като една пълна с тайнственост нощ онова, което ни довежда до хора, с които сме извършили нещо в миналия земен живот.
към текста >>
За едно духовно разглеждане нещата се представят така, като че, бих могъл да кажа, ние сме изживели като една пълна с тайнственост нощ онова, което ни довежда до хора, с които сме извършили нещо в миналия земен
живот
.
Когато в този случай разгледаме нещата духовно-научно, нищо не ни води в миналото, няма никакви същества в сферата на Луната, които да посредничат за пътя до това запознаване в земния живот. В този случай не е било също записано нищо в сферата на Луната в астралното тяло на човека. Но тук действуват именно други сили. Тук действуват силите, които като духовно-душевни сили са свързани със слънчевото съществуване. Духовно-душевните сили на слънчевото съществуване действуват върху този втори вид запознаване и изтъкават съдбата от една друга страна.
За едно духовно разглеждане нещата се представят така, като че, бих могъл да кажа, ние сме изживели като една пълна с тайнственост нощ онова, което ни довежда до хора, с които сме извършили нещо в миналия земен живот.
Тогава ние заставаме срещу самите тези хора: сега ние се насочваме повече според това, което те предизвикват в нас като впечатление, сега е така, като че на мястото на тайнствената нощ настъпва ясният ден, настъпва Слънцето. И от духовната страна е също така: сега и за онези, които са вече отдавна свързани кармически, сега и за тях се явява не само миналото, а настоящето и бъдещето. Съдбата се тъче по-нататък. При човека идва нещо духовно-слънчево.
към текста >>
За разбирането на посветения има голяма разлика, дали някой среща един друг човек, с когото вече е бил заедно в миналия земен
живот
, или го среща за първи път.
Обаче също и за онези, които не са прекарали нищо заедно в минали земни съществувания, и за тях се явява това изтъкаване на съдбата в настоящето и бъдещето и отново: онзи, който разглежда нещо подобно с разбирането на посветения, се за познава с един човек, с когото не е бил заедно в минали земни съществувания, а с когото се събира за първи път или веднъж за първи път, не така, че да вижда зад него като сенки земните съществувания. А когато среща човека, той вижда зад него Съществата на висшите йерархии, Съществата от рода на тези, до които човекът още не е стигнал. Сега зад човека се явяват Ангели, Архангели.
За разбирането на посветения има голяма разлика, дали някой среща един друг човек, с когото вече е бил заедно в миналия земен живот, или го среща за първи път.
Ако е бил заедно с него продължително време в миналия земен живот, тогава зад него се явяват миналите земни съществувания. Ако не е бил заедно с него, тогава зад него се явяват Същества от първата по-висша от човека йерархия, а именно такива Същества, които проникват на Земята до нас със слънчевите лъчи, със светенето на слънчевите лъчи. И също както лунните Същества втъкават в нас, в нашето астрално тяло Кармата, която е минала, тези слънчеви Същества втъкават в нашия Азов организъм в подсъзнателния организъм на Аза на човека онова, което става, след като тук на Земята сме се запознали с един друг човек: това, което е основа за една по-нататъшна карма в бъдещето. Настоящето постоянно се превръща в бъдеще. Това, което сега е още настояще, е било бъдеще за предидущия момент.
към текста >>
Ако е бил заедно с него продължително време в миналия земен
живот
, тогава зад него се явяват миналите земни съществувания.
Обаче също и за онези, които не са прекарали нищо заедно в минали земни съществувания, и за тях се явява това изтъкаване на съдбата в настоящето и бъдещето и отново: онзи, който разглежда нещо подобно с разбирането на посветения, се за познава с един човек, с когото не е бил заедно в минали земни съществувания, а с когото се събира за първи път или веднъж за първи път, не така, че да вижда зад него като сенки земните съществувания. А когато среща човека, той вижда зад него Съществата на висшите йерархии, Съществата от рода на тези, до които човекът още не е стигнал. Сега зад човека се явяват Ангели, Архангели. За разбирането на посветения има голяма разлика, дали някой среща един друг човек, с когото вече е бил заедно в миналия земен живот, или го среща за първи път.
Ако е бил заедно с него продължително време в миналия земен живот, тогава зад него се явяват миналите земни съществувания.
Ако не е бил заедно с него, тогава зад него се явяват Същества от първата по-висша от човека йерархия, а именно такива Същества, които проникват на Земята до нас със слънчевите лъчи, със светенето на слънчевите лъчи. И също както лунните Същества втъкават в нас, в нашето астрално тяло Кармата, която е минала, тези слънчеви Същества втъкават в нашия Азов организъм в подсъзнателния организъм на Аза на човека онова, което става, след като тук на Земята сме се запознали с един друг човек: това, което е основа за една по-нататъшна карма в бъдещето. Настоящето постоянно се превръща в бъдеще. Това, което сега е още настояще, е било бъдеще за предидущия момент. Така щото всъщност нашето развитие протича от миналото в бъдещето.
към текста >>
Както Слънцето и Луната се отнасят в тяхното движение в света, така се отнасят миналото и бъдещето в течението на човешкия
живот
с неговата изтъкана с тайнственост съдба.
Онова, което виждаме да напредва от миналото в бъдещето при човека ние го виждаме навън в Космоса в неговия насрещен образ, като наблюдаваме движещата се в небесното пространство Луна и после след нея или преди нея наблюдаваме Слънцето.
Както Слънцето и Луната се отнасят в тяхното движение в света, така се отнасят миналото и бъдещето в течението на човешкия живот с неговата изтъкана с тайнственост съдба.
Също както при срещата с един човек си казваме с помощта на науката на посвещението от едно дълбоко, много дълбоко и развълнувано чувство: това, което виждаш зад него, което лунните същества са записали в неговото астрално тяло, то принадлежи еднакво на тебе както и на него, чрез него ти си се сраснал с него. Така, Когато с помощта на науката на посвещението срещаме за първи път един човек в света ние си казваме: зад него стоят Ангели, Архангели. Всеки от тях сочи така да се каже с пръст към бъдещето. Тук се явяват много възможности, възможности на един бъдещ съдбовен живот.
към текста >>
Тук се явяват много възможности, възможности на един бъдещ съдбовен
живот
.
Онова, което виждаме да напредва от миналото в бъдещето при човека ние го виждаме навън в Космоса в неговия насрещен образ, като наблюдаваме движещата се в небесното пространство Луна и после след нея или преди нея наблюдаваме Слънцето. Както Слънцето и Луната се отнасят в тяхното движение в света, така се отнасят миналото и бъдещето в течението на човешкия живот с неговата изтъкана с тайнственост съдба. Също както при срещата с един човек си казваме с помощта на науката на посвещението от едно дълбоко, много дълбоко и развълнувано чувство: това, което виждаш зад него, което лунните същества са записали в неговото астрално тяло, то принадлежи еднакво на тебе както и на него, чрез него ти си се сраснал с него. Така, Когато с помощта на науката на посвещението срещаме за първи път един човек в света ние си казваме: зад него стоят Ангели, Архангели. Всеки от тях сочи така да се каже с пръст към бъдещето.
Тук се явяват много възможности, възможности на един бъдещ съдбовен живот.
към текста >>
Обаче болестта е свързана също със съдбата, тя се явява в
живот
а като нещо съдбовно.
Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате. Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го среда без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества. Когато някой мисли така, това е само една научна фантазия. Човекът преобразява храната също така както всичко, което се намира в заобикалящия го свят. Ако не може да стори това, тогава той се разболява: тази е физическата причина на болестта.
Обаче болестта е свързана също със съдбата, тя се явява в живота като нещо съдбовно.
към текста >>
Видите ли, когато в този земен
живот
ние сме такива, каквито стоим сега от някоя година на 19-то или 20-то столетие до 6 февруари 1924 година, когато стоим в този земен
живот
и разглеждаме само този земен
живот
, ние можем вече да кажем: когато в този
живот
искаме да се разболеем чрез заобикалящия ни свят, този свят трябва да действува силно върху нас.
Видите ли, когато в този земен живот ние сме такива, каквито стоим сега от някоя година на 19-то или 20-то столетие до 6 февруари 1924 година, когато стоим в този земен живот и разглеждаме само този земен живот, ние можем вече да кажем: когато в този живот искаме да се разболеем чрез заобикалящия ни свят, този свят трябва да действува силно върху нас.
Върху нас трябва да действува силно поне топлината или студа или някой вреден въздух или нещо подобно. Трябва да бъде нещо силно, което идва от вън, което действува върху нас и причинява нашето заболяване. Накратко казано, когато имаме само впечатлението за душевното, ние не се разболяваме. За да се разболеем, трябва върху нас да действува нещо силно от външната среда.
към текста >>
В този
живот
те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло.
Но сега предположете следното. В настоящето има толкова много хора които живеят материалистично, които също искат да имат материалистични впечатления от заобикалящия свят.
В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло.
Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека.
към текста >>
Те ядат духовното на растенията, душевното на
живот
ните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви.
Но сега предположете следното. В настоящето има толкова много хора които живеят материалистично, които също искат да имат материалистични впечатления от заобикалящия свят. В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло.
Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви.
Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека. Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот.
към текста >>
Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за не
живот
о вещество.
Но сега предположете следното. В настоящето има толкова много хора които живеят материалистично, които също искат да имат материалистични впечатления от заобикалящия свят. В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло. Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви.
Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество.
Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека. Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания.
към текста >>
Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен
живот
.
Но сега предположете следното. В настоящето има толкова много хора които живеят материалистично, които също искат да имат материалистични впечатления от заобикалящия свят. В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло. Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество.
Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот.
В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека. Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства.
към текста >>
В този следващ земен
живот
ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили.
В настоящето има толкова много хора които живеят материалистично, които също искат да имат материалистични впечатления от заобикалящия свят. В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло. Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот.
В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили.
Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека. Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства.
към текста >>
Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен
живот
, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека.
В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло. Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили.
Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека.
Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека.
към текста >>
Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен
живот
.
Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека.
Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот.
Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека. Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи.
към текста >>
Всичко, което в един земен
живот
е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия
живот
и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания.
Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека. Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот.
Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания.
По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека. Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи. Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота.
към текста >>
Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия
живот
е свързано с нещо действуващо в един минал земен
живот
, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен
живот
, ние го излекуваме за един следващ
живот
, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека.
Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека. Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства.
Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека.
Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи. Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота.
към текста >>
Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен
живот
в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи.
Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека.
Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи.
Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота.
към текста >>
Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с
живот
а, ражда усещания и чувства за
живот
а.
Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека. Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи.
Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота.
към текста >>
Чрез това Обществото ще може да получи своя духовен
живот
, от който се нуждае.
И аз се надявам, че ние, които сме събрани в такъв голям брой в тези клонове на Антропософското Общество, ще се сраснем именно чрез такива разглеждания с тази задача на Антропософията, да задълбочим не само мислите, но и усещанията, и сърцето. И за да стане това все по-добре, все по-интензивно, за това бе устроено Коледното Тържество. Това Коледно Тържество обърна вниманието върху факта, че, ако Антропософското Общество трябва да разгърне неговата дейност, неговото действие по един правилен начин по-нататък, то трябва да изостави пътищата, по които е вървяло през последните 10 години, трябва да изостави това, което е външно съобразно с обществото, и да обхване с неговата дейност вътрешно духовното. То трябва да приеме в цялост един езотеричен характер. Това, което ще съществува в бъдеще в Дорнах като Висша Школа за Духовна Наука, трябва да носи един вид езотеричен характер, и цялата конституция на Обществото трябва да носи един езотеричен характер.
Чрез това Обществото ще може да получи своя духовен живот, от който се нуждае.
То не трябва да се овъншни, а овъншнянането го застрашаваше през последните 10 години.
към текста >>
И който вижда в
живот
о, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото.
По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи. Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност. Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо.
И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото.
Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува. И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там. Тези принципи са едно разказване, а не устави. Аз обърнах вниманието на това, че Обществото трябва да има един президиум, който върши, действува, който в действието, в своята инициатива вижда онова, което го съставлява, кое то го образува. Така ние се постарахме да поставим на мястото на абстракциите чисто човешкото, непосредственото човешкото още в "устава".
към текста >>
И в тези така наречени устави не се изисква
живот
на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там.
Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност. Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо. И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува.
И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там.
Тези принципи са едно разказване, а не устави. Аз обърнах вниманието на това, че Обществото трябва да има един президиум, който върши, действува, който в действието, в своята инициатива вижда онова, което го съставлява, кое то го образува. Така ние се постарахме да поставим на мястото на абстракциите чисто човешкото, непосредственото човешкото още в "устава". Така може единствено да живее едно Общества, което трябва да бъде един организъм за нещо духовно, което се влива в света.
към текста >>
Но ние ще можем да го приеме също така, бих могъл да кажа, като център на
живот
о действие С това аз мога само да загатна защото казах, че бих искал да кажа само малко думи, всичко останало се казва ясно в "Бюлетините" мога само да загатна, че фактически чрез Коледното Тържество бе направен опит да се внесе един нов дух в Антропософското Общество.
Видите ли, аз бих могъл да кажа: този президиум, който бе образуван в Дорнах на Коледното Тържество, почива на един вид хипотетично съждение. Когато Обществото иска да приемем това, което той върши, тогава той ще бъде президиумът; ако то не иска да го приеме, тогава този президиум не ще бъде въобще нищо.
Но ние ще можем да го приеме също така, бих могъл да кажа, като център на живото действие С това аз мога само да загатна защото казах, че бих искал да кажа само малко думи, всичко останало се казва ясно в "Бюлетините" мога само да загатна, че фактически чрез Коледното Тържество бе направен опит да се внесе един нов дух в Антропософското Общество.
Обаче желателно е да се разбере, от какъв род е този нов дух: че това е един дух на живота в сравнение с духа на абстракциите, че това е един дух, който би искал да говори не на главите, на умовете, а на сърцата. От тук идва това, че всъщност това Коледно Тържество или не е нищо за антропософското дело, или то е всичко. То ще бъде нищо, ако не намери своето продължение, ако е било само едно празненство, на което сме се порадвали малко; след това забравяме всичко и живеем по старите пътища. Тогава то няма никакво съдържание, нищо не се отразява обратно върху него. То получава своето съдържание само от живота върху различните области на Обществото, то е една действителност едва чрез това, което става чрез него, което непрестанно става чрез него в живота на Антропософското Общество.
към текста >>
Обаче желателно е да се разбере, от какъв род е този нов дух: че това е един дух на
живот
а в сравнение с духа на абстракциите, че това е един дух, който би искал да говори не на главите, на умовете, а на сърцата.
Видите ли, аз бих могъл да кажа: този президиум, който бе образуван в Дорнах на Коледното Тържество, почива на един вид хипотетично съждение. Когато Обществото иска да приемем това, което той върши, тогава той ще бъде президиумът; ако то не иска да го приеме, тогава този президиум не ще бъде въобще нищо. Но ние ще можем да го приеме също така, бих могъл да кажа, като център на живото действие С това аз мога само да загатна защото казах, че бих искал да кажа само малко думи, всичко останало се казва ясно в "Бюлетините" мога само да загатна, че фактически чрез Коледното Тържество бе направен опит да се внесе един нов дух в Антропософското Общество.
Обаче желателно е да се разбере, от какъв род е този нов дух: че това е един дух на живота в сравнение с духа на абстракциите, че това е един дух, който би искал да говори не на главите, на умовете, а на сърцата.
От тук идва това, че всъщност това Коледно Тържество или не е нищо за антропософското дело, или то е всичко. То ще бъде нищо, ако не намери своето продължение, ако е било само едно празненство, на което сме се порадвали малко; след това забравяме всичко и живеем по старите пътища. Тогава то няма никакво съдържание, нищо не се отразява обратно върху него. То получава своето съдържание само от живота върху различните области на Обществото, то е една действителност едва чрез това, което става чрез него, което непрестанно става чрез него в живота на Антропософското Общество. Коледното Тържество става действително едва чрез това, което става по-нататък от него.
към текста >>
То получава своето съдържание само от
живот
а върху различните области на Обществото, то е една действителност едва чрез това, което става чрез него, което непрестанно става чрез него в
живот
а на Антропософското Общество.
Но ние ще можем да го приеме също така, бих могъл да кажа, като център на живото действие С това аз мога само да загатна защото казах, че бих искал да кажа само малко думи, всичко останало се казва ясно в "Бюлетините" мога само да загатна, че фактически чрез Коледното Тържество бе направен опит да се внесе един нов дух в Антропософското Общество. Обаче желателно е да се разбере, от какъв род е този нов дух: че това е един дух на живота в сравнение с духа на абстракциите, че това е един дух, който би искал да говори не на главите, на умовете, а на сърцата. От тук идва това, че всъщност това Коледно Тържество или не е нищо за антропософското дело, или то е всичко. То ще бъде нищо, ако не намери своето продължение, ако е било само едно празненство, на което сме се порадвали малко; след това забравяме всичко и живеем по старите пътища. Тогава то няма никакво съдържание, нищо не се отразява обратно върху него.
То получава своето съдържание само от живота върху различните области на Обществото, то е една действителност едва чрез това, което става чрез него, което непрестанно става чрез него в живота на Антропософското Общество.
Коледното Тържество става действително едва чрез това, което става по-нататък от него. Да насочваме поглед към Коледното Тържество ни задължава вече известна отговорност в душата, да направим от него нещо действително, докато иначе то ще се оттегли от земното съществуване, ще върви в същата посока, която днес описах за лунната същност. Естествено то беше в определен смисъл тук в света. Дали ще бъде действено като Коледното Тържество за живота, зависи, дали то ще бъде продължено.
към текста >>
Дали ще бъде действено като Коледното Тържество за
живот
а, зависи, дали то ще бъде продължено.
Тогава то няма никакво съдържание, нищо не се отразява обратно върху него. То получава своето съдържание само от живота върху различните области на Обществото, то е една действителност едва чрез това, което става чрез него, което непрестанно става чрез него в живота на Антропософското Общество. Коледното Тържество става действително едва чрез това, което става по-нататък от него. Да насочваме поглед към Коледното Тържество ни задължава вече известна отговорност в душата, да направим от него нещо действително, докато иначе то ще се оттегли от земното съществуване, ще върви в същата посока, която днес описах за лунната същност. Естествено то беше в определен смисъл тук в света.
Дали ще бъде действено като Коледното Тържество за живота, зависи, дали то ще бъде продължено.
към текста >>
Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия
живот
, религията, изкуството и т.н.
Ето защо бих искал да Ви помоля, да приемете с цялата сериозност това, което се съдържа в Бюлетина, да гледате действително с цялата сериозност на това, което ще дойде при Вас не само в описанието, а като действителност. Нали, не всичко може да бъде направено така набързо, това може да стане само постепенно. Постоянно идват някои и питат: как трябва да бъде направено това и това? Естествено не всичко може да стане за един ден. Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка седмица ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстрактно във формата на тезиси.
Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н.
в този бюлетин носещ името "Какво става в Антропософското Общество". И тогава в различните антропософски клонове членовете ще имат случая да кажат: от Дорнах ни е изпратена тази или онази мисъл като насочваща линия: нека наред с другото да говорим в нашите клонове преди всичко всяка седмица върху това, което ни се изпраща от Дорнах като мисъл, която е изразена в бюлетина.
към текста >>
Чрез това ще дойде единство в различните области на антропософския
живот
в Обществото.
Чрез това ще дойде единство в различните области на антропософския живот в Обществото.
И така по този начин ще се родят постепенно много неща, които ще проникват фактически като кръв Антропософското Общество, не само за да се говори за единство, а за да се внесе нещо в него, което може да го проникне с един на духовна кръв. Върху това искахме да обърнем вниманието на Коледното Тържество. Тогава присъствуващите можаха да почувствуват това сега членовете на Обществото ще го видят по-нататък.
към текста >>
Действително в Германия членовете стоят в антропософския
живот
по един съвършено различен начин в сравнение с другаде.
Но това е необходимо особено тук в Германия.
Действително в Германия членовете стоят в антропософския живот по един съвършено различен начин в сравнение с другаде.
Другаде враждебността против Антропософското Общество, въобще против Антропософията не се е развила така както тук. Може да се види, че, когато тази враждебност се явява някъде другаде, тя е внесена от тук, макар и да съществува навсякъде един вид враждебност, особено около самия Дорнах. Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано. Можем да кажем, че бяхме изправени пред едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре. Защото така стана в самите факти.
към текста >>
Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския
живот
и т.н.
Може да се види, че, когато тази враждебност се явява някъде другаде, тя е внесена от тук, макар и да съществува навсякъде един вид враждебност, особено около самия Дорнах. Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано. Можем да кажем, че бяхме изправени пред едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре. Защото така стана в самите факти. Когато бе основано Антропософското Общество в 1912 -1913 година да, достатъчно е само да помислите: аз не бях натоварен в Антропософското Общество нито с някаква длъжност, нито пък бях въобще член на това общество.
Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н.
И трябваше първо да направим опит, за да видим, какво може да стане по този начин.
към текста >>
И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в
живот
а.
И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота.
И бих искал да се почувствува те, че ние стоим пред едно начало. И когато чувствуваме правилно, че стоим пред едно начало, тогава от това начало може да стане нещо, тъй като това начало носи нещо в себе си. Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество.
към текста >>
Ако това бъде разбрано, тогава може би чрез този опит ще стане възможно, в съвместната работа от всички места с онова, което трябва да изхожда от Дорнах, през Антропософското Общество да протече истински антропософски
живот
.
Ако това бъде разбрано, тогава може би чрез този опит ще стане възможно, в съвместната работа от всички места с онова, което трябва да изхожда от Дорнах, през Антропософското Общество да протече истински антропософски живот.
С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот.
към текста >>
С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския
живот
; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския
живот
.
Ако това бъде разбрано, тогава може би чрез този опит ще стане възможно, в съвместната работа от всички места с онова, което трябва да изхожда от Дорнах, през Антропософското Общество да протече истински антропософски живот.
С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот.
към текста >>
И всичко действуващо в света, определящо съдбата на човека може да бъде истински импулс за антропософската работа, за антропософското действие, за антропософския
живот
.
Така искаме ние да действуваме съвместно, искаме обаче също да считаме Тържеството от Дорнах действително като нещо оправдано, като нещо сериозно, да не гледаме на него като на нещо, което може да ни бъде безразлично, а да гледаме на него като нещо, което фактически прониква дълбоко, дълбоко в сърцето, в душата, в съвестта. Тогава в Коледното Тържество ние ще сме имали по един правилен начин не само една празнична седмица, а нещо действуващо в света, нещо определящо съдбата на човек.
И всичко действуващо в света, определящо съдбата на човека може да бъде истински импулс за антропософската работа, за антропософското действие, за антропософския живот.
към текста >>
20.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Има хора, които усещат това отдалечаване като тежко препятствие в
живот
а, копнеят за посланията на духовния свят и търсят път да ги достигнат.
В днешната епоха, когато съзнанието на човечеството е отдалечено до най-голяма степен от духовния свят, посланията от там се превръщат в най-належаща и неотменима необходимост.
Има хора, които усещат това отдалечаване като тежко препятствие в живота, копнеят за посланията на духовния свят и търсят път да ги достигнат.
Много са погрешните пътища, верният е само един. Той подробно е описан от Рудолф Щайнер най-вече в три негови книги: «Въведение в тайната наука», «Как се постигат познания за висшите светове», публикувани на български език, и предлаганата сега книга «Указания за езотерично обучение». В първите две са разгледани принципните положения, а в настоящата са дадени практически указания за едно сериозно езотерично обучение.
към текста >>
Указанията са давани на Езотерично училище през годините 1906-1909, когато духовният
живот
в Европа е бил под силното влияние на теософията - упадъчна форма на великите за времето си древни индуски учения.
Указанията са давани на Езотерично училище през годините 1906-1909, когато духовният живот в Европа е бил под силното влияние на теософията - упадъчна форма на великите за времето си древни индуски учения.
Без да отчитат промените в човешкото съзнание, книгите на авторите-теософи са написани на символичен език, инстинктивно възприеман от древното безазово съзнание, но напълно неразбираем за съвременния интелект. За да ги направи разбираеми за съвременното съзнание, Рудолф Щайнер е започнал да прави тълкуване на «Светлина по пътя» от Мейбъл Колинс и на «Гласът на мълчанието» от Елена Блаватска. Само е започнал, не е продължил, защото междувременно напълно е изчезнал интересът към тези произведения и към теософията изобщо. В българското издание тези две глави от книгата са изоставени. Вместо тях са прибавени две лекции на Рудолф Щайнер от 1992 година: «Древни и съвременни методи на посвещение», която направо обосновава изоставянето на посочените глави, и «Изследване на свръхсетивните светове», в която най-пълно е развит въпросът за медитацията - такава, каквато е най-подходяща за съвременното съзнание.
към текста >>
От там узнаваме, че медитацията е единствената действително свободна постъпка в
живот
а.
Само е започнал, не е продължил, защото междувременно напълно е изчезнал интересът към тези произведения и към теософията изобщо. В българското издание тези две глави от книгата са изоставени. Вместо тях са прибавени две лекции на Рудолф Щайнер от 1992 година: «Древни и съвременни методи на посвещение», която направо обосновава изоставянето на посочените глави, и «Изследване на свръхсетивните светове», в която най-пълно е развит въпросът за медитацията - такава, каквато е най-подходяща за съвременното съзнание. Затова може да се препоръча упражненията, дадени в книгата, да се правят под осветлението на тази лекция. В нея е казана последната дума по този въпрос.
От там узнаваме, че медитацията е единствената действително свободна постъпка в живота.
към текста >>
21.
Съдържание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в
живот
а
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
към текста >>
22.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
От нахлуването на впечатленията, от умъртвяването на астралните органи, които по-рано са действали несъзнателно в човека, от всичко това се е породил и се поражда
живот
ът на отделния Аз, на Аз-съзнанието.
Когато неговите очи напълно се отварят за физическата светлина, когато пред духовния свят се спуска булото на Майя, тогава астралното тяло на човека започва да получава впечатления от околния свят чрез физическото и етерното тяло и от своя страна ги препраща на Аза, откъдето те навлизат в съзнанието на човека. С това астралното тяло бива постоянно заето, постоянно в действие. Но това, което сега работи в него, не са ваятелни, не са градивни сили съответстващи на неговата природа. Това са сили, които го изтощават, които го разяждат и умъртвяват, за да събудят Аз-съзнанието. Само през нощта, когато потъва в хомогенния му ритмично-духовен свят, то отново се засилва и може да достави сили също на физическото и етерното тяло.
От нахлуването на впечатленията, от умъртвяването на астралните органи, които по-рано са действали несъзнателно в човека, от всичко това се е породил и се поражда животът на отделния Аз, на Аз-съзнанието.
От живот - смърт, от смърт - живот. Кръгът на змията беше затворен. Сега от това будно Аз-съзнание трябва да дойдат силите, които отново да запалят живот в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.
към текста >>
От
живот
- смърт, от смърт -
живот
.
С това астралното тяло бива постоянно заето, постоянно в действие. Но това, което сега работи в него, не са ваятелни, не са градивни сили съответстващи на неговата природа. Това са сили, които го изтощават, които го разяждат и умъртвяват, за да събудят Аз-съзнанието. Само през нощта, когато потъва в хомогенния му ритмично-духовен свят, то отново се засилва и може да достави сили също на физическото и етерното тяло. От нахлуването на впечатленията, от умъртвяването на астралните органи, които по-рано са действали несъзнателно в човека, от всичко това се е породил и се поражда животът на отделния Аз, на Аз-съзнанието.
От живот - смърт, от смърт - живот.
Кръгът на змията беше затворен. Сега от това будно Аз-съзнание трябва да дойдат силите, които отново да запалят живот в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.
към текста >>
Сега от това будно Аз-съзнание трябва да дойдат силите, които отново да запалят
живот
в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.
Това са сили, които го изтощават, които го разяждат и умъртвяват, за да събудят Аз-съзнанието. Само през нощта, когато потъва в хомогенния му ритмично-духовен свят, то отново се засилва и може да достави сили също на физическото и етерното тяло. От нахлуването на впечатленията, от умъртвяването на астралните органи, които по-рано са действали несъзнателно в човека, от всичко това се е породил и се поражда животът на отделния Аз, на Аз-съзнанието. От живот - смърт, от смърт - живот. Кръгът на змията беше затворен.
Сега от това будно Аз-съзнание трябва да дойдат силите, които отново да запалят живот в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.
към текста >>
За външния
живот
човекът бил като мъртъв и нежните зародиши били отглеждани настрана от ослепителната дневна светлина.
Първоначално посвещението е ставало в напълно трансово съзнание, но е било съоръжено със средствата да отпечатва във физическото тяло спомените за това, което се е случвало вън от физическото тяло. Затова е било необходимо заедно с астралното тяло да се отдели и етерното тяло, което е носител на паметта. И двете тела са се потопявали в морето на мъдростта, в Махадева, в светлината на Озирис. Това посвещение се е извършвало в най-дълбока тайна и в пълно усамотение. Никакъв полъх от външния свят не бивало да прониква там.
За външния живот човекът бил като мъртъв и нежните зародиши били отглеждани настрана от ослепителната дневна светлина.
към текста >>
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на
живот
а, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето.
По-късно от тъмнината на мистериите посвещението излиза в най-ясната дневна светлина.
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето.
Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството.
към текста >>
Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в
живот
а си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки.
По-късно от тъмнината на мистериите посвещението излиза в най-ясната дневна светлина. В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето.
Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки.
Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството. Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове.
към текста >>
В посвещението на
божествен
ата любов на кръста стана пожертването на Аза за всички.
По-късно от тъмнината на мистериите посвещението излиза в най-ясната дневна светлина. В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето. Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни.
В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички.
Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството. Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове. Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща кръв, изпълниха своята задача. Те станаха мощни дарители на импулси. Те направиха човеците зрели за Посвещението на Волята.
към текста >>
23.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Никой не трябва да си мисли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния
живот
, ако не изпълни тези условия.
В следващото изложение ще бъдат описани условията, които трябва да стоят в основата на едно духовно развитие.
Никой не трябва да си мисли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния живот, ако не изпълни тези условия.
Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия. На човека не могат да се дадат сили отвън, той може само да развие силите, които вече се намират в него. Те не се развиват от само себе си, защото срещу тях съществуват външни и вътрешни препятствия. Външните препятствия ще бъдат отстранени чрез следните правила на живот, а вътрешните - чрез специалните указания за медитация, концентрация и т.н.
към текста >>
Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако
живот
ът не бъде уреден съобразно тези условия.
В следващото изложение ще бъдат описани условията, които трябва да стоят в основата на едно духовно развитие. Никой не трябва да си мисли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния живот, ако не изпълни тези условия.
Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия.
На човека не могат да се дадат сили отвън, той може само да развие силите, които вече се намират в него. Те не се развиват от само себе си, защото срещу тях съществуват външни и вътрешни препятствия. Външните препятствия ще бъдат отстранени чрез следните правила на живот, а вътрешните - чрез специалните указания за медитация, концентрация и т.н.
към текста >>
Външните препятствия ще бъдат отстранени чрез следните правила на
живот
, а вътрешните - чрез специалните указания за медитация, концентрация и т.н.
В следващото изложение ще бъдат описани условията, които трябва да стоят в основата на едно духовно развитие. Никой не трябва да си мисли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния живот, ако не изпълни тези условия. Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия. На човека не могат да се дадат сили отвън, той може само да развие силите, които вече се намират в него. Те не се развиват от само себе си, защото срещу тях съществуват външни и вътрешни препятствия.
Външните препятствия ще бъдат отстранени чрез следните правила на живот, а вътрешните - чрез специалните указания за медитация, концентрация и т.н.
към текста >>
Да се опита да измисли някакво действие, което според обичайното протичане на
живот
а му дотогава съвсем не би предприел.
След като човек така се е упражнявал приблизително един месец, нека премине към едно второ изискване.
Да се опита да измисли някакво действие, което според обичайното протичане на живота му дотогава съвсем не би предприел.
Нека сам превърне тази постъпка в ежедневно задължение. Добре ще е, ако може да избере едно действие, което да повтаря всеки ден по възможност дълъг период от време. Отново е по-добре да започне с едно незначително действие, за извършването на което, така да се каже, да трябва да употребява вътрешна принуда, например всеки ден в определен час да полива купено цвете. След известно време към първото действие да прибави второ подобно, по-късно трето и т.н., колкото може да извършва при запазване на всичките си други задължения. Това упражнение също трябва да се прави един месец.
към текста >>
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на
живот
а изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение.
Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр. Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата. Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>
Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен
живот
.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение. Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр. Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата.
Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот.
Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>
Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен
живот
ното и казал: Какви чудно хубави зъби има това
живот
но.
През четвъртия месец като ново упражнение да бъде подето придобиването на така наречената позитивност. Тя се състои в следното: При всички събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр.
Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно.
Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа. В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така?
към текста >>
Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита
божествен
ата душа.
През четвъртия месец като ново упражнение да бъде подето придобиването на така наречената позитивност. Тя се състои в следното: При всички събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр. Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно. Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото.
Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа.
В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика. Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят.
към текста >>
24.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои
живот
а си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен
живот
съобразно езотеричните изисквания.
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания.
Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си.
към текста >>
Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си
живот
да не изпуска из погледа си тези правила.
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания. Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания.
Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила.
И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика. Никога не е прекалено често, сериозно да се проверява чрез вътрешно самонаблюдение, дали вътре в душата не се крият подобни чувства. От такива чувства човек все повече ще се освобождава чрез енергично следване на посочените тук правила.
към текста >>
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в
живот
а от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр.
Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение.
към текста >>
Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в
живот
а.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр.
Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота.
Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа.
към текста >>
Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които
живот
ът ме е поставил.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора.
Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил.
Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл.
към текста >>
Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния
живот
, обаче в
живот
а на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия.
За езотеричния ученик нищо не е по-лошо от това, ако той иска да остане с тези понятия, които вече има, и ако иска да разбира всичко само с тяхна помощ. Безкрайно важно е, постоянно да се усвояват все нови и нови представи и понятия. Ако това не стане, в случай че ученикът дойде до свръхсетивни прозрения, ще пристъпи към тях без добре подготвена способност за разбиране и те ще го надвият, което или ще бъде в негов ущърб, или най-малкото той ще изпита неудовлетвореност, защото при такива обстоятелства е възможно да е достигнал до висши изживявания, без сам да забележи това. Не е малък броят на учениците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности.
Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в живота на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия.
към текста >>
Не може да постигне езотерично развитие никой, който не разбере пълното значение на така наречените абстракции за
живот
а и не обогати душата си със съответните представи и понятия.
От четирите правила това е най-трудното, особено в житейските отношения на нашето време. Материалистичното мислене във висока степен е отнело способността на човека да мисли с несетивни понятия. Човек трябва да се постарае да мисли с такива понятия, които във външната сетивна действителност никога не са съвършени, а са само приблизителни както например понятието за окръжността, за кръга. Никога не е налице съвършена окръжност (кръг), тя може само да се мисли, обаче в основата на всички кръгли образувания лежи тази мислена окръжност като техен закон. Или човек може да мисли за един висок нравствен идеал; в своя съвършен вид този идеал може да не бъде напълно осъществен от никой човек, но той лежи в основата на много човешки постъпки като техен закон.
Не може да постигне езотерично развитие никой, който не разбере пълното значение на така наречените абстракции за живота и не обогати душата си със съответните представи и понятия.
към текста >>
25.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Подреждането на
живот
а.
Подреждането на живота.
Да се живее природосъобразно и духовносъобразно; човек да не се оставя да бъде погълнат от външната суета на дреболиите в живота. Да се отбягва всичко, което внася безпокойствие и бързане в живота.
към текста >>
Да се живее природосъобразно и духовносъобразно; човек да не се оставя да бъде погълнат от външната суета на дреболиите в
живот
а.
Подреждането на живота.
Да се живее природосъобразно и духовносъобразно; човек да не се оставя да бъде погълнат от външната суета на дреболиите в живота.
Да се отбягва всичко, което внася безпокойствие и бързане в живота.
към текста >>
Да се отбягва всичко, което внася безпокойствие и бързане в
живот
а.
Подреждането на живота. Да се живее природосъобразно и духовносъобразно; човек да не се оставя да бъде погълнат от външната суета на дреболиите в живота.
Да се отбягва всичко, което внася безпокойствие и бързане в живота.
към текста >>
Живот
ът да се разглежда като поле за работа и средство за развитие нагоре, и съобразно с това да се действа.
Нищо да не е прибързано, но също и да не е лениво.
Животът да се разглежда като поле за работа и средство за развитие нагоре, и съобразно с това да се действа.
към текста >>
Стремежът възможно най-много да се научи от
живот
а.
Стремежът възможно най-много да се научи от живота.
към текста >>
Нищо да не минава покрай нас, без да стане повод за събиране на опитности, полезни за
живот
а.
Нищо да не минава покрай нас, без да стане повод за събиране на опитности, полезни за живота.
Ако човек извърши нещо неправилно или несъвършено, това да стане причина по-късно да направи подобно нещо правилно и съвършено.
към текста >>
При това човек да потъне дълбоко в себе си, да се съветва със себе си, да проверява и изгражда своите принципи в
живот
а, мислено да преглежда своите знания - също и обратното: своите незнания - да претегля задълженията си, да разсъждава върху съдържанието и истинската цел на
живот
а, да осъжда своите грешки и несъвършенства; с една дума: да се стреми да открива съществените, непреходните неща, да се залови сериозно с подходящи цели, например да придобие определени добродетели.
От време навреме да се обръща погледът навътре, макар само за пет минути на ден по едно и също време.
При това човек да потъне дълбоко в себе си, да се съветва със себе си, да проверява и изгражда своите принципи в живота, мислено да преглежда своите знания - също и обратното: своите незнания - да претегля задълженията си, да разсъждава върху съдържанието и истинската цел на живота, да осъжда своите грешки и несъвършенства; с една дума: да се стреми да открива съществените, непреходните неща, да се залови сериозно с подходящи цели, например да придобие определени добродетели.
(Да не изпада в грешката да си мисли, че е извършил каквото и да било добре, а непрекъснато да се стреми по-нататък към най-висши образци.)
към текста >>
26.
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в
живот
а
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
към текста >>
27.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в
живот
а
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
към текста >>
Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния
живот
.
Рано сутрин, веднага след събуждане, когато през душата още не са минали други впечатления, човек се отдава на своята медитация.
Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния живот.
Стреми се да освободи душата си от всички грижи и безпокойства, които го гнетят в това време. Тогава започва медитацията[1]. За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея. Тези седем реда трябва да живеят в съзнанието пет минути. Ако други представи искат да се натрапят, тогава човек винаги отново се връща към тези седем реда, в които напълно потъва.
към текста >>
Сияе
божествен
остта на моята душа.
Сияе божествеността на моята душа.
към текста >>
След това човек за пет минути изцяло се потопява в своя собствен
божествен
идеал.
След това човек за пет минути изцяло се потопява в своя собствен божествен идеал.
Това трябва да се прави с пълно благоговение, Devotion (Andacht).
към текста >>
Цялото това упражнение да завършва с това, че ученикът за пет минути с благоговение да потъне в своя
божествен
идеал.
Цялото това упражнение да завършва с това, че ученикът за пет минути с благоговение да потъне в своя божествен идеал.
към текста >>
28.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения
живот
се намират в човека.
Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм». Това «Аз съм» е съществувало и преди, само че още не е могло да се изрази в една съответстваща му форма. Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят. И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело. От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма.
И тази сила е по-висша от силите, които днес в обикновения живот се намират в човека.
Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното. - Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело. Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре. По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл.
към текста >>
Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески
живот
».
По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл. Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло. - Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина. В това вътрешно излъчване на светлина човек се чувства весел, щастлив и жизнерадостен.
Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески живот».
И на волята се придава сила, като че ли посочената мисъл я прониква с топлина, която я прави енергична. Всичко това човек може да поеме от описаното правилно потъване в «Аз съм». Той постепенно ще осъзнае, че по този начин в него се ражда интелектуална, душевна и морална сила от по-висш разряд и че той встъпва във все по-съзнателно отношение с един по-висш свят.
към текста >>
Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като
божествен
о-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро».
Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>
От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен
живот
на неописуемо блаженство.
По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее низшата природа, при което неговият поглед се насочва към небесните духовни светове. Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност. Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите.
От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство.
Това чувство може да се означи като деен живот на любовта. С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх.
към текста >>
Това чувство може да се означи като деен
живот
на любовта.
Чрез това обаче, той за пръв път става способен да изгражда Карма, тъй като само постъпките на едно така устроено същество се поставят под неговата собствена отговорност. Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите. От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство.
Това чувство може да се означи като деен живот на любовта.
С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх.
към текста >>
С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко
живот
ворния полъх.
Поради това духовни същества са преобразили човека тогава, когато в човешкото тяло нахлува намиращото се преди това само в тях «Тя чувства». Ако езотеричният ученик се потопи по описания по-горе начин в това «Тя чувства», ще се издигне до съответните творчески сили на висшите светове. Само че при това «Тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце до пръстите. От мисълта «Тя чувства» в него ще потече един вътрешен живот на неописуемо блаженство. Това чувство може да се означи като деен живот на любовта.
С това човек придобива съзнание, как творящата любов изпълва световните простори и чрез своето действие въвежда във всичко животворния полъх.
към текста >>
Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен
живот
, а е живеело с
живот
а на своето обкръжение.
Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение.
Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение. Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)». Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща. Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли. Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае.
към текста >>
Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят
божествен
и мисли.
Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение. Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)». Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща.
Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли.
Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае.
към текста >>
29.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се оттегли вниманието от всички външни сетивни впечатления, също от всички спомени, свързани с ежедневния
живот
.
Да се оттегли вниманието от всички външни сетивни впечатления, също от всички спомени, свързани с ежедневния живот.
В така изпразнената душа човек да се почувства най-напред изпълнен с представата «Ruhe - покой, спокойствие» и то така, като че ли това усещане на покой се разлива в цялото тяло. Все пак това трябва да стане за съвсем кратко време (две до пет секунди). Тогава за около пет минути душата се изпълва със следните седем реда:
към текста >>
В света
божествен
беше тя
В света божествен беше тя
към текста >>
(Светлина - символ на
божествен
а мъдрост; топлина - символ на
божествен
а любов.)»
Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях. През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят. Сега ще си представя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят. Представям си, че пространството около мене е изпълнено от свръхсетивна светлина, като че ли едно море от светлина сияе в различни цветове и в него текат потоци топлина; един от тези топлинни потоци се влива в моето сърце.
(Светлина - символ на божествена мъдрост; топлина - символ на божествена любов.)»
към текста >>
Към
божествен
ото той се устремява.
Към божественото той се устремява.
към текста >>
Засиява
Божествен
остта на моята душа
Засиява Божествеността на моята душа
към текста >>
Сияе
божествен
остта на моята душа.
Сияе божествеността на моята душа.
към текста >>
Победа на
живот
а над властта на смъртта.
Победа на живота над властта на смъртта.
към текста >>
Във всички сфери на
живот
а.
Във всички сфери на живота.
към текста >>
И
божествен
о бе Словото.
И божествено бе Словото.
към текста >>
И с
божествен
а сила
И с божествена сила
към текста >>
И Словото да внедри
божествен
а сила в
И Словото да внедри божествена сила в
към текста >>
Божествен
а съкровеност
Божествена съкровеност
към текста >>
Божествен
а съкровеност.
Божествена съкровеност.
към текста >>
Светлина, любов,
живот
Светлина, любов, живот
към текста >>
При всички обстоятелства в
живот
а
При всички обстоятелства в живота
към текста >>
Със светлина, любов,
живот
.
Със светлина, любов, живот.
към текста >>
В тоз земен променлив
живот
.
В тоз земен променлив живот.
към текста >>
30.
Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри)
GA_245 Указания за езотеричното обучение
много първообрази поникнаха от Твоя
живот
много първообрази поникнаха от Твоя живот
към текста >>
стана Слънцето на
живот
а
стана Слънцето на живота
към текста >>
В сияещите Твои
живот
ворни сили
В сияещите Твои животворни сили
към текста >>
в Твоите форми на
живот
светеше усещане,
в Твоите форми на живот светеше усещане,
към текста >>
Ти беше в Слънцето на
живот
а;
Ти беше в Слънцето на живота;
към текста >>
На моята душа
живот
ът
На моята душа животът
към текста >>
бе вече извън Твоя
живот
.
бе вече извън Твоя живот.
към текста >>
преминавам пътя на
живот
а.
преминавам пътя на живота.
към текста >>
Твоят водач е в Слънцето на
живот
а;
Твоят водач е в Слънцето на живота;
към текста >>
в Твоята светлина сияе
живот
ът на Земята,
в Твоята светлина сияе животът на Земята,
към текста >>
моят
живот
е в Твоя
живот
.
моят живот е в Твоя живот.
към текста >>
в Твоя
живот
живея аз с
живот
а на Земята.
в Твоя живот живея аз с живота на Земята.
към текста >>
Божествен
о блаженство пристъпва
Божествено блаженство пристъпва
към текста >>
Твоят
живот
да стопли душата ми,
Твоят живот да стопли душата ми,
към текста >>
за любвеобилната топлота на Твоя
живот
,
за любвеобилната топлота на Твоя живот,
към текста >>
31.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
О,
Божествен
Дух проникни ме
О, Божествен Дух проникни ме
към текста >>
Божи дар от Тебе, о
Божествен
дух
Божи дар от Тебе, о Божествен дух
към текста >>
О,
Божествен
дух проникни ме.
О, Божествен дух проникни ме.
към текста >>
32.
За един починал
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Защото тези чувства не са само резултат на индивидуалния
живот
, а са свързани с мистерията на инкар-нацията.
Това са силните усещания на «горещина, на огън» след обезплътяването. Същото е и с това, което желае нашата воля. Тя е свикнала да си служи с физически действащите органи, но сега тях вече ги няма. Починалият изживява това «лишение» като чувство на душевен студ. Точно срещу тези чувства живите могат да се намесят и да помогнат.
Защото тези чувства не са само резултат на индивидуалния живот, а са свързани с мистерията на инкар-нацията.
По тази причина е възможно да се окаже помощ на лишения от плът покойник....»
към текста >>
33.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Така в нас живее нещо, което е преплетено с
божествен
ата сила, която свързва всички неща заедно във вечната тъкан на Вселената.
Всичко, което преживяваме, винаги е източник на нещо трайно в нас. По този начин самите ние извличаме трайното от нещата и го пренасяме във вечността. И когато един ден хората бъдат пренесени на съвсем друга сцена, те ще отнесат със себе си това, което са събрали тук, и техните дела в новия свят ще бъдат изтъкани от спомени за стария свят. Защото няма семе, което да не дава плод. Ако с някого ни свързва любов, тогава тази любов е семе и ние ще изживяваме плода през цялото бъдеще, като завинаги останем свързани с такъв човек.
Така в нас живее нещо, което е преплетено с божествената сила, която свързва всички неща заедно във вечната тъкан на Вселената.
Това „нещо“ е нашето висше Себе. И то е «по-сияйно от Слънцето». Светлината на Слънцето осветява човека само отвън. Моето душевно Слънце осветява отвътре. Затова то е по-блестящо, по-сияйно от Слънцето.
към текста >>
А към нея принадлежи
божествен
ото, непреходното.
Мръсното, което се съдържа във водата, също би било чисто, ако беше само, ако не би се съединило по неправилен начин с водата. Въгленът сам по себе си е чист. Той става нещо мръсно, ако по неправилен начин се съедини с водата. Когато водата заеме собствената си форма в снежните кристали, тя отделя от себе си всичко, което неправилно се е съединило с нея. Така и човешката душа ще стане чиста, ако тя отдели всичко, което по неправилен начин се е съединило с нея.
А към нея принадлежи божественото, непреходното.
Всеки идеал, всяка мисъл за нещо велико и красиво принадлежи на вътрешната форма на душата. И когато тя медитира върху такива идеали, върху такива мисли, тогава пречиства себе си, както водата се пречиства, когато се превърне в снежни кристали. И понеже Духът е по-чист от всяко вещество, така и «висшето Себе» т.е. душата, която живее във висините, е «по-чиста от снега».
към текста >>
Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата
божествен
а основа, тогава той започва също така и да го обича.
Умът и разумът са само посредници за възприятията на сърцето. Чрез интелекта и разума ние проникваме до Божиите мисли. Но когато вече така имаме мисълта, трябва да се научим да я обичаме. Бавно, малко по малко човек се научава да обича всички неща. Това съвсем не означава, че той безкритично трябва да привързва сърцето си към всичко, което среща, защото нашето преживяване първоначално е измамливо.
Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича.
Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината. Навсякъде трябва да търся как мога да обичам. Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата.
към текста >>
Бог е във всички неща, ала
божествен
остта в дадено нещо трябва първо да я потърся.
Това съвсем не означава, че той безкритично трябва да привързва сърцето си към всичко, което среща, защото нашето преживяване първоначално е измамливо. Но ако човек си направи труда да проучи едно същество или един предмет до неговата божествена основа, тогава той започва също така и да го обича. Ако пред мен застане един порочен човек, аз не трябва да обиквам неговата порочност, защото в такъв случай ще изпадна в заблуда, а на него няма да мога да помогна. Но ако размисля върху това, как този човек е стигнал до тази порочност и ако му помогна да се освободи от своя порок, тогава му помагам, а самият аз достигам до истината. Навсякъде трябва да търся как мога да обичам.
Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся.
Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата. Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи. Тогава самата тя втъкава божественото в нещата.
към текста >>
Тогава самата тя втъкава
божествен
ото в нещата.
Бог е във всички неща, ала божествеността в дадено нещо трябва първо да я потърся. Не трябва направо да заобичам външния вид на едно същество или на един предмет, тъй като това е измамливо и тогава лесно мога да заобичам заблудата. Но зад всяка илюзия лежи истината, а истината винаги може да се обича. Ако сърцето търси любовта към истината във всяко същество, тогава живее «Духът в сърцето». Такава любов е дрехата, която душата би трябвало винаги да носи.
Тогава самата тя втъкава божественото в нещата.
към текста >>
Нека участниците в Школата да използват някои от своите свободни минути през деня, за да свързват такива мисли с
божествен
ите мъдри слова, които са ни дадени от посветените вследствие на неизмеримо голям жизнен опит.
Нека участниците в Школата да използват някои от своите свободни минути през деня, за да свързват такива мисли с божествените мъдри слова, които са ни дадени от посветените вследствие на неизмеримо голям жизнен опит.
Никога да не мислят, че напълно са разбрали една такава сентенция, а винаги да предпоставят, че в нея се крие много повече, отколкото вече са открили. С такава нагласа човек постига чувството, че във всяка истинска мъдрост се намира ключът към безкрайността и чрез такава нагласа той се свързва с безкрайността.
към текста >>
34.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко
живот
но, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие.
Всичко физическо около нас възниква и отминава, само първообразите (прототипите) на нещата не възникват и не преминават; те не са сътворени и не умират, те са вечни. Физическата Земя възниква и преминава, но прототипът на Земята не възниква и не преминава. Първообразът на Земята е вечен. И в първообраза на Земята се съдържат всички други първообрази на физическия свят. Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни.
Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие.
Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност. Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества.
към текста >>
През
живот
а си той се учи да се свързва с тях чрез спомена.
Първообразът на Земята е вечен. И в първообраза на Земята се съдържат всички други първообрази на физическия свят. Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни. Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях.
През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена.
Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност. Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества. Тогава се научаваме да ги възприемаме.
към текста >>
Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този
живот
, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
И в първообраза на Земята се съдържат всички други първообрази на физическия свят. Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни. Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена.
Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества. Тогава се научаваме да ги възприемаме.
към текста >>
Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен
живот
и
живот
а на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят.
Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни. Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят.
Ние постоянно сме заобиколени от такива същества. Тогава се научаваме да ги възприемаме.
към текста >>
Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата
божествен
ост.
И това е важ-ното. Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало. Болка и радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще. Чрез това обратно извикване се приближаваме до истинското познание. Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме.
Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост.
към текста >>
Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от
живот
а, сега без грубата действителност.
Такива учения са давани на учениците в Розенкройцер-ските училища.
Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност.
Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи. На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития. Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява.
към текста >>
На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия
живот
, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития.
Такива учения са давани на учениците в Розенкройцер-ските училища. Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност. Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи.
На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития.
Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява.
към текста >>
Човекът до такава степен и толкова ще си спомня за предишните земни
живот
и, до каквато степен е научил да познава вечното в нещата, и колкото самият той внася в света от това вечно.
Човекът до такава степен и толкова ще си спомня за предишните земни животи, до каквато степен е научил да познава вечното в нещата, и колкото самият той внася в света от това вечно.
към текста >>
Докато дишането на обикновения човек умъртвява, дишането на пречистения човек носи
живот
на околния свят.
Докато дишането на обикновения човек умъртвява, дишането на пречистения човек носи живот на околния свят.
Въздухът в градовете е по-лош не само защото се замърсява от всякакви физически вещества, а също и защото неритмичното, непречистеното дишане на човека разваля въздуха. Въздухът в градовете е пълен с отрова поради неморалността на хората. На село въздухът е по-чист от този в градовете. Там хората все още водят по-прост, по-ритмичен живот с по-голямо спокойствие. Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена.
към текста >>
Там хората все още водят по-прост, по-ритмичен
живот
с по-голямо спокойствие.
Докато дишането на обикновения човек умъртвява, дишането на пречистения човек носи живот на околния свят. Въздухът в градовете е по-лош не само защото се замърсява от всякакви физически вещества, а също и защото неритмичното, непречистеното дишане на човека разваля въздуха. Въздухът в градовете е пълен с отрова поради неморалността на хората. На село въздухът е по-чист от този в градовете.
Там хората все още водят по-прост, по-ритмичен живот с по-голямо спокойствие.
Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена. Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони. С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух.
към текста >>
Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия
живот
, човекът на село има навик да свързва своя
живот
с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена.
Докато дишането на обикновения човек умъртвява, дишането на пречистения човек носи живот на околния свят. Въздухът в градовете е по-лош не само защото се замърсява от всякакви физически вещества, а също и защото неритмичното, непречистеното дишане на човека разваля въздуха. Въздухът в градовете е пълен с отрова поради неморалността на хората. На село въздухът е по-чист от този в градовете. Там хората все още водят по-прост, по-ритмичен живот с по-голямо спокойствие.
Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена.
Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони. С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот.
към текста >>
С това ритмично включване в течението на световния
живот
човекът на село внася ритмичност също и в своя
живот
.
Въздухът в градовете е пълен с отрова поради неморалността на хората. На село въздухът е по-чист от този в градовете. Там хората все още водят по-прост, по-ритмичен живот с по-голямо спокойствие. Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена. Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони.
С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот.
Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот. Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят. Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично.
към текста >>
Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват
живот
.
Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена. Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони. С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух.
Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот.
Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят. Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично. Тогава трябва да се научи да излъчва в издишването своята индивидуалност, да я отпечатва в света: с това той ще дава живот на околния свят. Чрез продължително обучение по този начин йога се научава да се изнася и да витае над чисто физическото равнище и да се пренася във вечното. Чрез това той се извисява до вечните, непреходните първообрази на нещата, които не възникват и не преминават.
към текста >>
Чрез чист, морален, несебичен
живот
той трябва да преобрази своето дишане в чисто и
живот
ворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично.
С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот. Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят.
Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично.
Тогава трябва да се научи да излъчва в издишването своята индивидуалност, да я отпечатва в света: с това той ще дава живот на околния свят. Чрез продължително обучение по този начин йога се научава да се изнася и да витае над чисто физическото равнище и да се пренася във вечното. Чрез това той се извисява до вечните, непреходните първообрази на нещата, които не възникват и не преминават. Обединява се също със своя собствен първообраз. Човекът се ражда и умира физически; за всеки човек обаче там има един първообраз; той е вечен.
към текста >>
Тогава трябва да се научи да излъчва в издишването своята индивидуалност, да я отпечатва в света: с това той ще дава
живот
на околния свят.
Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот. Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят. Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично.
Тогава трябва да се научи да излъчва в издишването своята индивидуалност, да я отпечатва в света: с това той ще дава живот на околния свят.
Чрез продължително обучение по този начин йога се научава да се изнася и да витае над чисто физическото равнище и да се пренася във вечното. Чрез това той се извисява до вечните, непреходните първообрази на нещата, които не възникват и не преминават. Обединява се също със своя собствен първообраз. Човекът се ражда и умира физически; за всеки човек обаче там има един първообраз; той е вечен.
към текста >>
Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов
живот
, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов
живот
, така също трябва да умре всичко низше в човека.
Това е, което лежи в смисъла на Великден. Това е възкръсването на човека от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на първообразите. Природата служи като символ за това.
Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека.
Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата. Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
към текста >>
35.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Фактът, че сме го търсили и сме добили достъп, доказва, че този стремеж ни е изпълвал вече от няколко
живот
а.
В един скромен, в смирен смисъл все пак трябва да повишим нашето самочувствие, че действително сме били намерени за достойни да участваме в езотеричното училище. До тук не сме достигнали по някаква случайност.
Фактът, че сме го търсили и сме добили достъп, доказва, че този стремеж ни е изпълвал вече от няколко живота.
Животът вън не може вече да ни задоволи, не можем да бъдем погълнати от него. Ако бихме могли, не бихме търсили пътя насам. Светът вън представлява пълен разцвет на петата следатлантска култура; наред с този разцвет настъпва зората на шестия Ден, на шестата подраса, на шестата култура. Тя ще бъде много по-духовна. Духовното тяло ще бъде много по-развито.
към текста >>
Живот
ът вън не може вече да ни задоволи, не можем да бъдем погълнати от него.
В един скромен, в смирен смисъл все пак трябва да повишим нашето самочувствие, че действително сме били намерени за достойни да участваме в езотеричното училище. До тук не сме достигнали по някаква случайност. Фактът, че сме го търсили и сме добили достъп, доказва, че този стремеж ни е изпълвал вече от няколко живота.
Животът вън не може вече да ни задоволи, не можем да бъдем погълнати от него.
Ако бихме могли, не бихме търсили пътя насам. Светът вън представлява пълен разцвет на петата следатлантска култура; наред с този разцвет настъпва зората на шестия Ден, на шестата подраса, на шестата култура. Тя ще бъде много по-духовна. Духовното тяло ще бъде много по-развито. Тя ще бъде пъпката, от която ще се развие шестата коренна раса.
към текста >>
B: Манас, Будхи, Атма (Дух–Себе, Дух–
Живот
, Дух–Човек
B: Манас, Будхи, Атма (Дух–Себе, Дух–Живот, Дух–Човек
към текста >>
36.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Преди това тялото на човека имало посока като при днешните
живот
ни.
След известно време настъпва друго значително събитие. Човекът се изправя и с това дава определена насока на своя стремеж и на своето поведение.
Преди това тялото на човека имало посока като при днешните животни.
Чак сега човекът може да оформи предните си крайници, ръцете и дланите, каквито са те днес, тоест да ги пригоди за работа в същинския смисъл на думата. Чак сега човекът започва да работи самостоятелно и да развива индивидуална карма. Никое животно не може това. Само същество с изправена походка твори собствена карма. Това е предизвикано от едно второ специално етерно течение.
към текста >>
Никое
живот
но не може това.
След известно време настъпва друго значително събитие. Човекът се изправя и с това дава определена насока на своя стремеж и на своето поведение. Преди това тялото на човека имало посока като при днешните животни. Чак сега човекът може да оформи предните си крайници, ръцете и дланите, каквито са те днес, тоест да ги пригоди за работа в същинския смисъл на думата. Чак сега човекът започва да работи самостоятелно и да развива индивидуална карма.
Никое животно не може това.
Само същество с изправена походка твори собствена карма. Това е предизвикано от едно второ специално етерно течение.
към текста >>
Слизането от Духа,
живот
ът в материята и възвръщането към Духа е изразено в три букви:
Слизането от Духа, животът в материята и възвръщането към Духа е изразено в три букви:
към текста >>
37.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Може да се види при някои
живот
ни, като се отвори черепната обвивка.
Да онагледим това с един пример: Било е време, когато всички ние не сме имали очи. Тогава човекът се е движел, като се е носел и плувал в едно воднисто праморе. За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент. Това е тъй наречената шишарковидна жлеза /епифиза/. Намира се горе в средата на главата, обърната малко навътре.
Може да се види при някои животни, като се отвори черепната обвивка.
С този орган прадревният човек е могъл да възприема дали приближава полезно или вредно нещо. Преди всичко обаче това е бил орган за възприемане на топлина и студ. Когато Слънцето е огрявало Земята, човекът наистина не го е виждал, обаче епифизата го е насочвала към мястото на воднистото море, където Слънцето е стопляло водата. И тази топлина му е доставяла чувство на голямо блаженство. На такива места във водата човекът е оставал дълго време и е идвал чак до повърхността, където слънчевите лъчи са могли да го срещат.
към текста >>
4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата
божествен
ост.
4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост.
Тогава получава чувството, като че ли се разширява навън от кожата си. То е подобно на чувството за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта. Усети ли това чувство, човек да го остави да се излъчва през очите, ушите и цялата кожа, главно през очите.
към текста >>
сияе
божествен
остта на моята душа.
сияе божествеността на моята душа.
към текста >>
сияе
божествен
остта на моята душа.
сияе божествеността на моята душа.
към текста >>
Човек си представя как оставя
божествен
ите лъчи, които е поел в себе си, отново да се излъчват от него за щастието на всички живи същества.
Човек си представя как оставя божествените лъчи, които е поел в себе си, отново да се излъчват от него за щастието на всички живи същества.
към текста >>
Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в
божествен
ите лъчи и че самият той намира себе си в тях.
Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях.
Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно дърво, което той обича и към което с радост се завръща.
към текста >>
В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен
божествен
идеал.
В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен божествен идеал.
Без значение е какъв е този идеал, важно е да се произведе правилно душевно настроение. Дали се мисли за Учителя или за звездното небе, е все едно. Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно никакъв божествен идеал. Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
към текста >>
Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно никакъв
божествен
идеал.
В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен божествен идеал. Без значение е какъв е този идеал, важно е да се произведе правилно душевно настроение. Дали се мисли за Учителя или за звездното небе, е все едно.
Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно никакъв божествен идеал.
Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
към текста >>
Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият
живот
през деня се разгъне като табло пред душата.
Важна е също вечерната ретроспекция. Тя трябва да се прави отзад напред, понеже трябва да привикнем за възприемането на астралния план. При ретроспекцията човек трябва да си представя всичко по възможност най-картинно. Разбира се, в началото, ако човек е имал осемдесет значителни изживявания през деня, не може картинно да извика всичките пред душата си.
Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгъне като табло пред душата.
Отново по-голямо значение имат малките незначителни постъпки, тъй като тъкмо усилието е това, което събужда силата на душата.
към текста >>
38.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
сияе
божествен
остта на моята душа.
сияе божествеността на моята душа.
към текста >>
След отварянето ни за околния свят, където търсим да познаем Бога, ние се потопяваме вътре в душата си и чрез любовта, която ни свързва с всички същества, намираме връзката с Бога и чувстваме
божествен
остта на своята душа.
След отварянето ни за околния свят, където търсим да познаем Бога, ние се потопяваме вътре в душата си и чрез любовта, която ни свързва с всички същества, намираме връзката с Бога и чувстваме божествеността на своята душа.
към текста >>
39.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако в нашия последен езотеричен урок ставаше дума за великите закономерности на духовния
живот
, както те се разкриват в течение на развитието на човечеството, ако ставаше дума за великите духовни сили, които ръководят всичко, което се случва на физическия план и които вза-имно се сменят в тяхната дейност, то днес ще говорим за законите на духовния
живот
по един по-интимен начин, как те действат в самата душа на човека.
Ако в нашия последен езотеричен урок ставаше дума за великите закономерности на духовния живот, както те се разкриват в течение на развитието на човечеството, ако ставаше дума за великите духовни сили, които ръководят всичко, което се случва на физическия план и които вза-имно се сменят в тяхната дейност, то днес ще говорим за законите на духовния живот по един по-интимен начин, как те действат в самата душа на човека.
към текста >>
В голямата си част езотерич-ният
живот
се състои тъкмо в това, че ученикът се учи правилно да тълкува неуловимите процеси в себе си и в своето обкръжение.
Сега обаче Юпитеровото съзнание в своите първи зародиши е налице у всеки човек. Бъдещото съзнание вече е загатнато по съвсем нежен начин, само че човекът не е в състояние да го забележи.
В голямата си част езотерич-ният живот се състои тъкмо в това, че ученикът се учи правилно да тълкува неуловимите процеси в себе си и в своето обкръжение.
Също и старото Лунно съзнание още не е напълно изчезнало, то още съществува в своите последни рудименти. Двете състояния при днешния човек, в едното от които още се намира старото Лунно съзнание, а в другото вече новото Юпитерово съзнание, са дадени в чувството срам и в чувството страх. В чувството срам, при което кръвта напира към повърхността на тялото, още живее последен остатък на Лунното съзнание, а чувството страх, при което кръвта се втича към сърцето, за да намери там здрав център и твърда опора, предизвестява Юпитеровото съзнание. Така нормалното дневно съзнание се разпростира към тези две страни.
към текста >>
Действал е с чувството, което, ако би го съзнавал, то би могло да се изрази по следния начин: «Знам, че световната закономерност не действа така, че това диво
живот
но непременно да ме разкъса, а световната хармония е такава, че трябва да има средство, което да ме пази от моите врагове.» - Така древният лунен човек се е чувствал съвсем непосредствено в хармония със силите на Вселената.
Представете си само, мои сестри и братя, един ден у един такъв лунен човек изведнъж се събужда чувството: «Аз съм един Аз. Аз съм различен от другите, аз съм самостоятелно същество и всички други около мене ме гледат.» Тогава едно невероятно чувство на срам би пламнало отгоре до долу в целия лунен човек; той би се опитал да изчезне, да потъне от срам, ако би могъл да почувства такова подранило азово чувство. Така също и ние, мои сестри и братя, когато ни обземе чувство на срам, желаем да изчезнем, да потънем в земята, да премахнем нашата индивидуалност. Представете си как древният лунен човек е бил поставен и се е намирал в хармония със силите и съществата на своето обкръжение. Когато го е приближавало някое враждебно същество, той не е размишлявал, а инстинктивно е знаел как трябва да го избегне.
Действал е с чувството, което, ако би го съзнавал, то би могло да се изрази по следния начин: «Знам, че световната закономерност не действа така, че това диво животно непременно да ме разкъса, а световната хармония е такава, че трябва да има средство, което да ме пази от моите врагове.» - Така древният лунен човек се е чувствал съвсем непосредствено в хармония със силите на Вселената.
И ако тогава в него би се събудило чувство за Аза, то веднага би нарушило тази хармония. И действително, когато чувството за Аза започва да прониква в човека на Земята, то все повече и повече го довежда в дисхармония с неговото обкръжение. Посветеният, ясночуващият чува как Вселената звучи във величествена хармония и когато сравни с нея тоновете, които от отделните човеци достигат до него, чува как при всеки човек днес се получава дисонанс, при един повече, при друг по-малко, но при всекиго имаме дисонанс. И вашата задача е, в течение на вашето развитие все повече да разтваряте и превръщате този дисонанс в хармония. Този дисонанс е възникнал чрез себичността, чрез индивидуалността, но това е било мъдро аранжирано от Духовните Сили, които владеят и ръководят Вселената.
към текста >>
Всичко, което той днес изгражда като апарати и машини, в бъдеще ще придобие
живот
, ще оживее и по ужасен начин враждебно ще се противопоставя на човека.
И все по-ясно ще става това на човека в онова страшно време, което ще настъпи под управлението на Орифиел, за когото ви говорих последния път. Там човекът трябва да се е научил да стои здраво, да устоява. Самата наша днешна култура създава онова ужасно чудовище, което ще заплашва човека на Юпитер. Погледнете гигантските машини, които днешната човешка техника конструира с цялото си остроумие и проницателност. В тях човекът си създава демоните, които в бъдеще ще беснеят срещу него.
Всичко, което той днес изгражда като апарати и машини, в бъдеще ще придобие живот, ще оживее и по ужасен начин враждебно ще се противопоставя на човека.
Всичко, което се създава върху основата на принципа за ползата, поради личен или групов егоизъм, в бъдеще ще бъде враг на човека. Днес ние премного се питаме за ползата от това, което правим. Ако искаме действително да подпомогнем развитието, трябва да питаме не за ползата, а много повече за това, дали дадено нещо е красиво и благородно. Трябва да действаме не само според принципа на изгодата, а от чистата радост пред хубавото и красивото. Всичко, което човекът днес върши, за да задоволи своите потребности от изкуство, което прави от чиста любов към красивото, в бъдеще също ще оживее и ще допринесе за извисяване на човека, ще подпомогне неговото развитие.
към текста >>
Страшно е обаче да виждаме как днес хиляди хора от най-ранно детство се възпрепятстват да опознаят друга дейност от тази, която носи само материална изгода, и за цял
живот
биват откъснати от всичко красиво и художествено.
Всичко, което се създава върху основата на принципа за ползата, поради личен или групов егоизъм, в бъдеще ще бъде враг на човека. Днес ние премного се питаме за ползата от това, което правим. Ако искаме действително да подпомогнем развитието, трябва да питаме не за ползата, а много повече за това, дали дадено нещо е красиво и благородно. Трябва да действаме не само според принципа на изгодата, а от чистата радост пред хубавото и красивото. Всичко, което човекът днес върши, за да задоволи своите потребности от изкуство, което прави от чиста любов към красивото, в бъдеще също ще оживее и ще допринесе за извисяване на човека, ще подпомогне неговото развитие.
Страшно е обаче да виждаме как днес хиляди хора от най-ранно детство се възпрепятстват да опознаят друга дейност от тази, която носи само материална изгода, и за цял живот биват откъснати от всичко красиво и художествено.
И в най-бедните училища трябва да се окачват най-прекрасните творения на изкуството, което ще донася безкрайна благодат в човешкото развитие. Човекът сам гради своето бъдеще. Можем да си съставим понятие за това, как приблизително ще бъде на Юпитер, ако сме наясно, че днес не съществува абсолютно Добро и абсолютно Зло. Във всеки човек днес Доброто и Злото са смесени. Добрият трябва винаги да си казва, че има само малко повече добро, отколкото злият, но съвсем не е добър сам по себе си.
към текста >>
Това може да бъде парализирано, спряно, ако променим полезните апарати и ги направим такива, които наред с тяхната полезност разкриват преди всичко красотата, известяват преди всичко
божествен
ото.
Знаем, че човешкият поток вече се разклонява на две части: едната преминава в доброто, в моралното; другата завършва в зловещото, в злото. Такива състояния отсега вече се подготвят, зародишите им са вече налице още сега. Всичко, което днес съществува и действа като машини, като инструменти, на Юпитер ще се превърне в страшни, в ужасни демони. Всичко, което служи на принципа на ползата, ще се превърне в такива страшни сили.
Това може да бъде парализирано, спряно, ако променим полезните апарати и ги направим такива, които наред с тяхната полезност разкриват преди всичко красотата, известяват преди всичко божественото.
Много е добре, че ние знаем това. Иначе силите от такова естество някой ден биха разкъсали, биха разрушили Земята. Виждаме също какво огромно значение има това, при възпитанието да обграждаме децата с впечатления от изкуството. Изкуството прави човека свободен. Локомотивите някой ден също трябва да се превърнат в красиви машини.
към текста >>
40.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Древните гърци напълно естествено са вплитали
божествен
ите образи в историческите събития: те още са ги чувствали действително близко.
Древните гърци напълно естествено са вплитали божествените образи в историческите събития: те още са ги чувствали действително близко.
Изкуството не е било възможно без усещане на божественото начало. Но сега пред духовния поглед като познавателен проблем застана законът на Кармата. Той трябваше да бъде изживяван с най-дълбоко чувстване. Да се накарат съвременниците да участват в такова дълбоко изживяване, това можеше да стане най-добре по пътя на изкуството. Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето.
към текста >>
Изкуството не е било възможно без усещане на
божествен
ото начало.
Древните гърци напълно естествено са вплитали божествените образи в историческите събития: те още са ги чувствали действително близко.
Изкуството не е било възможно без усещане на божественото начало.
Но сега пред духовния поглед като познавателен проблем застана законът на Кармата. Той трябваше да бъде изживяван с най-дълбоко чувстване. Да се накарат съвременниците да участват в такова дълбоко изживяване, това можеше да стане най-добре по пътя на изкуството. Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето. Рудолф Щайнер изпълни това изискване.
към текста >>
41.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния
живот
на новото време.
Разбираме ли се днес правилно в тази празнична вечер. Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание.
Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време.
Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето. Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята.
към текста >>
Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в
живот
а, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с
живот
а на ежедневието.
Разбираме ли се днес правилно в тази празнична вечер. Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време. Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно.
Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието.
Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето. Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята. Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг.
към текста >>
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на
Божествен
о-духовния
живот
, как този
живот
беше изпратен на Земята тогава, когато самите
божествен
и Духове още бяха великите учители на човечеството.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството.
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези
божествен
и времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството.
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света.
И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>
Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с
божествен
ото битие на света, с волята, с чувството и с
божествен
о-духовното познание.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния.
Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>
Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в
живот
а на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер.
Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа. Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество! Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер.
Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер.
Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове! Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.
към текста >>
Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на
божествен
ото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
Водени от Кармата ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозността на положението. Веднъж в миналото човечеството беше стигнало крайната точка на стремежа към личността.
Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
към текста >>
42.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
включена в «Човешкият душевен
живот
включена в «Човешкият душевен живот
към текста >>
В обикновения
живот
дишането при човека протича несъзнателно.
В обикновения живот дишането при човека протича несъзнателно.
Човекът вдишва, задържа дъха, издишва, и само когато по някакъв начин не е съвсем здрав, това дишане става съзнателно. В обикновения живот дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес. По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес. Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен.
към текста >>
В обикновения
живот
дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес.
В обикновения живот дишането при човека протича несъзнателно. Човекът вдишва, задържа дъха, издишва, и само когато по някакъв начин не е съвсем здрав, това дишане става съзнателно.
В обикновения живот дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес.
По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес. Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане. Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването.
към текста >>
Той не само мислел, но чувствал как мисълта като едно
живот
инче пробягва през дихателния процес, който той предизвиквал като един изкуствен процес.
С това на йога се удавало нещо съвсем особено. В известна степен той излъчвал в целия си организъм мисленето, което иначе едва ли се е чувствало като процес само на главата.
Той не само мислел, но чувствал как мисълта като едно животинче пробягва през дихателния процес, който той предизвиквал като един изкуствен процес.
към текста >>
Изживяваме какво означава това, че гръбначният стълб на
живот
ното през целия му
живот
е разположен хо-ризонтално, а гръбначният стълб на човека е изправен във вертикална посока.
Изживяваме какво означава това, че гръбначният стълб на животното през целия му живот е разположен хо-ризонтално, а гръбначният стълб на човека е изправен във вертикална посока.
За обикновената неорганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посоката север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за действието на магнетичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока. По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия. Докато оставаме в мисълта, ние познаваме всичко това в самата мисъл. Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце. Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството.
към текста >>
Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен
живот
понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания.
Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания.
Така физическото тяло се извеждало от нормалните си функции. Съвременният човек няма представа за това, което някогашните аскети са постигали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм. Всеки път, когато някогашният аскет болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душевна същност. Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация. Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.
към текста >>
Когато живеете нормален
живот
между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация.
Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания. Така физическото тяло се извеждало от нормалните си функции. Съвременният човек няма представа за това, което някогашните аскети са постигали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм. Всеки път, когато някогашният аскет болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душевна същност.
Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация.
Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.
към текста >>
Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание много си улесняват
живот
а.
Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание много си улесняват живота.
Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание. Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят. Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка. Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят. Великите религии не са постигнати без болка, те са дълбоко изстрадани.
към текста >>
Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себевъзпитание, чрез дисциплиниране на волята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на
живот
а и възпитанието, да въздейства върху собствената си личност, върху нарастване силата на волята.
Въпреки всичко, което току-що казах, аскетичният път също не може да бъде пътят на съвременния човек. Защо, това ще разгледаме при друг удобен случай.
Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себевъзпитание, чрез дисциплиниране на волята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на живота и възпитанието, да въздейства върху собствената си личност, върху нарастване силата на волята.
Ако например си каже: За пет години ти трябва да придобиеш определен навик и през тези пет години трябва да насочиш цялата сила на волята си към това, да придобиеш този навик, - ако човек така разгърне волята си за вътрешно усъвършенстване, тогава и без аскетизъм освобождава духовното си същество от телесната природа. Тогава ще открие, че предприетото себеусъвършенстване може да бъде осъществено с продължителна собствена дейност.
към текста >>
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо
живот
о, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли.
Всеки ден трябва да се прави нещо вътрешно, душевно. Понякога това са малки задължения, дребни прояви, но те трябва да се изпълняват с желязно усърдие и търпение. Ако на хората се препоръчат такива упражнения, например да се концентрират всяка сутрин върху определена мисъл, често може да се случи те горещо да се ентусиазират да правят това. Но то не трае дълго, усърдието намалява, нещата се вършат механично, защото хората не искат да прилагат засилена енергия, която все повече и повече е необходима.
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли.
към текста >>
Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния
живот
, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека.
Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
към текста >>
43.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ние търсим обектите, когато наблюдаваме природата, когато наблюдаваме човешкия
живот
, когато експериментираме.
Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание. В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът.
Ние търсим обектите, когато наблюдаваме природата, когато наблюдаваме човешкия живот, когато експериментираме.
Ние винаги търсим обектите. Обектите трябва да застанат пред нас, да ни се разкрият, за да можем да ги обхванем с нашите мисли, да можем да приложим към тях нашите мисли. Ние сме субектът; това, което пристъпва към нас, са обектите.
към текста >>
Мисловният
живот
трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание.
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето.
Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание.
Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин. Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека. Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот.
към текста >>
Този мисловен
живот
може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век.
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето. Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание.
Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век.
Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин. Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека. Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот.
към текста >>
Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен
живот
.
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето. Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание. Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин. Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека.
Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот.
към текста >>
Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки
живот
.
За медитацията не трябва да се мисли «мистично», но за нея не трябва да се мисли също и повърхностно. Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл. Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава.
Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот.
В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата. Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот. Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот. Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото. Ако обаче започнем да правим медитация сутрин и вечер, за да учим постепенно да проникваме в свръхсетивния свят, това винаги можем да направим или да изоставим, нищо не ни пречи.
към текста >>
Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия
живот
.
Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл. Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава. Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот. В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата.
Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот.
Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот. Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото. Ако обаче започнем да правим медитация сутрин и вечер, за да учим постепенно да проникваме в свръхсетивния свят, това винаги можем да направим или да изоставим, нищо не ни пречи. Опитът също учи, че повечето пристъпват с голямо усърдие към медитативния живот, но скоро го изоставят. В това ние сме напълно свободни.
към текста >>
Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия
живот
.
Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава. Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот. В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата. Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот.
Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот.
Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото. Ако обаче започнем да правим медитация сутрин и вечер, за да учим постепенно да проникваме в свръхсетивния свят, това винаги можем да направим или да изоставим, нищо не ни пречи. Опитът също учи, че повечето пристъпват с голямо усърдие към медитативния живот, но скоро го изоставят. В това ние сме напълно свободни. Това медитиране е прасвободно действие.
към текста >>
Опитът също учи, че повечето пристъпват с голямо усърдие към медитативния
живот
, но скоро го изоставят.
В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата. Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот. Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот. Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото. Ако обаче започнем да правим медитация сутрин и вечер, за да учим постепенно да проникваме в свръхсетивния свят, това винаги можем да направим или да изоставим, нищо не ни пречи.
Опитът също учи, че повечето пристъпват с голямо усърдие към медитативния живот, но скоро го изоставят.
В това ние сме напълно свободни. Това медитиране е прасвободно действие.
към текста >>
Това етерно тяло е по-фино от въздуха, то е така фино, че ни прониква, без ние в обикновения
живот
да знаем това.
Ако така си представите човека, който в минимална част е твърдо тяло, в по-голямата част е вода, въздух и вибрираща вътре в тях топлина, тогава вече няма да намирате толкова невероятно, че в него има нещо още по-фино. И това по-фино нещо сега аз ще назова етерно тяло.
Това етерно тяло е по-фино от въздуха, то е така фино, че ни прониква, без ние в обикновения живот да знаем това.
Именно това етерно тяло по време на будност се намира във вътрешно закономерно движение в цялата останала част на човешкото тяло, само не в главата. В главата етерното тяло е във вътрешен покой.
към текста >>
То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия
живот
с неговите действия, с неговото движение, както при една картина.
Който медитира дълго време по посочения начин, той идва до положението постепенно да оформя образи и картини в спокойното етерно тяло на главата. В книгата, която цитирах, аз наричам това имагинации. И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме.
То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина.
Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот.
към текста >>
Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя
живот
в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен
живот
.
Който медитира дълго време по посочения начин, той идва до положението постепенно да оформя образи и картини в спокойното етерно тяло на главата. В книгата, която цитирах, аз наричам това имагинации. И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина.
Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот.
към текста >>
Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен
живот
.
Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот.
Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага. Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
към текста >>
Обикновено абстрактно се смята, че този душевен
живот
е нещо, изтъкано от представи.
Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот. Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага.
Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи.
Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност.
към текста >>
Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи
живот
а си така, както някога го е започнал.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание. Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек.
Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал.
Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения
живот
.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание. Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек. Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал.
Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в
живот
а на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения
живот
.
Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот.
Да се запитаме как се осъществяват нашите преценки в живота. В нашия живот здраво се установяват симпатия и антипатия. Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора. Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло.
към текста >>
Да се запитаме как се осъществяват нашите преценки в
живот
а.
Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот.
Да се запитаме как се осъществяват нашите преценки в живота.
В нашия живот здраво се установяват симпатия и антипатия. Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора. Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло. В мига, в който посветеният се издигне в свръхсетивния свят, той заживява в един свят, в който симпатията и антипатията, свързани с телесността, му стават все по-чужди и по-чужди по времето на пребиваване в свръхсетивната област.
към текста >>
В нашия
живот
здраво се установяват симпатия и антипатия.
Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот. Да се запитаме как се осъществяват нашите преценки в живота.
В нашия живот здраво се установяват симпатия и антипатия.
Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора. Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло. В мига, в който посветеният се издигне в свръхсетивния свят, той заживява в един свят, в който симпатията и антипатията, свързани с телесността, му стават все по-чужди и по-чужди по времето на пребиваване в свръхсетивната област. Той се е отдалечил и се е откъснал от това, с което е свързан чрез своята телесност.
към текста >>
И когато иска отново да поеме обикновения
живот
, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си.
Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора. Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло. В мига, в който посветеният се издигне в свръхсетивния свят, той заживява в един свят, в който симпатията и антипатията, свързани с телесността, му стават все по-чужди и по-чужди по времето на пребиваване в свръхсетивната област. Той се е отдалечил и се е откъснал от това, с което е свързан чрез своята телесност.
И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си.
Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това. Това става от само себе си. Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност. Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък. Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения.
към текста >>
- В обикновения
живот
ние изживяваме себе си.
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание.
- В обикновения живот ние изживяваме себе си.
Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет. Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава. И ако трябва отново да застане пред душата, то трябва да бъде изживяно отново.
към текста >>
Естествено това и в другите случаи е така, но в повишена степен е така, когато е налице тази независимост от паметта, това пренасяне в един вътрешен
живот
, когато е достигната вътрешната степен на паметта.
Ако мога да кажа нещо лично, то е това: когато аз самият изнасям лекции, то е нещо различно от това, когато иначе се изнасят лекции. Там често се говори на основата на спомена; често от спомена се развива това, което е било заучено или помислено. Който наистина развива свръхсетивни истини, той всъщност трябва да ги създава в момента, в който ги излага. Така че аз мога да изнеса една и съща лекция тридесет, четиридесет, петдесет пъти, но за мене тази лекция никога не е същата.
Естествено това и в другите случаи е така, но в повишена степен е така, когато е налице тази независимост от паметта, това пренасяне в един вътрешен живот, когато е достигната вътрешната степен на паметта.
към текста >>
Човек може да се задълбочи в
живот
а на
живот
ните според тяхната форма и особено в
живот
а на другите хора.
Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса. В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера. Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове.
Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора.
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
към текста >>
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен
живот
и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса. В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера. Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове. Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора.
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
към текста >>
Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в
живот
а.
Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака.
Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота.
Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си. Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби.
към текста >>
Всъщност човек не трябва да разсъждава върху
живот
а, ако не стои истински в практиката на
живот
а.
Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака. Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота.
Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота.
Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си. Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби. От такова познание, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука».
към текста >>
Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си
живот
.
Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание. Това става, като се развива и усъвършенства медитацията.
Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот.
Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си. Както в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си.
към текста >>
Както в обикновения
живот
той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си.
Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание. Това става, като се развива и усъвършенства медитацията. Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот. Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си.
Както в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си.
към текста >>
Понякога това не е лесно дори в обикновения
живот
.
Понякога това не е лесно дори в обикновения живот.
Помислете колко малко човекът може да прогони своите мисли. Мисли, особено ако са неприятни, понякога преследват човека в продължение на дни. Той не може да ги отпъди. И това е още по-трудно, когато вече сме се научили да се концентрираме върху мислите. Дадено мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, в края на краищата започва здраво да ни завладява и ние трябва да употребим всичките си усилия, за да го отстраним.
към текста >>
Ако сме се упражнявали в това продължително време, ние ще достигнем до там да можем да отстраняваме, да изхвърляме от своето съзнание този ретроспективен поглед върху
живот
а чак до раждането, цялото това етерно тяло или както го нарекох, тяло на времето.
Помислете колко малко човекът може да прогони своите мисли. Мисли, особено ако са неприятни, понякога преследват човека в продължение на дни. Той не може да ги отпъди. И това е още по-трудно, когато вече сме се научили да се концентрираме върху мислите. Дадено мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, в края на краищата започва здраво да ни завладява и ние трябва да употребим всичките си усилия, за да го отстраним.
Ако сме се упражнявали в това продължително време, ние ще достигнем до там да можем да отстраняваме, да изхвърляме от своето съзнание този ретроспективен поглед върху живота чак до раждането, цялото това етерно тяло или както го нарекох, тяло на времето.
към текста >>
Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен
живот
между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним.
Естествено това е едно стъпало на развитието, което трябва да достигнем.
Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним.
Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание». Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съзнание. Но сега то се изпълва. Тъй както в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съзнание, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят.
към текста >>
Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е
живот
ът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието.
Когато чрез посочения метод съм отстранил етерното тяло, аз не навлизам в още по-фин етер, а в нещо, което е противоположно на етера, както задължението към притежаваното състояние. И едва сега аз от опит зная какво е Духът.
Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието.
Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух. Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността.
към текста >>
Това е преекзистентният, предрожденият
живот
на нашата душа и нашия Дух.
Когато чрез посочения метод съм отстранил етерното тяло, аз не навлизам в още по-фин етер, а в нещо, което е противоположно на етера, както задължението към притежаваното състояние. И едва сега аз от опит зная какво е Духът. Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието.
Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух.
Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността.
към текста >>
- В обикновения
живот
ние сме свикнали да мислим съоб-разно протичането на събитията в света.
Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума.
- В обикновения живот ние сме свикнали да мислим съоб-разно протичането на събитията в света.
Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват. Това, което пристъпва към нас по-рано, ние го мислим по-рано, което пристъпва към нас по-късно, мислим го по-късно. Дори когато в предимно логическото мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на заден план все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден факт. За да се упражняваме в съотношението на духовно-душевните сили, трябва да се освободим от външното протичане на нещата.
към текста >>
Да предположим, че при такава ретроспекция на
живот
а през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба.
Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба.
Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден.
към текста >>
- Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от
живот
а през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н.
Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба. Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу.
- Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н.
та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие.
към текста >>
Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред
живот
ът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден.
Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба. Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането.
Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден.
Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията.
към текста >>
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал
живот
ът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае.
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам.
към текста >>
Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през
живот
а си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка. Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието.
Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания.
към текста >>
И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен
живот
да прониква все повече и повече в духовния свят.
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите. И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание.
И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят.
Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата. Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа. Затова човек трябва да направи опит сам да намери Духа, който действа в него, за да може да опознае също Духа, който действа в света.
към текста >>
44.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
7. Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
и нейното отношение към модерния светоглед, 1901
7. Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед, 1901
към текста >>
1. Свързани с Евангелията, Христологията, Духовнонаучното човекопознание, Космогонията и еволюцията на човека, Духовните основи на социалния
живот
, Карма-та (Събр. съч.
1. Свързани с Евангелията, Христологията, Духовнонаучното човекопознание, Космогонията и еволюцията на човека, Духовните основи на социалния живот, Карма-та (Събр. съч.
№ 91-244).
към текста >>
5. Социален
живот
(Събр. съч.
5. Социален живот (Събр. съч.
№ 328 - 341)
към текста >>
45.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Изследване на
живот
а между смъртта и новото раждане.
Изследване на живота между смъртта и новото раждане.
Трансформацията на неизползвани физически сили в духовни сили след смъртта. В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен ред опитностите, изпитани по време на сън. Границите, поставени от науката и религията за да спират навлизането в духовните светове.
към текста >>
Трансформацията на силите в световната история, илюстрирана с Данте в "
Божествен
а Комедия" и приказката за отец Антониус.
Целта на използването на символи в т.н. тайни Общества или Ордени. Проблемът за публикуването на досега пазеното в тайна знание.
Трансформацията на силите в световната история, илюстрирана с Данте в "Божествена Комедия" и приказката за отец Антониус.
Силите, враждебни към природата и човека, скрити зад природните феномени, и опитностите на душите.
към текста >>
46.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Онези, които имат някакви разбирания за духовните процеси на човешката еволюция знаят, че принципно казано, във всички по-ранни векове и хилядолетия човекът е вземал участие в духовния
живот
в значително по-голяма степен, отколкото през последните четиристотин или петстотин години.
Вие ще разберете от лекциите изнесени напоследък, че в нашето време един материалистичен светоглед, един материалистичен начин на мислене, не е резултат от случайната проява на нечия воля, а от определена историческа необходимост.
Онези, които имат някакви разбирания за духовните процеси на човешката еволюция знаят, че принципно казано, във всички по-ранни векове и хилядолетия човекът е вземал участие в духовния живот в значително по-голяма степен, отколкото през последните четиристотин или петстотин години.
Ние знаем с какво широко разпространено явление е свързано това. В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството. Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен. Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век.
към текста >>
Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и
живот
ните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане.
Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях.
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на
живот
а.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях.
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
Платон е последният философ в старогръцки смисъл; той е философ, чиито идеи са все още в известен смисъл напоени с
живот
.
Неизбежно, по тази причина, е нужно да измине малко време, за да бъде възприето но това няма значение. При Платон още можем да почувстваме: тази философия все още дава отражение върху целия човек. Когато стигнем до Аристотел обаче, чувството е такова, като че ли си имаме работа с учен, изучаващ философия. Следователно да разберем Платон изисква по-дълбока проницателност, отколкото съвременният философ обикновено има на свое разположение. По същата причина има пропаст между Платон и Аристотел, Аристотел е вече учен в съвременен смисъл.
Платон е последният философ в старогръцки смисъл; той е философ, чиито идеи са все още в известен смисъл напоени с живот.
Докато съществува философия от този тип, връзката с духовния свят не се прекъсва, и наистина това продължи дълго време, всъщност през Средните Векове. Средновековието не разви философията до по-нататъшни степени, а просто възприе Аристотеловата философия; и след определен момент във времето това ставаше все по-добре. Платоновата философия също беше възприета по този начин.
към текста >>
Древната философия обаче, когато бе приемана в човешката душа, беше все още способна, поради своята голяма
живот
ворна сила, да раздвижи все още съществуващата дарба за ясновидство.
По времето на античността, когато най-малко имаше влечение към ясновидството, нещо много значимо се случваше, когато хората позволяваха тази философия да работи върху тях. Днес философията работи само върху главата, само в мисленето. Причината толкова много хора да избягват философията е в това, че те не харесват мисленето. И особено защото философията не предлага нищо сензационно, те не желаят да я изучават.
Древната философия обаче, когато бе приемана в човешката душа, беше все още способна, поради своята голяма животворна сила, да раздвижи все още съществуващата дарба за ясновидство.
Платоновата философия, нещо повече, дори Аристотеловата философия, още имаха този ефект. Бидейки по-малко абстрактни от философите на съвременността, те все още можеха да съживят способностите за ясновидство, присъщи на човешката душа. Така че се случваше при хората, отдали себе си на философията, иначе потънали под повърхността способности да бъдат раздвижени за живот. Ето така се появяваха ясновидците. Но понеже онова, което сега трябваше да бъде научено за физическия свят и това се отнася също и за философията беше от значение за самия физически план, то ставаше все по-важно човекът да се отчуждава все повече и повече от останалото от древното ясновидство.
към текста >>
Така че се случваше при хората, отдали себе си на философията, иначе потънали под повърхността способности да бъдат раздвижени за
живот
.
Причината толкова много хора да избягват философията е в това, че те не харесват мисленето. И особено защото философията не предлага нищо сензационно, те не желаят да я изучават. Древната философия обаче, когато бе приемана в човешката душа, беше все още способна, поради своята голяма животворна сила, да раздвижи все още съществуващата дарба за ясновидство. Платоновата философия, нещо повече, дори Аристотеловата философия, още имаха този ефект. Бидейки по-малко абстрактни от философите на съвременността, те все още можеха да съживят способностите за ясновидство, присъщи на човешката душа.
Така че се случваше при хората, отдали себе си на философията, иначе потънали под повърхността способности да бъдат раздвижени за живот.
Ето така се появяваха ясновидците. Но понеже онова, което сега трябваше да бъде научено за физическия свят и това се отнася също и за философията беше от значение за самия физически план, то ставаше все по-важно човекът да се отчуждава все повече и повече от останалото от древното ясновидство. Той повече не можеше да проникне в скритите дълбини на Битието и беше все по-трудно да стане ясновидец. И това няма отново да бъде възможно, докато новите методи, посочени като начало в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", не бъдат възприети от човечеството като правдоподобни.
към текста >>
47.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това бе също и източникът на всичко оповестено относно човешкия
живот
между смъртта и новото раждане.
Похватите, възприети в езотеричните школи, бяха следователно приведени в действие. Този опит бе пълен провал, защото докато се очакваше чрез медиумите духовните закони, господстващи в околния свят да бъдат извадени наяве, то единственият резултат беше, че почти всички медиуми изпаднаха в заблуждението да считат, че всичко идва от мъртвите, и го разкрасиха в съобщенията, за които говореха, че са им били направени от мъртвите. Това доведе до точно определено последствие. Ако по-старите членове измежду вас се върнат мислено назад до най-ранния период на Теософското Общество и проучат литературата, публикувана под неговата егида, то ще намерите, че астралният свят т.е. светът непосредствено след смъртта беше описан в книги на Безант, които само преповтарят онова, което се съдържа в "Тайната Доктрина" на Блаватска или може да се прочете в книги на Ледбитер.
Това бе също и източникът на всичко оповестено относно човешкия живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Понеже всички методи на проучване, използвани в Теософското Общество, включително дори и онези, използвани за изследване
живот
а на мъртвите, водеха началото си от похватите за които говорих.
Ако сравните с казаното в моята книга "Теософия" за Душевния свят и за Духовния свят първоначално хората се опитваха винаги да го опровергават, но аз считам, че днес достатъчен брой са способни да мислят обективно по темата вие ще намерите много значими различия, точно защото по отношение също и на тези сфери методите на изследване бяха различни.
Понеже всички методи на проучване, използвани в Теософското Общество, включително дори и онези, използвани за изследване живота на мъртвите, водеха началото си от похватите за които говорих.
към текста >>
Често съм засягал ранните периоди в
живот
а на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея.
Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат. Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност. Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели.
Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея.
Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата. И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят. И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите". Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството.
към текста >>
(Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на
живот
а и дървото на познанието за добро и зло, лекция 4-та.
"Добрият съвет е безценен", казва поговорката. Какво щеше да стане? И тогава се случи нещо, на което съм обръщал внимание по различни поводи, понеже разказваното днес във връзка с това съм го разказвал и другаде. Случи се нещо, наречено в Окултизма "Окултен плен".
(Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на живота и дървото на познанието за добро и зло, лекция 4-та.
"Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и бележките в края на петата лекция в тази книга бел. англ. пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен. Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре. Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа. С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо.
към текста >>
Вие знаете, че по гротесков и абсурден начин бях обвинен, че съм направил внезапен обрат от изцяло различен светоглед, представен в моята книга "Възгледи за света и
живот
а през XIX век" (Съдържанието на тази книга е включено в "Загадките на философията" бел. англ.
Вие знаете, че по гротесков и абсурден начин бях обвинен, че съм направил внезапен обрат от изцяло различен светоглед, представен в моята книга "Възгледи за света и живота през XIX век" (Съдържанието на тази книга е включено в "Загадките на философията" бел. англ.
пр.) Първата част бе издадена през Февруари 1900 год., а втората част през Октомври същата година. Бях обвинен, че неочаквано съм променил някои страни и съм преминал отвъд Теософията. Често съм ви казвал, че не само имах книгите на Синет, например, в ръцете си непосредствено след тяхното излизане, но и че имах също и тесни връзки с младото Теософско Общество във Виена. Добре е да разберете какви бяха обстоятелствата по онова време, но искам също и да ви дам много кратък, обективен поглед върху миналото на Германската Секция. Имаше хора в Теософското Общество, които бленуваха да знаят за духовния свят, и аз изнасях лекции в техния кръг.
към текста >>
В първото издание на книгата "Възгледи за света и
живот
а през XIX век" в главата за Шелинг пише следното.
Сега можете да схванете защо позволих съдържанието на лекции, изнесени в доста различни кръгове, да намерят място в едно окултното движение.
В първото издание на книгата "Възгледи за света и живота през XIX век" в главата за Шелинг пише следното.
Цитирам първото издание, посветено на Ернст Хекел и публикувано през Февруари 1900 год. Ще прочета няколко пасажа от книгата, за която хората казваха, че води началото си от светоглед, съвсем различен от представения в книгата за Мистицизма. "Сега има два възможни начина за описване на същество, което е едновременно Дух и Природа. Първият е: излагам закономерностите, които са активни в Реалността. Или, показвам как духът действа, за да стигне до тези закономерности.
към текста >>
Всички въпроси относно схващанията за света сега идваха при него в нова светлина: Ако всички неща са
божествен
и, как се стига до това да има зло в света, след като Бог може да бъде само съвършена Доброта?
И говорейки по-нататък за Шелинг, аз казах малко по-късно: "За Шелинг, с неговата прогресивна мисъл, изучаването на света бе изучаването на Бога, или Теософия. Той вече стоеше твърдо зад убежденията си, когато през 1809 год. написа своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми".
Всички въпроси относно схващанията за света сега идваха при него в нова светлина: Ако всички неща са божествени, как се стига до това да има зло в света, след като Бог може да бъде само съвършена Доброта?
Ако душата на човека е в Бог, как се стига до това, че тя следва своите собствени егоистични интереси? И ако е Бог този, който действа в мен, как мога аз, който следователно по никакъв начин не действам като независимо същество, да бъда наречен свободен? "
към текста >>
Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо
божествен
о в това "отвъд", те самите са
божествен
и.
Този възглед за света не е оставен настрана и аз казвам по-нататък: "С такива възгледи, Шелинг доказва себе си като най-смелия, най-решителния сред онези философи, които позволиха да бъдат подтикнати от Кант към възприемане на един идеалистичен възглед за света. Под влиянието на този стимул, човекът изостави философстването за неща, лежащи отвъд човешките сетива, и също мисленето относно тези наблюдения. Хората се опитаха да се задоволят с онова, което лежи в полето на наблюдението и мисленето.
Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени.
Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество.
към текста >>
И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са
божествен
и, а също и цялата човешка духовна индивидуалност.
Хората се опитаха да се задоволят с онова, което лежи в полето на наблюдението и мисленето. Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени. Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост.
И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност.
Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество. Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия. Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл. Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен. Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата.
към текста >>
Той направи
божествен
не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия
живот
божествен
о, лично същество.
Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени. Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност.
Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество.
Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия. Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл. Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен. Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата. Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз.
към текста >>
"
Божествен
ото сътворение на света и
божествен
ото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел.
"Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел.
Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
към текста >>
Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за
божествен
и; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света.
"Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел. Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи.
Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света.
За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази. Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота. Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията.
към текста >>
Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за
живот
а.
Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота.
Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията. Добре е известно, че Елевзинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно. Следователно може да се каже: В Негативната философия се честват Малките Мистерии, а в Позитивната философия Големите."
към текста >>
Тази глава на моята книга завършва с пасажа: "Ако вътрешният
живот
бъде обявен за
божествен
, изглежда нелогично да се ограничаваме в една част от него.
Тази глава на моята книга завършва с пасажа: "Ако вътрешният живот бъде обявен за божествен, изглежда нелогично да се ограничаваме в една част от него.
Шелинг не изпадна в това противоречие. Когато той каза, че да обясняваш природата е да създаваш природа, той означи посоката на своя собствен възглед за живота. Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният характер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един акт на свободна духовна активност, а не например на геометрична необходимост. Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други средства."
към текста >>
Когато той каза, че да обясняваш природата е да създаваш природа, той означи посоката на своя собствен възглед за
живот
а.
Тази глава на моята книга завършва с пасажа: "Ако вътрешният живот бъде обявен за божествен, изглежда нелогично да се ограничаваме в една част от него. Шелинг не изпадна в това противоречие.
Когато той каза, че да обясняваш природата е да създаваш природа, той означи посоката на своя собствен възглед за живота.
Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният характер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един акт на свободна духовна активност, а не например на геометрична необходимост. Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други средства."
към текста >>
Наистина не заради изтъкване на лични проблеми, а с цел да ви помогна да направите една непредубедена преценка, бих желал да обърна вниманието ви към една критична статия за книгата "Възгледи за света и
живот
а през XIX век", отпечатана на 15 Декември 1901 год.
Втората част на книгата, която се занимава най-напред с Хегел, е датирана Октомври 1900 год. Това беше когато точно бях започнал да изнасям исканите лекции, и през Септември 1901 год. книгата на мистицизма беше вече издадена.
Наистина не заради изтъкване на лични проблеми, а с цел да ви помогна да направите една непредубедена преценка, бих желал да обърна вниманието ви към една критична статия за книгата "Възгледи за света и живота през XIX век", отпечатана на 15 Декември 1901 год.
в журнала на Немския Съюз на Свободните Мислители "Свободомислещият". Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания. "Наблюдателите на Цион" и организации от всякакъв вид, с техните научни кръгове, към които за нещастие толкова много университетски преподаватели принадлежат, заслужават порицание най-много."
към текста >>
48.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Да се счита, че цялата Вселена не е нищо повече от сбор самодвижещи се атоми и че тези атоми, групирани в молекули, пораждат всички явления на
живот
а и на духа такова схващане бе отредено чак за XIX век.
Във формата, под която той се появи през XIX век като действителен възглед за света, материализмът никога преди това не е съществувал. Наистина, имало е отделни материалистични философи като Демокрит и др. можете да прочетете за тях в моята книга "Загадките на философията" които бяха, така да се каже, предвестниците на теоретичния материализъм. Но ако сравним техния възглед за света с това, което намира израз в материализма на XIX век, ще изглежда напълно убедително, че материализмът никога по-рано не е съществувал в такава форма. Най-малко той можеше да съществува, така да се каже, през Средните Векове, или вековете предшестващи зората на модерната мисъл, защото в онези дни душите на хората бяха все още твърде тясно свързани с импулсите на духовния свят.
Да се счита, че цялата Вселена не е нищо повече от сбор самодвижещи се атоми и че тези атоми, групирани в молекули, пораждат всички явления на живота и на духа такова схващане бе отредено чак за XIX век.
към текста >>
Как човешкият душевен
живот
тече в тази нервна система?
Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система?
Това е въпрос от първостепенно значение. Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на будното дневно съзнание; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при събуждането, той ще има специфично изживяване. По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
към текста >>
По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден
живот
; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система? Това е въпрос от първостепенно значение. Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на будното дневно съзнание; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при събуждането, той ще има специфично изживяване.
По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
към текста >>
Живот
ът на човешкото същество между смъртта и новото раждане може да се узнае само чрез онова, което може да се изживее извън физическото тяло; следователно медиумите използвайки думата в нейния истински смисъл не могат да служат за тази цел.
В лекцията утре ще ви покажа защо непременно трябваше да възникне грешка, когато през XIX век бе направен опита със Спиритуализма. Посочвал съм ви по много начини, че ставаше въпрос за внушения, отправяни от живи хора, а се вярваше, че въздействията идват от мъртвите. Мъртвите могат да бъдат достигнати само чрез оттегляне в онези членове на човешкото душевно същество, които могат да се издигнат извън физическото тяло.
Животът на човешкото същество между смъртта и новото раждане може да се узнае само чрез онова, което може да се изживее извън физическото тяло; следователно медиумите използвайки думата в нейния истински смисъл не могат да служат за тази цел.
Повече за това утре, когато казаното ще бъде свързано също и с темата за живота след смъртта.
към текста >>
Повече за това утре, когато казаното ще бъде свързано също и с темата за
живот
а след смъртта.
В лекцията утре ще ви покажа защо непременно трябваше да възникне грешка, когато през XIX век бе направен опита със Спиритуализма. Посочвал съм ви по много начини, че ставаше въпрос за внушения, отправяни от живи хора, а се вярваше, че въздействията идват от мъртвите. Мъртвите могат да бъдат достигнати само чрез оттегляне в онези членове на човешкото душевно същество, които могат да се издигнат извън физическото тяло. Животът на човешкото същество между смъртта и новото раждане може да се узнае само чрез онова, което може да се изживее извън физическото тяло; следователно медиумите използвайки думата в нейния истински смисъл не могат да служат за тази цел.
Повече за това утре, когато казаното ще бъде свързано също и с темата за живота след смъртта.
към текста >>
49.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Искам днес да добавя определени неща като продължение на казаното в тези лекции за развитието на духовния
живот
през XIX век.
Искам днес да добавя определени неща като продължение на казаното в тези лекции за развитието на духовния живот през XIX век.
към текста >>
Можете да прегледате всички тези съобщения, направени от медиуми и ще откриете, че те винаги имат силно пристрастен характер точно където се засяга
живот
ът на душата след смъртта.
Вече съм ви разказвал за онези сред окултистите които, така да се каже, имаха отговорността да се погрижат човечеството да не потъне изцяло в материализъм, за опита направен с медиумизма, и ви показах, че медиумизмът доведе до отклонения. Вече съм посочвал едно от най-значимите от тези отклонения. Беше странно, че медиумите навсякъде твърдяха, че са способни да дадат сведения, откровения от царството на мъртвите, царството в което хората живеят след смъртта. Най-необикновеното от всичко, в допълнение на вече казаното, беше че тези съобщения идващи чрез медиумите уж от царството на мъртвите навсякъде издаваха силно пристрастен характер.
Можете да прегледате всички тези съобщения, направени от медиуми и ще откриете, че те винаги имат силно пристрастен характер точно където се засяга животът на душата след смъртта.
към текста >>
С цел да бъдем съвсем ясни по темата, моля прочетете курса от лекции, които изнесох във Виена през 1914 год., озаглавен "Вътрешната същност на човека и
живот
а между смъртта и новото раждане".
С цел да бъдем съвсем ясни по темата, моля прочетете курса от лекции, които изнесох във Виена през 1914 год., озаглавен "Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане".
Тези лекции съдържат много важни факти, които изникват, когато някой достигне царството на мъртвите по правилния начин чрез поставяне самия себе си в състояние, при което те могат да му говорят.
към текста >>
Бяха дадени такива описания на
живот
а след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни.
Но в много широки кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени откровения от много различен вид. Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер.
Бяха дадени такива описания на живота след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни.
Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве. Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи! В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането. Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие. С други думи определени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни животи.
към текста >>
Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се
живот
и на Земята да излезе на яве.
Но в много широки кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени откровения от много различен вид. Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер. Бяха дадени такива описания на живота след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни.
Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве.
Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи! В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането. Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие. С други думи определени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни животи. Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу учението за повтарящи се Земни животи.
към текста >>
Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха
живот
а след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни
живот
и!
Но в много широки кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени откровения от много различен вид. Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер. Бяха дадени такива описания на живота след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни. Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве.
Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи!
В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането. Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие. С други думи определени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни животи. Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу учението за повтарящи се Земни животи.
към текста >>
В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на
живот
а между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането.
Но в много широки кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени откровения от много различен вид. Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер. Бяха дадени такива описания на живота след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни. Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве. Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи!
В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането.
Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие. С други думи определени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни животи. Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу учението за повтарящи се Земни животи.
към текста >>
С други думи определени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни
живот
и.
Бяха дадени такива описания на живота след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни. Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве. Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи! В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането. Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие.
С други думи определени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни животи.
Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу учението за повтарящи се Земни животи.
към текста >>
Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу учението за повтарящи се Земни
живот
и.
Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве. Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи! В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането. Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие. С други думи определени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни животи.
Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу учението за повтарящи се Земни животи.
към текста >>
А казаното във Виенските лекции относно
живот
а между смъртта и новото раждане е несъвместимо с каквато и да е форма на материализма като възглед за света.
Всички тези неща станаха възможни, защото склонноста към материализъм бе така силна у хората.
А казаното във Виенските лекции относно живота между смъртта и новото раждане е несъвместимо с каквато и да е форма на материализма като възглед за света.
Но един човек може да бъде материалист в своя начин на мислене и да вярва на казаното от различните медиуми за живота след смъртта, понеже то в действителност е само вид разкрасен материализъм, срамуващ се да се нарече такъв, и затова той прибягва до медиумите, за да събере оттук-оттам нещо относно духовния свят. Материализмът следователно беше фактор, който се взе под внимание, и онези които го взеха впредвид сполучиха най-много.
към текста >>
Но един човек може да бъде материалист в своя начин на мислене и да вярва на казаното от различните медиуми за
живот
а след смъртта, понеже то в действителност е само вид разкрасен материализъм, срамуващ се да се нарече такъв, и затова той прибягва до медиумите, за да събере оттук-оттам нещо относно духовния свят.
Всички тези неща станаха възможни, защото склонноста към материализъм бе така силна у хората. А казаното във Виенските лекции относно живота между смъртта и новото раждане е несъвместимо с каквато и да е форма на материализма като възглед за света.
Но един човек може да бъде материалист в своя начин на мислене и да вярва на казаното от различните медиуми за живота след смъртта, понеже то в действителност е само вид разкрасен материализъм, срамуващ се да се нарече такъв, и затова той прибягва до медиумите, за да събере оттук-оттам нещо относно духовния свят.
Материализмът следователно беше фактор, който се взе под внимание, и онези които го взеха впредвид сполучиха най-много.
към текста >>
Теории като онези, за които говорим, проникват в
живот
а на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока.
Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс. Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова. По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм. Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план.
Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока.
Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди.
към текста >>
Тенденцията на Англиканския духовен
живот
беше да се допусне колкото се може по-малко от източното учение, колкото е възможно по-малко от каквото и да е учение за повтарящите се Земни
живот
и да стане достояние на широката публика.
Тук много безсмислени нападки бяха отправени към Блаватска, към Синет, към Теософското Общество и т.н. Но сред различните атаки, направени срещу Теософското Общество в течение на времето, имаше някои, които произлизаха от добре осведомени, но пристрастни среди.
Тенденцията на Англиканския духовен живот беше да се допусне колкото се може по-малко от източното учение, колкото е възможно по-малко от каквото и да е учение за повтарящите се Земни животи да стане достояние на широката публика.
към текста >>
пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни
живот
и.
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици". Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ.
пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи.
Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група. Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие.
към текста >>
Тя желаеше учението за повтарящите се Земни
живот
и което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките.
(Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група.
Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките.
И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие.
към текста >>
Но те съзнаваха, че това което вършеха не можеше да не направи голямо впечатление на окултистите, и това твърдо ги убеди да подкрепят насоката на онези, които бяха решени да отстранят учението за повтарящите се Земни
живот
и.
Трябва да подчертая още веднъж, че онези, които направиха съответната подготовка, вероятно не бяха съвсем наясно за това, че бяха инструменти на индивидуалност, стояща зад тях. Точно както Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история.
Но те съзнаваха, че това което вършеха не можеше да не направи голямо впечатление на окултистите, и това твърдо ги убеди да подкрепят насоката на онези, които бяха решени да отстранят учението за повтарящите се Земни животи.
към текста >>
Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни
живот
и да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка.
Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни животи да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка.
Те се захванаха за работа по особен начин, начин който можем ясно да разпознаем, ако опишем как тези окултисти се заловиха да опровергават "Езотеричен Будизъм" от Синет. Окултистите, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се наеха със задачата да оборят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска.
към текста >>
Но ако след това помислим върху неговия
живот
между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе предвид един съществен факт, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разпределят в седем категории, само една от които е определена за Йехова, а именно отнасящата се главно за
живот
а между раждането и смъртта.
Ако помислим за човека, какъвто е той между раждането и смъртта, можем да си представим, че по отношение на своята еволюция той се намира под въздействието на Духовете на Формата. Това е посочено също и в "Тайната Наука".
Но ако след това помислим върху неговия живот между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе предвид един съществен факт, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разпределят в седем категории, само една от които е определена за Йехова, а именно отнасящата се главно за живота между раждането и смъртта.
Другите шест категории Духове на Формата водят живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Другите шест категории Духове на Формата водят
живот
а между смъртта и новото раждане.
Ако помислим за човека, какъвто е той между раждането и смъртта, можем да си представим, че по отношение на своята еволюция той се намира под въздействието на Духовете на Формата. Това е посочено също и в "Тайната Наука". Но ако след това помислим върху неговия живот между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе предвид един съществен факт, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разпределят в седем категории, само една от които е определена за Йехова, а именно отнасящата се главно за живота между раждането и смъртта.
Другите шест категории Духове на Формата водят живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Това може да бъде открито само ако проучим
живот
а между смъртта и новото раждане.
Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане.
Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети. Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря. Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята.
към текста >>
Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни
живот
и; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря.
Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане. Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети.
Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря.
Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята.
към текста >>
Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за
живот
а между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху
живот
а между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че
живот
ът след смъртта просто е продължение на
живот
а на Земята.
Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане. Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети. Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря.
Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята.
към текста >>
Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя
живот
на други планети.
Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература. Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система. Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането. И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата.
Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети.
Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите.
към текста >>
Всичко което възприемате в растителното,
живот
инското или човешкото царство е минералния елемент, който е бил внедрен в тях.
Първото съществено нещо е да различим доколко учението на Синет за Осмата Сфера е заблуда. Тук трябва да имате силно впредвид учението относно целия процес на еволюция на Земята, а именно учението, че планетата Земя е преминала през еволюционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, преди навлизането и в нейния сегашен етап. Трябва да си припомните, че устройството на Старата Луна е било в основата си различно от това на Земята. Минералното царство е било прибавено за пръв път през Земния период, и съставляващото материалния свят на физическия план е изцяло наситено с минералния елемент.
Всичко което възприемате в растителното, животинското или човешкото царство е минералния елемент, който е бил внедрен в тях.
Вашето тяло е "минерализирано" напълно. Онова, което не е минерално Лунната природа, Слънчевата природа е представено там само скрито. Ние виждаме само минералното, земното. Това трябва категорично да не се забравя, ако започвайки от това, което човекът фактически е сега на Земята, ще търсим отговор на въпроса: Какво е това в човека, което е наследството на Старата Луна?
към текста >>
И така във връзка със Старата Луна трябва да си представим, че цялата околна среда е била видима за имагинативното ясновидство на Лунния човек точно както нашето обкръжение, с растенията,
живот
ните, реките, планините, е видимо за физическите очи.
Виждали са чрез имагинативно познание в надигащи се, вълнуващи се образи. Те все още присъстват днес, но за да се видят, е необходимо поне атавистично ясновидство. Човекът на Старата Луна би могъл да се възприеме само чрез атавистично ясновидство, което в онази епоха е било нормалната способност за виждане. Затова също и всичко свързано с тази еволюция на Старата Луна може да се види само в имагинации, с древното зрително ясновидство. Никога не трябва да се мисли, че Лунният човек може да се създаде на минералната Земя; той е продукт на Старата Луна и като такъв може да бъде видян в имагинативното ясновидство.
И така във връзка със Старата Луна трябва да си представим, че цялата околна среда е била видима за имагинативното ясновидство на Лунния човек точно както нашето обкръжение, с растенията, животните, реките, планините, е видимо за физическите очи.
към текста >>
50.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Било необходимо да се създаде противотежест в областта на земния
живот
, така че там би трябвало да има в човешкото същество нещо изцяло независимо от главата.
Той трябвало да се погрижи да не може всичко в човека, произлизащо от главата, да стане плячка на Луцифер и Ариман; да не зависи всичко от дейността на главата и от дейността на външно-насочените сетива, защото тогава Луцифер и Ариман биха били победители.
Било необходимо да се създаде противотежест в областта на земния живот, така че там би трябвало да има в човешкото същество нещо изцяло независимо от главата.
И това било постигнато чрез работата на добрите Духове на Формата, които внедрили принципа на Любовта в принципа на наследствеността на Земята. С други думи, сега в човешката раса има нещо независимо от главата, което преминава от поколение на поколение и има своите най-дълбоки основи във физическата природа на човека.
към текста >>
Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за
живот
а между смъртта и новото раждане.
Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман! Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция. Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и.
Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане.
Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите. Затова, ако желаем сърцата и умовете на хората да бъдат водени към Осмата Сфера, нека да им кажем: ние ви казваме нещо, което идва от мъртвите. Ние ще завладеем хората със заявяването, че мъртвите са в нашето царство.
към текста >>
Принцип на езотеризма, наблюдаван сред нас е че, принципно казано, окултният
живот
в неговата истинска същност не може да бъде изразен с думи.
Стигнахме до точка, където е наш дълг да вземем под внимание тези неща това е защото те са били изнесени. Стигнахме до точка, където трябва да обърнем внимание на стрелката на везните, които се люлеят през цялото време между екзотериците и езотериците.
Принцип на езотеризма, наблюдаван сред нас е че, принципно казано, окултният живот в неговата истинска същност не може да бъде изразен с думи.
Нещата се казват понякога в езотерична, понякога в екзотерична форма и това са, така да се каже, два различни диалекта на един неизразим език. И ако в своето високомерие човек иска да замести екзотеричното с езотеричното, той забравя, че те са два диалекта на един неизразим език и че всичко зависи от това как той е способен да балансира между двата. Но каквото още остава между двата, също трябва да се счита за неизразим език винаги има нещо, което не може да бъде изразено пряко.
към текста >>
51.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в
живот
а.
Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори.
Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота.
към текста >>
Сега в
живот
а на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока.
Сега в живота на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока.
Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето. Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот. Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство. Добре знаем, че едва в по-късните години достигаме етапа да бъдем способни да упражняваме нашата способност за свободно отсъждане.
към текста >>
", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния
живот
.
Сега в живота на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока. Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето. Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот.
Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство. Добре знаем, че едва в по-късните години достигаме етапа да бъдем способни да упражняваме нашата способност за свободно отсъждане.
към текста >>
Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за
живот
са заедно с нас през нашето детство.
Сега в живота на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока. Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето. Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот.
Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство.
Добре знаем, че едва в по-късните години достигаме етапа да бъдем способни да упражняваме нашата способност за свободно отсъждане.
към текста >>
Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен
живот
с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика.
Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика.
Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка. Много е важно да сме наясно с тези изменения.
към текста >>
Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен
живот
, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка.
Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика.
Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка.
Много е важно да сме наясно с тези изменения.
към текста >>
Ако в размисъла за целия ход на човешкия
живот
от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния
живот
на душата.
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата.
Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот. Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество. Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
към текста >>
Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния
живот
.
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата.
Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот.
Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество. Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
към текста >>
Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия
живот
, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия
живот
, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество.
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата. Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот.
Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество.
Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
към текста >>
Така имаме нещо за целия си
живот
; ние се ръководим през
живот
а от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата. Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот. Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество.
Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
към текста >>
Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в
живот
а; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на
живот
а, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния
живот
.
Когато се приближаваме към идеи за духовния свят, ние ставаме в определено отношение по-свободни.
Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот.
към текста >>
Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на
живот
а, която познавахме по-рано, да започне да се колебае.
Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае.
Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага. И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока. Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие. Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве. Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока.
към текста >>
Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на
живот
а", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага.
Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае.
Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага.
И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока. Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие. Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве. Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока.
към текста >>
Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се
живот
и на Земята да излезе наяве.
Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае. Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага. И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока. Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие.
Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве.
Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока.
към текста >>
Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия
живот
да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока.
Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае. Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага. И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока. Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие. Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве.
Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока.
към текста >>
Истини относно повтарящите се
живот
и на Земята бяха изтеглени от Християнството, и така Западната култура и Американското разклонение възникнаха с форма на Християнство, от която учението за повтарящите се
живот
и на Земята бе изключено.
Сега знаем, че особено през последните столетия Западната цивилизация и нейното Американско разклонение са обект на силно Християнски импулс. Аз самият се опитвам да обясня, че значението на Християнството не зависи от това какво всъщност може да бъде разбрано от него понеже голяма част ще стане разбираема едва в бъдеще, а самите ние едва започваме да схващаме определени факти, свързани с Мистерията на Голгота. Но импулсите на Християнството са реални; те въздействат дори когато хората още не ги разбират. В ранните векове обаче, определени космически истини бяха изключени от тези импулси. Тези истини са изцяло съвместими с Християнството, въпреки че проницателността не успява да докаже това.
Истини относно повтарящите се животи на Земята бяха изтеглени от Християнството, и така Западната култура и Американското разклонение възникнаха с форма на Християнство, от която учението за повтарящите се животи на Земята бе изключено.
към текста >>
Показах ви как определени окултисти положиха усилия да запазят този становище на Християнството становище, което отхвърля истината за повтарящите се Земни
живот
и.
Показах ви как определени окултисти положиха усилия да запазят този становище на Християнството становище, което отхвърля истината за повтарящите се Земни животи.
Говорих за направленията в окултизма, които бяха свързани например с Висшето Духовенство на Църквата.
към текста >>
Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни
живот
и да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
Замесените бяха хора на познанието, те бяха добре информирани. Може да се каже, че те разбираха много повече от окултизъм, отколкото водещите членове на Теософското Общество.
Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
към текста >>
Това е тяхната съществена функция, както можете да осъзнаете от описанията на
живот
а между смъртта и новото раждане, които съм давал по различни поводи и от различни гледни точки.
Поради това, че работят върху човешкото същество, импулсите произлизащи от другите планети на нашата Слънчева система имат силата да изтръгнат душата, като живееща душа, от физическата смърт.
Това е тяхната съществена функция, както можете да осъзнаете от описанията на живота между смъртта и новото раждане, които съм давал по различни поводи и от различни гледни точки.
към текста >>
Организмът се изхранва и органичният
живот
се поддържа не от храна и течности, а от кръвта (неутрализираният Земен и етерен жизнен принцип)" тук авторът показва, че не говори за физическата кръв, а за лежащото в основата на кръвта като етерен жизнен принцип "и не преди в пластичните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)."
"Понятието за хранене се свързва погрешно просто с поглъщането на храна и течности и тяхното преработване в органите на храносмилането.
Организмът се изхранва и органичният живот се поддържа не от храна и течности, а от кръвта (неутрализираният Земен и етерен жизнен принцип)" тук авторът показва, че не говори за физическата кръв, а за лежащото в основата на кръвта като етерен жизнен принцип "и не преди в пластичните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)."
към текста >>
Ние четем, че има душа в тялото на жена, която вече не води Земен
живот
, а Слънчев
живот
, че в хода на своя
живот
тя обикаля в по-широки и по-широки сфери следователно може да се допусне, че съществата са толкова по-телесни, отивайки към центъра, и толкова по-духовни, отивайки към периферията.
Ние четем, че има душа в тялото на жена, която вече не води Земен живот, а Слънчев живот, че в хода на своя живот тя обикаля в по-широки и по-широки сфери следователно може да се допусне, че съществата са толкова по-телесни, отивайки към центъра, и толкова по-духовни, отивайки към периферията.
Тук е описана душа, която живее с Космоса. (Гьоте "Вилхелм Майстер", том II бел. англ. пр.)
към текста >>
Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг
живот
тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство.
Докато тя пазеше своите виждания в тайна, изискваше се много от нея, за да ги понася.
Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство.
Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната.
към текста >>
Нататък не я следваше никакво въображение, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с обществен
живот
и благотворителност.
От друга страна възникват съмнения и грешки, защото тя, която изглежда посочваше една или друга звезда като появяваща се по същия начин в Зодиака, но за която в небето тя не знаеше. Те може да са били още неоткрити малки планети по онова време, тъй като от друга страна може да се направи заключение, че тя, далеч отвъд орбитата на Марс, се приближаваше към орбитата на Юпитер. Открито, за дълго време, тя бе разглеждала тези планети, в каква степен е трудно да се каже, с удивление от тяхното могъщо великолепие, и бе наблюдавала играта на луните им около тях, но бе виждала това по най-удивителен начин като намаляваща луна, и без в действителност да се върти наоколо, както нарастващата луна се явява за нас. От това може да се направи извод, че тя виждаше това отстрани, и наистина бе на границата да се движи отвъд нейната орбита, в безкрайното пространство идващо в опозиция на Сатурн.
Нататък не я следваше никакво въображение, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с обществен живот и благотворителност.
към текста >>
Духовната Наука трябва да затвърди мястото си в културния
живот
на нашето време.
Искам да насоча вниманието ви към този пасаж от "Пътешествията на Вилхелм Майстер", защото той ще ви покаже, че в Духовната Наука ние наистина се срещаме с изискванията на нашата епоха. Човешката природа се променя по такъв начин, че тя ще породи отвътре онова древно наследство от пред-Земния свят, което е изгубила. И хората трябва да съзнават какво приближава към тях иначе ще изпаднат в пълно объркване.
Духовната Наука трябва да затвърди мястото си в културния живот на нашето време.
към текста >>
Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за
живот
а, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система.
Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до учението за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне сред нас.
Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система.
Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве. Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа. Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни. За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област.
към текста >>
Тези свръхестествени сили, към които принадлежат Луцифер и Ариман, естествено работят в човешкия
живот
чрез човешките души, които просто са техни инструменти.
Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни. За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област. Трябва да имате предвид, че възникващата враждебност, и най-вече враговете ни, всъщност в по-голямата си част са марионетки на противодействащите сили. Понеже тук сме в полето на действие на свръхсетивни сили.
Тези свръхестествени сили, към които принадлежат Луцифер и Ариман, естествено работят в човешкия живот чрез човешките души, които просто са техни инструменти.
към текста >>
Вие знаете, че самият
живот
има своите противоречия, и Хегел изгради цялата си философия върху това.
Затова е нужно да знаем за какво точно става въпрос в един или друг случай; но което е несравнимо по-нужно от всичко друго е никога да не се пренебрегва придобиването на способността за ясно, точно мислене.
Вие знаете, че самият живот има своите противоречия, и Хегел изгради цялата си философия върху това.
Не става въпрос за избягване на противоречията в живота, защото те са там. Същественото е да ги разпознаваме и да сме будни за тях.
към текста >>
Не става въпрос за избягване на противоречията в
живот
а, защото те са там.
Затова е нужно да знаем за какво точно става въпрос в един или друг случай; но което е несравнимо по-нужно от всичко друго е никога да не се пренебрегва придобиването на способността за ясно, точно мислене. Вие знаете, че самият живот има своите противоречия, и Хегел изгради цялата си философия върху това.
Не става въпрос за избягване на противоречията в живота, защото те са там.
Същественото е да ги разпознаваме и да сме будни за тях.
към текста >>
Всеки път, когато се оплитаме в противоречие, което не разпознаваме като такова, а просто го считаме за естествена част от
живот
а, това дава възможност на Луцифер и Ариман да завладеят нашата душа.
Ариман и Луцифер могат да постигнат нещо, само когато някое противоречие остава незабелязано, когато нямаме нито силата, нито волята да го разкрием.
Всеки път, когато се оплитаме в противоречие, което не разпознаваме като такова, а просто го считаме за естествена част от живота, това дава възможност на Луцифер и Ариман да завладеят нашата душа.
към текста >>
Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински
живот
.
Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот.
Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта. Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например. Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти. Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера.
към текста >>
И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия
живот
, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила.
Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена.
И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила.
Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина. Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб. То е опит да се хвърли клевета върху истината, която би излязла в света. Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя. Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на учението.
към текста >>
Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински
живот
жизнения принцип, съдържащ се в нашето учение.
Но щом в света излизат твърдения, които просто изобщо не се доближават до истината, трябва да бъдем подготвени и да знаем как да ги осъдим.
Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински живот жизнения принцип, съдържащ се в нашето учение.
С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория. Нуждата от спорове не се появява, докато не сме атакувани. Но тогава трябва да осъзнаем, че нашето учение много лесно се изопачава в неговата противоположност, и че следователно трябва да го пазим и защитаваме. Особено трябва да сме на пост за всяка едностранчивост.
към текста >>
С други думи, трябва да съдим за
живот
а според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория.
Но щом в света излизат твърдения, които просто изобщо не се доближават до истината, трябва да бъдем подготвени и да знаем как да ги осъдим. Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински живот жизнения принцип, съдържащ се в нашето учение.
С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория.
Нуждата от спорове не се появява, докато не сме атакувани. Но тогава трябва да осъзнаем, че нашето учение много лесно се изопачава в неговата противоположност, и че следователно трябва да го пазим и защитаваме. Особено трябва да сме на пост за всяка едностранчивост.
към текста >>
Но от това може да бъдете сигурни: екзотеричният
живот
на тази Богородица в такова прераждане не би бил във формата, в която се твърди, че той би се състоял!
"Защо Богородица също да не се преражда? " Разбира се, някой може да попита, защо тя да не се преражда? Няма причина защо това да не бъде така.
Но от това може да бъдете сигурни: екзотеричният живот на тази Богородица в такова прераждане не би бил във формата, в която се твърди, че той би се състоял!
към текста >>
За пръв път "моралната тактичност" е представена като нещо, което не може да се схваща чрез обикновената сила на преценка, а само чрез цялото съзнание и
живот
на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга.
Наистина, в тези проблеми става въпрос за нещо, което съм подчертавал от много години и което счетох за необходимо да включа в моят основен философски труд. Ако четете други философи, ще намерите в техните теории и начини на изразяване, а също и в по-ранни съчинения много неща, които отново се появяват в моята "Философия на свободата". Но в нея се съдържа едно нещо, което е съвсем оригинално, най-малкото заради начина по който е изразено и вмъкнато като етичен принцип, като морален импулс.
За пръв път "моралната тактичност" е представена като нещо, което не може да се схваща чрез обикновената сила на преценка, а само чрез цялото съзнание и живот на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга.
Това е "морална тактичност". Опитах се да го формулирам колкото е възможно по-ясно във "Философия на свободата". Наистина е необходимо да подчертаем в настоящия момент, че понеже тук си имаме работа с нещо, криещо много опасности трябва да избягваме опасността от изпадане в другата крайност.
към текста >>
Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да чувстваме и изживяваме нашия собствен
живот
като свързан с духовния свят.
Вчера посочих различни опасности, но чувствам за необходимо днес да добавя нещо, за да наблегна на това, че не трябва да изпадаме в другата крайност.
Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да чувстваме и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят.
към текста >>
Но ако направим този принцип свещен, трябва тактично да отказваме да допуснем вмъкването на пряко лични неща, на субективния личен
живот
.
Но ако направим този принцип свещен, трябва тактично да отказваме да допуснем вмъкването на пряко лични неща, на субективния личен живот.
Това обаче не означава, че никога не трябва да опитваме да разкрием дали самите ние не сме нечие превъплъщение. Но просто да гледаме една личност, търсейки друга, не е от полза. Това е лесният път. Правилният път е да се стараем да достигнем точката, където започваме да откриваме определени тайни от нашия собствен живот. Тогава несъмнено ще имаме напредък.
към текста >>
Правилният път е да се стараем да достигнем точката, където започваме да откриваме определени тайни от нашия собствен
живот
.
Но ако направим този принцип свещен, трябва тактично да отказваме да допуснем вмъкването на пряко лични неща, на субективния личен живот. Това обаче не означава, че никога не трябва да опитваме да разкрием дали самите ние не сме нечие превъплъщение. Но просто да гледаме една личност, търсейки друга, не е от полза. Това е лесният път.
Правилният път е да се стараем да достигнем точката, където започваме да откриваме определени тайни от нашия собствен живот.
Тогава несъмнено ще имаме напредък. Във връзка с това, ние стоим в момент с огромно значение, а именно, че трябва да обърнем внимание на поговорката: Не изхвърляйте детето заедно с мръсната вода!
към текста >>
Това са някои от гледните точки, които могат да ни помогнат да осъзнаем най-важните условия за
живот
а на нашето Движение.
Това са някои от гледните точки, които могат да ни помогнат да осъзнаем най-важните условия за живота на нашето Движение.
Когато е казано, че външната реалност е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай проучена. Също така не трябва да изтъкваме теоретичния израз "външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна реалност е от първостепенна важност, когато конкретно се изправяме пред нея в света.
към текста >>
52.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Особено трябва да вземете предвид разграниченията, направени от мен във връзка с душевния свят и във вътрешния душевен
живот
на човека и ще видите, че се придава голямо значение на разликата, която трябва да се прави между Сетивната Душа, Разсъздъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа).
Можете да сравните казаното от мен през 1904 год. в първото издание на моята книга "Теософия" за душевния свят и за духовния свят със заявяваното преди това.
Особено трябва да вземете предвид разграниченията, направени от мен във връзка с душевния свят и във вътрешния душевен живот на човека и ще видите, че се придава голямо значение на разликата, която трябва да се прави между Сетивната Душа, Разсъздъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа).
Това троично разграничаване никога не е било правено в литературата на Теософското Общество, но сред нас това бе изтъквано от самото начало.
към текста >>
Както ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на
живот
а между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни средства.
Както ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на живота между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни средства.
Говорих за това в предходните лекции. Но не винаги е било лесно тези неща да се проверят така, като трябва. Ако някой решава да работи съзнателно и с чувство на пълна отговорност, трябва да се използва всяка възможност за строго проверяване, но тези възможности никога не трябва да бъдат принудени. В духовното изследване става въпрос за чакане. Подходящите възможности никога не трябва да бъдат предизвиквани и в най-малка степен.
към текста >>
Най-явна от всички бе неточността на твърденията, претендиращи да дават сведения за
живот
а между смъртта и новото раждане.
Най-явна от всички бе неточността на твърденията, претендиращи да дават сведения за живота между смъртта и новото раждане.
Но докато на физически план, погрешните резултати от едно изследване могат да бъдат коригирани чрез подлагането им на проверка с физически средства, веднага доказващо тяхната погрешност, когато са намесени неща от духовния свят е съвършено различно, разбира се. В духовните светове, наличието на погрешна, неправилна представа за реалните факти е объркаващо за самото изследване. Ако тогава чрез медиуми са били направени изказвания, които изобщо не бяха съобщения от мъртвите, а бяха преднамерено вдъхновени от живи хора с всякакви видове интереси, тогава възникваха тези резултати на нещо, което претендираше да бъде изследване. Те се изправяха пред всеки, и ако някой се опитва да провери нещата в тази област, той трябва да се бори с тези резултати от изследване като с действителни сили. Всичко, казано на физически план, може да бъде доказано като невярно; някой сяда на бюрото си и го опровергава.
към текста >>
Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за
живот
а между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които преди са били пораждани, стоят там пред него като живи същества.
Точно както мислите са живи реалности, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят.
Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за живота между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които преди са били пораждани, стоят там пред него като живи същества.
Преди всичко, те си придават вид на истина, на реалност. Оттук този някой трябва първо да се бори с тях, да ги проверява, за да открие дали те имат свойствата на неверни мисли, или характера на верни и истинни живи мисли.
към текста >>
Следователно беше в природата на нещата, когато някой твърдо бе решил, че проверяването трябва да бъде изчерпателно и точно, да му е трудно да изследва тази област на
живот
а между смъртта и новото раждане, защото са били направени толкова много погрешни заключения.
Този процес на проверяване и потвърждаване често отнема много дълго време.
Следователно беше в природата на нещата, когато някой твърдо бе решил, че проверяването трябва да бъде изчерпателно и точно, да му е трудно да изследва тази област на живота между смъртта и новото раждане, защото са били направени толкова много погрешни заключения.
Затова особено в тези неща бе необходимо да се упражнява голяма сдържаност, говорейки за тях само когато те могат да бъдат представени като абсолютно и категорично верни. Следователно трябваше да се свърши много работа, преди да стане възможно да бъде изнесен например курсът от лекции, сега на разположение под заглавието "Вътрешната същност на човека между смъртта и новото раждане". (6 лекции изнесени във Виена, 8 до 14 Април 1914 год.)
към текста >>
Лесно е да се опише общо
живот
а между смъртта и новото раждане.
Лесно е да се опише общо живота между смъртта и новото раждане.
Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока. Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики. Моля ви, не ме разбирайте погрешно тук. Аз не твърдя, че в наше време задачата на всяка индивидуалност е да подлага всичко на проверка. Задачата на един не е същата, както тази на друг.
към текста >>
А сега искам да говоря за нещо, което е важно да се запомни, когато говорим за първите години от
живот
а между смъртта и новото раждане.
А сега искам да говоря за нещо, което е важно да се запомни, когато говорим за първите години от живота между смъртта и новото раждане.
Наистина положителна и достоверна картина на тези първи години или десетилетия може да се добие само чрез използване на определени паралели. Само така е възможно, чрез добавяне на много детайли, да се допълни общата картина, предадена в книгата "Теософия". Цялото наше развитие зависи от това дали ще го направим. В тази книга е даден широк общ план, и нашата работа трябва да се състои в разширяването на разнообразните направления, скицирани в общия план. Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено познание.
към текста >>
За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на
живот
а след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст.
За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст.
Разликата е много голяма. Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст.
към текста >>
Живот
ът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст.
За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст. Разликата е много голяма.
Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст.
към текста >>
Наблюдава се много голяма разлика в условията на
живот
а след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година.
Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год.
Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година.
Това ясно се разкрива чрез определени опитности, които някой може да има с мъртвите. Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непосредствено след тази смърт.
към текста >>
Но начинът на
живот
на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на
живот
на оня свят.
Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината. Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете.
Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят.
Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа. Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе. Ние откриваме, че душите, които умират в ранно детство, имат задачи свързани с онова от което Земята има нужда, за да се добие необходимия запас от духовни сили за бъдещи дейности. Съответно човешките същества не могат да работят на Земята, ако до тях не идват импулси от духовните светове. Тези импулси обаче не идват по неопределения, неясен начин мислен в пантеизма; те идват от конкретни същества, сред които могат да бъдат открити също и душите на децата, умиращи в ранно детство.
към текста >>
Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни
живот
и имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа.
Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината. Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете. Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят.
Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа.
Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе. Ние откриваме, че душите, които умират в ранно детство, имат задачи свързани с онова от което Земята има нужда, за да се добие необходимия запас от духовни сили за бъдещи дейности. Съответно човешките същества не могат да работят на Земята, ако до тях не идват импулси от духовните светове. Тези импулси обаче не идват по неопределения, неясен начин мислен в пантеизма; те идват от конкретни същества, сред които могат да бъдат открити също и душите на децата, умиращи в ранно детство.
към текста >>
Или може да се състои пробуждане в самия буден
живот
.
Често съм ви казвал, че пробуждането може да бъде два вида. Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят. Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепознание. Осем медитации".
Или може да се състои пробуждане в самия буден живот.
Но изследване за живота на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на сън, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите.
към текста >>
Но изследване за
живот
а на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на сън, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите.
Често съм ви казвал, че пробуждането може да бъде два вида. Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят. Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепознание. Осем медитации". Или може да се състои пробуждане в самия буден живот.
Но изследване за живота на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на сън, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите.
към текста >>
Тук, във физическия
живот
между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен
живот
.
Тогава се прави забележително откритие.
Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот.
В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън.
към текста >>
В какво всъщност се състои неговият
живот
?
Тогава се прави забележително откритие. Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот.
В какво всъщност се състои неговият живот?
Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това.
към текста >>
Събуждане, дневен
живот
, сън; събуждане, дневен
живот
, сън и т.н.
Тогава се прави забележително откритие. Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот. В какво всъщност се състои неговият живот?
Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н.
През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен.
към текста >>
През дневния му
живот
неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен
живот
.
Тогава се прави забележително откритие. Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот. В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н.
През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот.
Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен. Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>
Нашият всекидневен буден
живот
е пълен с такива спомени.
Тогава се прави забележително откритие. Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот. В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот.
Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени.
Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен. Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>
Но е различно, когато
живот
ът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън.
Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот. В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени.
Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън.
Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен. Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>
Но в съня през целия
живот
продължава подсъзнателен процес на памет.
През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен.
Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет.
към текста >>
Ако разгледаме
живот
а, който обхваща съня и будността, нощния
живот
и дневния
живот
, можем да кажем: нощният
живот
е прекъсван от дневния, точно както и дневният
живот
е прекъсван от нощния.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния.
Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност.
към текста >>
Въпреки това течението на
живот
а продължава.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния.
Въпреки това течението на живота продължава.
Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си.
към текста >>
Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от
живот
а през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава.
Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими.
По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват.
към текста >>
В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния
живот
.
Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън.
В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот.
Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>
Сънуването съответства на онова, което става в будния
живот
, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си.
Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност.
Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си.
След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>
След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден
живот
, скоро свършват.
Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими. По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си.
След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват.
След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>
В нашия
живот
тук на Земята ние сме заети с онова, което ни носят дните и също въпреки, че не го съзнаваме с онова, което преживяваме през нощите.
В нашия живот тук на Земята ние сме заети с онова, което ни носят дните и също въпреки, че не го съзнаваме с онова, което преживяваме през нощите.
След смъртта обаче всичко, което сме изживели през нощите, идва в нашето съзнание. Нощ след нощ всичко се връща при нас. И е важно да се схване, че мъртвите живеят преди всичко през нощта. Това по никакъв начин не е лесно за осъзнаване и може да се разкрива само постепенно. Естествено, човек преживява своя живот, но го преживява чрез своите опитности през нощите.
към текста >>
Естествено, човек преживява своя
живот
, но го преживява чрез своите опитности през нощите.
В нашия живот тук на Земята ние сме заети с онова, което ни носят дните и също въпреки, че не го съзнаваме с онова, което преживяваме през нощите. След смъртта обаче всичко, което сме изживели през нощите, идва в нашето съзнание. Нощ след нощ всичко се връща при нас. И е важно да се схване, че мъртвите живеят преди всичко през нощта. Това по никакъв начин не е лесно за осъзнаване и може да се разкрива само постепенно.
Естествено, човек преживява своя живот, но го преживява чрез своите опитности през нощите.
към текста >>
Често съм казвал, че времето прекарано в Камалока е приблизително една трета от времето, прекарано в
живот
на Земята.
Често съм казвал, че времето прекарано в Камалока е приблизително една трета от времето, прекарано в живот на Земята.
Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя живот заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния живот; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в сън около една трета от целия живот на Земята.
към текста >>
Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя
живот
заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния
живот
; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в сън около една трета от целия
живот
на Земята.
Често съм казвал, че времето прекарано в Камалока е приблизително една трета от времето, прекарано в живот на Земята.
Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя живот заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния живот; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в сън около една трета от целия живот на Земята.
към текста >>
Тези неща са свързани с ред определени тайни на
живот
а, с много особени тайни от
живот
а.
Тези неща са свързани с ред определени тайни на живота, с много особени тайни от живота.
Работата е там, че откриваме определени неща в истинския смисъл на думата, само когато можем да поставим правилните въпроси. Не всеки въпрос е правилно поставен; трябва да изчакаме, докато станем способни, така да се каже, да поставяме въпросите по правилния начин.
към текста >>
Всичко това довежда до въпроса: Защо човекът е ограничаван в своя обикновен
живот
от виждане в духовния свят?
Всичко това довежда до въпроса: Защо човекът е ограничаван в своя обикновен живот от виждане в духовния свят?
Духовният свят е преграден от две страни. От една страна, той е преграден от външната природа. Ние виждаме природата като воал, покриващ скритото под него. Ако човек може да скъса воала, той е в духовния свят. Материализмът се старае по всякакъв начин да попречи на хората да разпознаят, че отвъд този воал е духът.
към текста >>
Често съм казвал, дори и в публични лекции, че в основата на това стои подсъзнателен страх но същото е по отношение на вътрешния
живот
.
Духовният свят е преграден от две страни. От една страна, той е преграден от външната природа. Ние виждаме природата като воал, покриващ скритото под него. Ако човек може да скъса воала, той е в духовния свят. Материализмът се старае по всякакъв начин да попречи на хората да разпознаят, че отвъд този воал е духът.
Често съм казвал, дори и в публични лекции, че в основата на това стои подсъзнателен страх но същото е по отношение на вътрешния живот.
Човек съзнава своето мислене, чувстване и воля; но зад тях има нещо друго, а именно съществуването на душата, която преминава от едно прераждане в друго. И в тази област днешните религиозни общности не желаят да се разкрие, че зад мисленето, чувстването и волята лежи другата реалност.
към текста >>
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за
живот
а на душата?
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата?
Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве. И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане. От една страна учените казват: тук са границите на познанието. А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека.
към текста >>
53.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Следователно можем да кажем: На Духовната Наука се пречи от страна на естествената наука поради желанието да се пази скрито духовното зад природата; пречи се и от страна на религиозните организации, защото се счита, че духовното трябва да се пази скрито зад проявленията на душевния
живот
.
От друга страна по подобен начин идва противодействие от представителите на разнообразните религиозни общности. Точно както в областта на съвременната наука има интерес за скриване на духовното зад природата, така и представителите на съвременните религиозни организации имат интерес за скриване на духовното зад душата.
Следователно можем да кажем: На Духовната Наука се пречи от страна на естествената наука поради желанието да се пази скрито духовното зад природата; пречи се и от страна на религиозните организации, защото се счита, че духовното трябва да се пази скрито зад проявленията на душевния живот.
към текста >>
Някои религиозни общности, каквито са те сега, винаги ще бъдат склонни да се противопоставят на изнасяното от Духовната Наука, защото нямат интерес да се посочи духа зад изразите на душевния
живот
и считат, че духът трябва да се пази скрит.
Някои религиозни общности, каквито са те сега, винаги ще бъдат склонни да се противопоставят на изнасяното от Духовната Наука, защото нямат интерес да се посочи духа зад изразите на душевния живот и считат, че духът трябва да се пази скрит.
Това трябва да се осъзнае, макар че това отново не означава, че опозицията трябва да се пренебрегва; става въпрос да се възприеме правилното отношение към нея.
към текста >>
Ще ви разкажа определени неща, които могат да бъдат продължени във вашето собствено мислене и опит, и също и в собствения ви вътрешен
живот
.
Както казах, вече наистина не е възможно да се отстоява принципът на пазене в тайна и изграждане на прегради чрез символизма. Но тези неща могат да бъдат правилно разбрани, само когато някой се опита да открие причините защо в стари времена определени неща бяха пазени в тайна. Както вече казах, трудно е да се говори по тези теми, защото би трябвало да се каже много, което не може да се обсъжда лекомислено. Следователно днес и утре ще подходя по различен начин. Ще ви разкажа определени неща които, ако ги проследите последователно, ще ви помогнат да съзрете онова, което в днешно време не е препоръчително да се изразява с прости думи.
Ще ви разкажа определени неща, които могат да бъдат продължени във вашето собствено мислене и опит, и също и в собствения ви вътрешен живот.
Ако направите това, то ще ви отведе далеч. Понеже е уместно да се говори за това, аз ще го направя доколкото е възможно.
към текста >>
В едно от своите изказвания известният английски писател Гарлайл споменава Данте, авторът на "
Божествен
а Комедия".
Ще взема един пример.
В едно от своите изказвания известният английски писател Гарлайл споменава Данте, авторът на "Божествена Комедия".
В други отношения изказването не е особено значимо; то бе по темата за Данте и Шекспир, но един пасаж е забележителен. Онези, четящи това изказване по начина, по който обикновените читатели са свикнали да четат а за повечето хора днес няма разлика между четенето на написано от Гарлайл и на статия във вестник няма да намерят нищо кой знае колко поразително. Но вниманието на някой, поел нещо от Духовната Наука не само в мозъка си като теория, но и в своите чувства, може да бъде привлечено от този пасаж. Гарлайл изтъква колко е забележително, че от събития, които външно изглеждат случайност, а също и от нещо, което изобщо не се е случило така както са искали хората, може да се стигне до неща с огромно значение. Гарлайл пояснява това, говорейки за съдбата на Данте.
към текста >>
Да бъде изгнанник от родния си град го доведе до това да напише "
Божествен
а Комедия".
Но вниманието на някой, поел нещо от Духовната Наука не само в мозъка си като теория, но и в своите чувства, може да бъде привлечено от този пасаж. Гарлайл изтъква колко е забележително, че от събития, които външно изглеждат случайност, а също и от нещо, което изобщо не се е случило така както са искали хората, може да се стигне до неща с огромно значение. Гарлайл пояснява това, говорейки за съдбата на Данте. Данте бе изгонен от своя роден град поради своите политически възгледи, и бе длъжен да стане скитник. На това се дължеше, че той стана онова, което е за света днес.
Да бъде изгнанник от родния си град го доведе до това да напише "Божествена Комедия".
И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин! Но останеше ли във Флоренция, той може би щеше да стане нещо като кмет на града; той щеше да има много работа за вършене като една от водещите фигури във Флоренция, и "Божествена Комедия" нямаше да бъде написана. Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може човечеството да притежава "Божествена Комедия". Човечеството дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав. Има гениалност в това изказване.
към текста >>
Но останеше ли във Флоренция, той може би щеше да стане нещо като кмет на града; той щеше да има много работа за вършене като една от водещите фигури във Флоренция, и "
Божествен
а Комедия" нямаше да бъде написана.
Гарлайл пояснява това, говорейки за съдбата на Данте. Данте бе изгонен от своя роден град поради своите политически възгледи, и бе длъжен да стане скитник. На това се дължеше, че той стана онова, което е за света днес. Да бъде изгнанник от родния си град го доведе до това да напише "Божествена Комедия". И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин!
Но останеше ли във Флоренция, той може би щеше да стане нещо като кмет на града; той щеше да има много работа за вършене като една от водещите фигури във Флоренция, и "Божествена Комедия" нямаше да бъде написана.
Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може човечеството да притежава "Божествена Комедия". Човечеството дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав. Има гениалност в това изказване. То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател. Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж.
към текста >>
Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може човечеството да притежава "
Божествен
а Комедия".
Данте бе изгонен от своя роден град поради своите политически възгледи, и бе длъжен да стане скитник. На това се дължеше, че той стана онова, което е за света днес. Да бъде изгнанник от родния си град го доведе до това да напише "Божествена Комедия". И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин! Но останеше ли във Флоренция, той може би щеше да стане нещо като кмет на града; той щеше да има много работа за вършене като една от водещите фигури във Флоренция, и "Божествена Комедия" нямаше да бъде написана.
Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може човечеството да притежава "Божествена Комедия".
Човечеството дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав. Има гениалност в това изказване. То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател. Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж. Всъщност, самият Гарлайл не осъзнаваше неговата значимост.
към текста >>
От Данте щеше да дойде много но не би имало "
Божествен
а Комедия".
Предположете, че Данте не бе изгонен, а бе станал нещо като съветник или чиновник във Флоренция; той нямаше да постигне всичко, за което дарбата му бе подходяща. Той дори можеше да стане абат, и ако го бе направил, щеше да бъде много изтъкнат абат.
От Данте щеше да дойде много но не би имало "Божествена Комедия".
към текста >>
Както ще признаете от съдържанието на "
Божествен
а Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност.
Въпросът обаче не е толкова прост. Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние.
Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност.
При тези обстоятелства историята би придобила изцяло различен аспект. Флоренция щеше да има много важен служител и държавник да, но не само това! Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"! Това способно ръководство щеше да има предвид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност.
към текста >>
Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "
Божествен
а Комедия"!
Въпросът обаче не е толкова прост. Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние. Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност. При тези обстоятелства историята би придобила изцяло различен аспект. Флоренция щеше да има много важен служител и държавник да, но не само това!
Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"!
Това способно ръководство щеше да има предвид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност.
към текста >>
Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "
Божествен
ата Комедия".
Крайна глупост е да се заяви, че в света няма гениални хора. Има много само че те се губят, защото не са пробудени. Ако Данте бе станал лидер на държавата, той щеше да има приемник също с огромна значимост и щеше да има седем такива наследници. Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция.
Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "Божествената Комедия".
Данте е роден през 1265 год. Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия! Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха. Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия".
към текста >>
Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "
Божествен
а Комедия".
Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция. Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "Божествената Комедия". Данте е роден през 1265 год. Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия! Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха.
Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия".
към текста >>
Но има също определени опасности не само когато хората проникват зад булото на явленията във външната природа, но и когато се опитват да проникнат зад воала на душевните изживявания, стараейки се да вникнат в дълбините на душевния
живот
.
С този пример посочих онези сили, които се разгръщат в човешкото същество, ако то проникне зад воала на външните природни явления.
Но има също определени опасности не само когато хората проникват зад булото на явленията във външната природа, но и когато се опитват да проникнат зад воала на душевните изживявания, стараейки се да вникнат в дълбините на душевния живот.
Там също има опасности. И отново чрез разказ ще направя възможно за вас да схванете определени неща, които в противен случай не биха могли да бъдат изложени. Ще взема една история, която ви е позната, но обикновено не се разпознава като изразяваща такива дълбоки истини, какъвто е случая.
към текста >>
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и
живот
ното.
Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала. Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители. Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала.
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното.
Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им.
към текста >>
Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и
живот
ното.
Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала. Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители. Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала. Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното.
Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното.
Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им.
към текста >>
Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението,
живот
ното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично.
Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>
54.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през
живот
а на душата между смъртта и новото раждане.
На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане.
Може да се каже, че човек трябва да изтърпи толкова много на Земята заради факта, че между раждането и смъртта той има минерализирано тяло. Но каквото той понася, така да се каже в негова космическа вреда чрез въплътяването му в минерализирано тяло, е балансирано от преживяното между смъртта и новото раждане, когато той не е телесно, а изцяло душевно същество използвайки думата в нейния правилен смисъл.
към текста >>
Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията,
живот
ните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период.
Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период.
Методите на изследване, предшестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите предишни еволюционни степени. И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция.
към текста >>
Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият
живот
, подготовката за Духовната Наука.
Както виждате, съществува двойнственност.
Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият живот, подготовката за Духовната Наука.
Двойнственността присъства навсякъде в материалния свят. Затова окултистите казват: Две е числото на материалното проявление. Щом някой от материалния свят премине в друг свят, числото две вече няма това значение, и е изцяло погрешно да се характеризират по-висшите светове така, както ако двойнственността господстваше също и там. Това е основният закон само на физично-минералния свят, който може да бъде така характеризиран. В по-висшия свят, ако започваме от число, то трябва да започнем например от три; това определя всичко в този свят, както материалния свят е управляван от двойнственност.
към текста >>
Другата страна е онази на
живот
а на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля.
Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля.
Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа. Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Но във формата, в която този
живот
на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа.
Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля.
Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа.
Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Истинската форма на нашия вътрешен
живот
не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля.
Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля. Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа.
Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния
живот
, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>
И вътре в това рисувам душевния
живот
, развиван от хората във физическия свят (в синьо).
Може би ще загатна за това по следния начин (виж диаграмата). Тук е тялото (червено) и тук скритото зад него което не е видимо и може да се възприема само с проникване в нервните окончания. Ако атомите не бяха приети като формиращи основата на света и някой излезеше извън тялото си чрез виждане /зрение/, той би стигнал до област, където съществата на разрушението са сграбчили целия човек.
И вътре в това рисувам душевния живот, развиван от хората във физическия свят (в синьо).
Така червеното и синьото изобразяват онова, за което човекът знае тук, а именно своята телесна природа и своя душевен живот. Но докато живеем между раждането и смъртта, недоловимото (в жълто) се развива и остава изцяло невъзприемаемо за нас. Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото). Това увеличава силата си между смъртта и новото раждане и така става основата на следващата инкарнация. Ние се прераждаме с ново мислене, ново чувстване, нова воля и нова телесна природа.
към текста >>
Така червеното и синьото изобразяват онова, за което човекът знае тук, а именно своята телесна природа и своя душевен
живот
.
Може би ще загатна за това по следния начин (виж диаграмата). Тук е тялото (червено) и тук скритото зад него което не е видимо и може да се възприема само с проникване в нервните окончания. Ако атомите не бяха приети като формиращи основата на света и някой излезеше извън тялото си чрез виждане /зрение/, той би стигнал до област, където съществата на разрушението са сграбчили целия човек. И вътре в това рисувам душевния живот, развиван от хората във физическия свят (в синьо).
Така червеното и синьото изобразяват онова, за което човекът знае тук, а именно своята телесна природа и своя душевен живот.
Но докато живеем между раждането и смъртта, недоловимото (в жълто) се развива и остава изцяло невъзприемаемо за нас. Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото). Това увеличава силата си между смъртта и новото раждане и така става основата на следващата инкарнация. Ние се прераждаме с ново мислене, ново чувстване, нова воля и нова телесна природа. Така че когато говорим за онова, което се разкрива на душата ни тук на Земята, ние говорим за нещо, което привършва, не идва заедно с нас в следващото превъплъщение.
към текста >>
Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни
живот
и, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че
живот
ът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
към текста >>
Другите същества, в чиято сфера човек навлиза, когато проникне зад воала на душевния
живот
, имат съвсем различен характер.
Другите същества, в чиято сфера човек навлиза, когато проникне зад воала на душевния живот, имат съвсем различен характер.
Те нямат лична страст към разрушение. В действителност онова, което познаваме като унищожаване, не влиза в техния мироглед. Те имат истинска страст за сътворяване, за създаване огромен тласък към деятелност, към продуктивност. Те също имат определени висши способности, по-слабо свързани с нашето мислене, отколкото с нашите чувства, и особено с нашата воля. Тук навлизаме в сфера на същества, свързани най-вече с нашата воля, но колкото и да е странно с най-благородните страни на нашата воля.
към текста >>
Ако желаем да пронижем воала на душевния
живот
, стигаме до Харибда, до Луциферическите същества на волята, които с удоволствие биха ни проникнали с подбуди към духовен екстаз, духовен захлас, духовни инстинкти.
Наистина, тук ние имаме Сцила и Харибда. (Виж "Одисея" на Омир, глава XII. Корабът на Одисей трябвало да премине през един тесен проход между две чудовища Сцила и Харибда. бел. бълг. пр.) Ако желаем да пронижем воала на природата, ние стигаме до Сцила, до Ариманическите същества, които желаят да ни дадат в изобилие разрушителните сили на интелигентността.
Ако желаем да пронижем воала на душевния живот, стигаме до Харибда, до Луциферическите същества на волята, които с удоволствие биха ни проникнали с подбуди към духовен екстаз, духовен захлас, духовни инстинкти.
към текста >>
Свещеническите Ордени, грижещи се за развитието на религиозния
живот
, следователно в известен смисъл бяха прави да внимават, когато се появяваха мистици сред тях, най-малкото защото тъмната страна на мистицизма не трябва да излиза на преден план.
Свещеническите Ордени, грижещи се за развитието на религиозния живот, следователно в известен смисъл бяха прави да внимават, когато се появяваха мистици сред тях, най-малкото защото тъмната страна на мистицизма не трябва да излиза на преден план.
Затова в известен смисъл те издигнаха прегради срещу навлизането в духовните светове. Само помислете как определени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа позволяваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези принципи бяха разбирани, изискваха външен, физически труд. Онези, които основаваха такива Ордени, си казваха:
към текста >>
"Най-лошото, което можем да направим, е да изолираме хората и да позволим мистичният
живот
да се развива в тях като последствие на инертност и бездействие." Прочетете монашеските устави, водещи началото си от по-добри времена и по-добри Ордени и навсякъде ще видите, че се вземаше изцяло предвид онова, за което току-що споменах, как мистичният захлас и трескавият екстаз бяха осуетявани с физически труд.
"Най-лошото, което можем да направим, е да изолираме хората и да позволим мистичният живот да се развива в тях като последствие на инертност и бездействие." Прочетете монашеските устави, водещи началото си от по-добри времена и по-добри Ордени и навсякъде ще видите, че се вземаше изцяло предвид онова, за което току-що споменах, как мистичният захлас и трескавият екстаз бяха осуетявани с физически труд.
И сега също ще разберете защо Отец Антониус карал Пол Глупакът да работи, дори ако това не служело за никаква полезна цел. Оставеше ли го да развива леност години наред, Пол Глупакът би станал чувствен, възторжен мистик.
към текста >>
55.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен
живот
, от мисленето, чувствата и волята.
Ако възнамеряваме да навлезем по-дълбоко в темите, които няма как да не ни заинтересоват в настоящия момент, е необходимо ясно да схванем определен аспект на човешкото съзнание, каквото е то днес. Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици.
Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята.
Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно. Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан. От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност. Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала.
към текста >>
От другата страна имаме проявленията на
живот
а на душата, зад която лежи субективната реалност.
Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици. Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята. Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно. Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан.
От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност.
Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала. Вътре в тези граници, така да се каже, между тези две паралелни линии в нашето настоящо съзнание на което, когато погледнем навън през сетивните органи, му се представя света на природата; когато погледнем навътре, там е света на душата. Ето така е устроено съзнанието, което имаме като човешки същества днес.
към текста >>
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния
живот
, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
През изминалите периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, ние сме живели в други състояния на съзнанието, и в бъдещите периоди на Юпитер, Венера и Вулкан съзнанието ни отново ще бъде различно. Ние постепенно се подготвяме за тези различни форми на съзнание.
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният
живот
кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница.
Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото Битие. Ръководството трябваше в някой момент да спре. Затова е и необходимостта от форма на съзнание която, така да се каже, прави възможна една граница между един човек и друг.
Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница.
Съществуването на тази граница се дължи на настоящата ни форма на съзнание, специфичен белег на която е, че онова, което всъщност преживяваме са отражения, огледални образи. Това, разбира се, се отнася също и за взаимоотношенията между хората. Защото когато срещаме друго човешко същество, в нашата сегашна форма на съзнание ние имаме само отражение, ние не можем да се доближим до него по толкова своеволен начин, че да излеем съдържанието на нашето съзнание в неговата душа. Следователно, ако нашето съзнание е нормално развито, то ни предпазва от прекалено приближаване до съзнанието на другия. Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него.
към текста >>
Сега, след всичко казано в тези лекции е ясно следното: в другия край на воала на природата е Ариманическият свят с всички същества, които описах; в другия край на воала на душевния
живот
е Луциферическият свят с всички характерни черти, които описах.
Сега, след всичко казано в тези лекции е ясно следното: в другия край на воала на природата е Ариманическият свят с всички същества, които описах; в другия край на воала на душевния живот е Луциферическият свят с всички характерни черти, които описах.
Човекът, така да се каже, е затворен между Ариманическия и Луциферическия свят. Ако проникне само малко зад воала на природата, той не може да не се запознае с Ариманическия свят. Ако проникне само малко зад воала на душевния живот, той неминуемо ще се запознае с Луциферическия свят.
към текста >>
Ако проникне само малко зад воала на душевния
живот
, той неминуемо ще се запознае с Луциферическия свят.
Сега, след всичко казано в тези лекции е ясно следното: в другия край на воала на природата е Ариманическият свят с всички същества, които описах; в другия край на воала на душевния живот е Луциферическият свят с всички характерни черти, които описах. Човекът, така да се каже, е затворен между Ариманическия и Луциферическия свят. Ако проникне само малко зад воала на природата, той не може да не се запознае с Ариманическия свят.
Ако проникне само малко зад воала на душевния живот, той неминуемо ще се запознае с Луциферическия свят.
към текста >>
Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен
живот
ще бъде много по-различен от онова, което е днес.
Както знаете, сега живеем в епохата на развитие на Съзнателната или Духовната Душа и вървим към онази на развитието на Духа-Себе. Такова развитие има дълга подготовка зад себе си.
Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес.
Човешкият интелект ще има много повече обективна сила, отколкото сега. Човечеството вече се приближава към този по-обективен интелектуален живот. Могат да се намерят доказателства от всички страни и аз съм говорил по темата в много лекции. Идва живот на душата, за който може да се каже, че интелектът ще бъде разпрострян като сила, която всички хора ще трябва да изпитват като сила, работеща обективно в реалността извън човешките души.
към текста >>
Човечеството вече се приближава към този по-обективен интелектуален
живот
.
Както знаете, сега живеем в епохата на развитие на Съзнателната или Духовната Душа и вървим към онази на развитието на Духа-Себе. Такова развитие има дълга подготовка зад себе си. Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес. Човешкият интелект ще има много повече обективна сила, отколкото сега.
Човечеството вече се приближава към този по-обективен интелектуален живот.
Могат да се намерят доказателства от всички страни и аз съм говорил по темата в много лекции. Идва живот на душата, за който може да се каже, че интелектът ще бъде разпрострян като сила, която всички хора ще трябва да изпитват като сила, работеща обективно в реалността извън човешките души.
към текста >>
Идва
живот
на душата, за който може да се каже, че интелектът ще бъде разпрострян като сила, която всички хора ще трябва да изпитват като сила, работеща обективно в реалността извън човешките души.
Такова развитие има дълга подготовка зад себе си. Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес. Човешкият интелект ще има много повече обективна сила, отколкото сега. Човечеството вече се приближава към този по-обективен интелектуален живот. Могат да се намерят доказателства от всички страни и аз съм говорил по темата в много лекции.
Идва живот на душата, за който може да се каже, че интелектът ще бъде разпрострян като сила, която всички хора ще трябва да изпитват като сила, работеща обективно в реалността извън човешките души.
към текста >>
Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден
живот
някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност.
Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти.
Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност.
Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие. Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес. Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл.
към текста >>
И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния
живот
без да се издигат до сферата на собствената воля.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка.
И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля.
Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>
По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен
живот
, което е равнозначно на изключване на волята му.
Отново, където има отклонение от сферата на нормалното съзнание, има благоприятни моменти за Луцифер. Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато позволяваме нашите действия да се определят от смътни чувства на принадлежност и др.
По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му.
към текста >>
Цялостният човешки
живот
е насочен към това да се увеличава броят на хората, които се заклеват в несъществуването на коня.
Естествено, Ариман беше в дъното на това и действаше ефективно като обективна сила. Анекдотът е "от верен по-верен", тъй като същото нещо се случва сред нас постоянно.
Цялостният човешки живот е насочен към това да се увеличава броят на хората, които се заклеват в несъществуването на коня.
към текста >>
Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен
живот
.
Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот.
Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове? ", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка. Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин. Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел. В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание.
към текста >>
", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния
живот
по правилния начин и с необходимата подготовка.
Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот. Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове?
", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка.
Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин. Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел. В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание. Ако дадените указания се следват точно ще бъде ясно, че той трябва да се издигне от нормалната форма на съзнание до друга форма на съзнанието.
към текста >>
Също говорих и за трескавото, екстазно състояние, в което може да изпадне някой в своя духовен
живот
, ако си позволява погрешни мистични изживявания.
Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в сфера, където се натъква на същества, имащи воля за унищожаване, и че тази воля за унищожение е родствена на човешкия интелект. Аз описах какво може да сполети човек, който става жертва на тези същества. Това не трябва да се случва.
Също говорих и за трескавото, екстазно състояние, в което може да изпадне някой в своя духовен живот, ако си позволява погрешни мистични изживявания.
Това също трябва да се избягва.
към текста >>
Тук трябва да помислите за нещо, което е склонно да израсне бързо в
живот
а на нашето собствено общество.
Ще откриете, че посредством самата форма в която се представя Духовната Наука, отклонението водещо към областта на Ариман е избегнато по различен начин.
Тук трябва да помислите за нещо, което е склонно да израсне бързо в живота на нашето собствено общество.
Когато някоя или друга личност започва да изучава Духовната Наука, много често може да се чуе забележката: "Не мога да проумея тези неща, докато самият аз не ги видя ясновидски, така че ги вземам на доверие." Изтъквам отново и отново че, правилно разбиран, случаят не е такъв. В настоящото време човешките същества имат достатъчни умствени възможности да разберат всичко изнесено. Всичко от Духовната Наука, във формата в която е представена, е в обсега на интелектуалните способности, съществуващи у хората в настоящата епоха. Наистина, Духовната Наука не може да бъде открита чрез тези способности, но може да бъде разбрана. Интелектуалните способности са тук и могат да бъдат използвани и онези, които отказват да признаят че това е така, са в грешка.
към текста >>
Те са като Тантал, в смисъл че след смъртта, през периода на Камалока, когато преживяват своя
живот
за една трета от неговото времетраене в обратен ред, всичко им се отнема.
Днес в света могат да се видят много такива образи. Всички те са материалистични души, които нямат желание да разберат духовния свят.
Те са като Тантал, в смисъл че след смъртта, през периода на Камалока, когато преживяват своя живот за една трета от неговото времетраене в обратен ред, всичко им се отнема.
Отново и отново те имат чувството: с каква цел направих това или онова? Тъй като виждат някой от духовете на разрушението да го отнася и тогава осъзнават, че всъщност са го направили напразно! Това, разбира се, е илюзия; но такива души изпитват мъките на Тантал, защото духовете на унищожението са всичко около тях. Те не осъзнават, че целият Земен живот от раждането до смъртта ще бъде без смисъл и цел, ако не е бил обхванат от Духовете на Висшите Йерархии. Но тези души не могат да видят
към текста >>
Те не осъзнават, че целият Земен
живот
от раждането до смъртта ще бъде без смисъл и цел, ако не е бил обхванат от Духовете на Висшите Йерархии.
Всички те са материалистични души, които нямат желание да разберат духовния свят. Те са като Тантал, в смисъл че след смъртта, през периода на Камалока, когато преживяват своя живот за една трета от неговото времетраене в обратен ред, всичко им се отнема. Отново и отново те имат чувството: с каква цел направих това или онова? Тъй като виждат някой от духовете на разрушението да го отнася и тогава осъзнават, че всъщност са го направили напразно! Това, разбира се, е илюзия; но такива души изпитват мъките на Тантал, защото духовете на унищожението са всичко около тях.
Те не осъзнават, че целият Земен живот от раждането до смъртта ще бъде без смисъл и цел, ако не е бил обхванат от Духовете на Висшите Йерархии.
Но тези души не могат да видят
към текста >>
От другата страна трябва да се избегне клопката на погрешния мистицизъм чрез прекратяване на затъването в чисто вътрешния
живот
.
От другата страна трябва да се избегне клопката на погрешния мистицизъм чрез прекратяване на затъването в чисто вътрешния живот.
Тази склонност да се живее и мисли постоянно в нечия собствена душа трябва да бъде отстранена. Душата трябва да излезе вън от самата себе си и да гледа с очите на любовта дълбоките връзки, разкриващи се в живота отвън.
към текста >>
Душата трябва да излезе вън от самата себе си и да гледа с очите на любовта дълбоките връзки, разкриващи се в
живот
а отвън.
От другата страна трябва да се избегне клопката на погрешния мистицизъм чрез прекратяване на затъването в чисто вътрешния живот. Тази склонност да се живее и мисли постоянно в нечия собствена душа трябва да бъде отстранена.
Душата трябва да излезе вън от самата себе си и да гледа с очите на любовта дълбоките връзки, разкриващи се в живота отвън.
към текста >>
В Драмите са описани вътрешни процеси на
живот
а на душата.
Мистерийните Драми бяха написани, за да помогнат на хората да доловят такива връзки които могат да бъдат наблюдавани също и външно.
В Драмите са описани вътрешни процеси на живота на душата.
Ако се научите да разбирате и усещате случващото се например с Kапезиус, как той преминава от едно събитие към друго, то тъчащата, творяща дейност присъстваща там ще ви помогне да осъзнаете своя собствен вътрешен живот, да го освободите. Това е също и най-важното в нашето изкуство. Целта на цялата наша Сграда е в това душите да бъдат освобождавани от самите себе си и да не се отдават на лъжлив мистицизъм. Необходимо е това да не се забравя, защото по този начин ние ще избегнем също и Харибдата на неправилния мистицизъм.
към текста >>
Ако се научите да разбирате и усещате случващото се например с Kапезиус, как той преминава от едно събитие към друго, то тъчащата, творяща дейност присъстваща там ще ви помогне да осъзнаете своя собствен вътрешен
живот
, да го освободите.
Мистерийните Драми бяха написани, за да помогнат на хората да доловят такива връзки които могат да бъдат наблюдавани също и външно. В Драмите са описани вътрешни процеси на живота на душата.
Ако се научите да разбирате и усещате случващото се например с Kапезиус, как той преминава от едно събитие към друго, то тъчащата, творяща дейност присъстваща там ще ви помогне да осъзнаете своя собствен вътрешен живот, да го освободите.
Това е също и най-важното в нашето изкуство. Целта на цялата наша Сграда е в това душите да бъдат освобождавани от самите себе си и да не се отдават на лъжлив мистицизъм. Необходимо е това да не се забравя, защото по този начин ние ще избегнем също и Харибдата на неправилния мистицизъм.
към текста >>
Всяко усилие, което правим за да си обясним тайнствените връзки между
живот
а на човешките същества и външния свят, ни предпазва от погрешен мистицизъм.
Всяко усилие, което правим за да си обясним тайнствените връзки между живота на човешките същества и външния свят, ни предпазва от погрешен мистицизъм.
Ако по този начин следваме случващото се с Капезиус, ние живеем в тъчащия живот на душата но не сме свити вътре в себе си. Ние достигаме всичко, до което стигат мистиците, но по различен начин. Така че виждате, корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван с ясна цел между двете клопки. Предаваните учения трябва да бъдат от такъв характер, че да се избегне и погрешния окултизъм, и погрешния мистицизъм.
към текста >>
Ако по този начин следваме случващото се с Капезиус, ние живеем в тъчащия
живот
на душата но не сме свити вътре в себе си.
Всяко усилие, което правим за да си обясним тайнствените връзки между живота на човешките същества и външния свят, ни предпазва от погрешен мистицизъм.
Ако по този начин следваме случващото се с Капезиус, ние живеем в тъчащия живот на душата но не сме свити вътре в себе си.
Ние достигаме всичко, до което стигат мистиците, но по различен начин. Така че виждате, корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван с ясна цел между двете клопки. Предаваните учения трябва да бъдат от такъв характер, че да се избегне и погрешния окултизъм, и погрешния мистицизъм.
към текста >>
Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността,
Божествен
ото" и т.н.
Наистина може да се каже, че Духовната Наука отговаря на нуждите и изискванията на епохата. Поради тази причина често съм бил длъжен да се противопоставям на всяко опростяване и популяризиране на Духовната Наука, което би премахнало нуждата от напрегнато мислене.
Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н.
Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране.
към текста >>
Защото в това там няма желание да се търси
Божествен
ото във външния
живот
чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране.
Наистина може да се каже, че Духовната Наука отговаря на нуждите и изискванията на епохата. Поради тази причина често съм бил длъжен да се противопоставям на всяко опростяване и популяризиране на Духовната Наука, което би премахнало нуждата от напрегнато мислене. Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н.
Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране.
към текста >>
пр.) би трябвало да бъде организация, която води свой собствен
живот
независимо от мен.
Говорил съм в този смисъл по много случаи. Преди време в Берлин казах, че "Дружеството за Теософско Изкуство" (Един проект, който не се осъществи. бел. англ.
пр.) би трябвало да бъде организация, която води свой собствен живот независимо от мен.
Тази насока ще става все по-необходима. Опасността нещата да вървят добре само докато нещо идва от мен седмица след седмица трябва да бъде преодоляна. Сега сме достигнали годините, когато Обществото би трябвало да бъде способно да покаже, че може спокойно да развива изнесеното, да го развива така, както ако аз не бях там.
към текста >>
Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен
живот
, който може на свой ред да породи нов
живот
.
Крайно необходимо е да се избегне възможността която действително съществува нашите членове да не се оценяват правилно един друг! Защото можете да разберете каква лоша услуга щеше бъде направена на нашата кауза, ако винаги се казваше: "Той е ръководителят и трябва да бъде следван" или "Той е председателят и ще разбере, че е било направено еди-какво си". Това просто не трябва да се прави. Какво би се случило, ако някой ден аз вече не съм там? Обществото веднага би се разпаднало!
Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой ред да породи нов живот.
Това не е невъзможно, ако помним нашите истински цели. Безспорно, сега има няколко трудни години, но ние трябва да преодоляваме подобни трудности. И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности. Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика.
към текста >>
Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен
живот
да остане напълно скрито.
И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности. Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика. Но бях задължен да се откажа от идеята, защото живеем в дни, когато такова разделяне не е приемливо. За да разберем по-ясно, онова което се опитах да представя в тези лекции трябва да бъде добре взето впредвид.
Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито.
към текста >>
Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически
живот
на Земята.
Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност.
Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята.
Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното съзнание на хората и в земните събития. По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното съзнание. Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното съзнание трябва да бъде издигнато в друга посока. Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във факта, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука.
към текста >>
И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен
живот
да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях.
Това е една от целите на Луцифер да направи независимо онова, което ни принадлежи.
И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен живот да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях.
Наистина е така: Луцифер се приближава до човешкото същество и измъква нещо от неговия мозък, а именно интелектът. Интелектът е изтеглян като част от етерния мозък или на етерното сърце, правен е независим, и тогава човек чувства, че част от него е станала куха и празна. Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали определено високо ниво на развитие. Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях. Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи.
към текста >>
За да открие какво носи здраве на човека, някой трябва да навлезе в областта на онези духове, които рушат целия човешки
живот
, които причиняват болести и смърт; защото само в сферата, където лежат по-дълбоките причини за болестта и смъртта, може да бъде намерено лекарството.
Вече нови, онези които имат очи за такива неща забелязват как хората губят своята независимост и как всъщност Ариман води ръцете им когато пишат. Това е едната страна, а другата е, че неща се вземат и използват и се вярва, че е възможно те да бъдат отделени от своя създател. Но обоснованият и единствен правилен път за хората ще бъде да приемат водещите принципи на Духовната Наука, чрез което от едната страна светлината, хвърлена върху природата ги предпазва, когато пробиват нейния воал. Трябва да бъдат създадени зоология, ботаника, земеделие основани на принципите на Духовната Наука; всичко, също и медицината, трябва да се обогати с тези принципи. Но медицината може да бъде правилно обогатена само от онези, които не се страхуват да пронижат воала на природата, да навлязат правилно в Ариманическия свят, където трябва да се борят с духовете на разрушението.
За да открие какво носи здраве на човека, някой трябва да навлезе в областта на онези духове, които рушат целия човешки живот, които причиняват болести и смърт; защото само в сферата, където лежат по-дълбоките причини за болестта и смъртта, може да бъде намерено лекарството.
към текста >>
И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия
живот
, и за разкриването на
живот
а на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
Но Духовната Наука ни направлява по такъв начин, че ако я разбираме, всъщност намираме силата да се борим с Ариманическите сили на унищожение, където и да работят те.
И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
към текста >>
56.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен
живот
, е огромен.
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен.
Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том. На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето. Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование. Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата.
към текста >>
На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния
живот
на настоящето.
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен. Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том.
На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето.
Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование. Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата.
към текста >>
Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на
живот
а и работата в природата, то израсна напълно от нея.
Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде. Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят. Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея. Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване.
Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея.
То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер. Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата. Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване. Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно. Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задоволи.
към текста >>
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо
Божествен
о.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено.
Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2. Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
към текста >>
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от
божествен
ост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към
Божествен
ото дух.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2.
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон". Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>
Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "
Божествен
ият Платон".
Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2. Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство.
Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон".
Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>
Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим
Божествен
ото, необходимото.
Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности. За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата. Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина.
Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото.
Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното. Следователно, ако отчужденият от природата човешки дух трябва отново да се върне към природата, това връщане трябва да стане към нещо друго, а не към онзи сбор от случайности. И това връщане означава за Гьоте: връщане към природата, обаче връщане с цялото богатство на развития дух, с достигнатото високо развитие на новото време.
към текста >>
НАГОРЕ